Българска музика

Периодът след Първата Световна война бил белязан с огромни постижения в 

музикалното изкуство. През този период започнали да творят едни от първите 
български композитори – Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, 

Любомир Пипков, Филип Кутев, Марин Големинов, Димитър Ненов и др. 
Произведенията им станали една от най-важните причини, българите да се гордеят 

със своя род. Били част от театрални пиеси и филмова музика.

Българските композитори започват ранните си музикални занимания в родината 

си, а по-късно завършват специализирана музика във водещи европейски музикални 
академии. В атмосферата на западноевропейската култура те овладяват класическа 

техника на композиране и жанрове като симфония, инструментален концерт, опера, 
балет. След завръщането си в България се включват активно в различни сфери на 

музикалния живот – стават преподаватели в Музикалната академия, диригенти, 
ръководители на оперни театри и други културни институции. Основната им дейност 

е композирането. Създават произведения за симфоничен оркестър, хорови и 
камерни творби, опери и балети, които днес се смятат за българска класика. 

Творчеството им съчетава постиженията на западноевропейската музикална култура 
с уникалния и жизнен български фолклор. Така композиторите класици утвърждават 

българския национален музикален стил. Хороводните мелодии и пъстрите ритми, 
вплетени в творбите им, и до днес представят България по световните музикални 

сцени.

Най-популярната цигулкова композиция на Панчо Владигеров е Рапсодия 

„Вардар”. Тя е градена върху мелодията на Добри Желязков „Моми де кръшни песни 
пеят” и един интересен мотив, слушан от народа. 

Рапсодия – инструментално произведение, изградено върху народни мотиви.
Скерцо е музикален жанр, възникнал от придворния танц менует.

          Петко Стайнов                       Любомир Пипков                         Веселин Стоянов