Народ, Вяра, Бог, Отечество в поемата “Септември”

Поемата “Септември” осмисля по нов начин традиционните в българската поезия 
релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-
църква”, “отечество-човечество”, “ад-рай”, “бунт-власт-история”. Водеща във 
възрожденската лирика е темата за патриотичната интеграция на българите; 
“Септември” отразява кризата на чувството за национална самоличност, защото 
родината присъства като раздвоено понятие. Една представа за него имат 
властниците, а друга – въстаниците. Поетическата традиция определя за двигател 
на историята водача и народа (Иван Вазов) или избраната личност (Пенчо 
Славейков); Гео Милев отстоява тезата, че способна да твори нов справедлив 
исторически ред е само низовата народна маса. В революционната ни поезия 
образът на българското бунтовно множество има преди всичко национални 
характеристики; в поемата национално-историческият сюжет (Септемврийското 
въстание) е представен като модел на световната история. Неговата героизация се 
постига чрез непознат и парадоксален похват за възвеличаване – деестетизация. 
Утвърдена е нова представа за рая, в който властва човекът, а Богът, разпознат като 
Сатана, е запратен “вдън вселенските бездни”, т.е. преосмислен е радикално и 
библейският мит за апокалипсис. 
Новата Гео-Милева концепция за народа, бога, вярата и отечеството се формира от 
ярки историко-социални и естетически фактори. Поемата е създадена след Първата 
световна война и последвалите я революции (епоха, характеризираща се с общо 
европейско крушение на патриотичните идеали, политизация и олевяване на 
масовото съзнание). Най-важен обществен фактор за идейната еволюция на поета 
от сп. “Везни” до сп. “Пламък”, т.е. от радикален индивидуализъм до радикален 
колективизъм, е Септемврийското въстание – събитие, разтърсило гражданската 
съвест на много наши писатели модернисти през 20-те години на ХХ век. 
Показател за въздействието на историческия факт (кървав граждански конфликт) 
върху естетическото съзнание на Гео Милев е художествената реабилитация на 
народа в социалните му поеми и неговият естетически девиз за “оварваряване на 
поезията”, т.е. за възвръщането й към простотата на първичния човек и неговата 
правда, към суровата истина на живота. 
Най-мощно въздействие върху художественото мислене на Гео Милев обаче оказва 
появилото се след войните модерно течение – експресионизма (в неговия ляв 
вариант). Именно неговите понятия за народа, църквата, държавата, историята, 
съдбата на цивилизацията Гео Милев проектира в идейния строеж на “Септември”. 
Според експресионистите в реалния свят властват псевдоценностите, които са 
формирали в масовото съзнание държавата и църквата. Ето защо те трябва да бъдат 
тотално отречени от едно ново изкуство. Основна идея на направлението става 
пророчеството за Новия Апокалипсис (този водещ мотив на целия европейски 
авангард е трансформация на библейския мит за сътворението на света). 
Експресионистите са загубили доверието си към историята, както и към 
просвещенския мит за прогреса. Гласът на масата е обявен за върховен глас на 
историята, а нейният яростен гняв – за движещата сила, способна да преустрой 
света. Това преустройство преминава през две фази – разрушаване на Стария свят 
(този акт се осмисля като идването на Страшния съд на разплатата, когато