Стъбло

Стъбло 

– той е надземен вегетативен орган, 

който свързва корена с листа, пъпки, 
цветове и плодове. Той има носеща 
функция. Отличава се с неограничен 
растеж, развива се над земята, осигурява 
механичната устойчивост на растението, 
най-доброто разположение на листата за 
извършване на фотосинтезата.Той служи за 
транспорт на веществата , но в него се 
натрупват и резервни храни. То може да 
служи и за вегетативно размножаване.
Стъблото е вторият орган, който се развива 
при прорастването на семето и винаги се 
насочва нагоре, т.е има отрицателен 
гравитропизъм и положителен 
фототропизъм. Пъпките, който се образуват 
върху стъблото според разположението си 
могат да бъдат връхни и странични.Според 
произхода си страничните пъпки могат да са 
нормални или адвентивни. Всички те 
съдържат конус на нарастване , в основата 
на конуса се образуват подутинки – 
листните зачатъци, които постепено 
нарастват и покриват конуса на нарастване. 
Отвън пъпките са обвити от вкорковени 
люспи. В зависимост от това дали от 
пъпката се развиват листа или цветове, 
пъпките биват вегетативни, репродуктивни 
и смесени. Устройството на пъпките 
намалява изпаряването на вода от тях , също 
така и играе ролята на защита от 
измръзване. Някой от страничните пъпки не 
се развиват напълно и се запазват в 
дебелината на стъблото, наричат се спящи 
пъпки. Тяхното развитие продължава само в 
случайте на настъпване на някакъв 
катаклизъм, когато растението е обезлисено 
тези пъпки започват развитието си. Освен 
нарастването на стъблото на дължина , то 
може и да се разклонява и странично. 
Типове разклоняване:
Дихотомично или велужно разклоняване – 
всяка клонка се разделя на 2 части ; Връхно 
разклоняване – то бива два типа – 

моноподиално

 /главното стъбло нараства 

непрекъснато на дължина , страничните 
разклонения са много по-слабо изразени/ 

и 

симподиално /

първо се развива връхната 

пъпка после страничните разклонения/.
Стъблото в пространството може да бъде 
много разнообразно – изправено, полегнало, 
пълзящо, катерливо , увивно и др. Според 
трайнотта на стъблото и консистенцията му 
растенията биват тревисти и дървесни. 
Продължителността на живот на стъблото 
определя и дълговечността на растението.

Вътрешно у-во на стъблото

Тъканите на младите стъбла се произвеждат 
от връхната меристема – те са с първично 
устройство. Проводящите тъкани в тези 
стъбла са разположени по различен начин. 
При стъблата на едносемеделните растения 
проводящите тъкани са под формата на 
проводящи снопчета от затворен 
колатериален тип. При Двусемеделните 
растения проводящите тъкани могат да 
бъдат под формата на отворени снопчета с 
кръгово разположение – лютиче, тревисти 
растения. При дървестните видове 
проводящите тъкани не са под формата на 
снопчета, а като цялостни цилиндри от 
дървесина и лико. Наричат се стъбла с 
неснопчест тип на устройство.
Надебеляването на стъблото е свързано с 
дейността на камбия. Камбия е вторична 
деляща се тъкан, която възвиква между 
ксилема и флоема и произвежда нови 
проводящи тъкани – навътре - вторична 
дървесина, а навън – вторично лико. 

Има три основни типа надебеляване на 
стъблата:
1.При стъблата с неснопчесто у-во 
произведените вторични проводящи тъкани 
се разполагат като цялостни цилинди, както 
е разположението и на първичните ксилем и 
флоем.( присъщо е за дъвета и храсти)
2.При стъбла със снопчесто у-во камбият в 
някои случаи функционира така че при 
надебеляването снопчестия тип се запазва. 
Това се постига чрез произвеждане на 
вторични проводящи тъкани само в 
областта на първичните , там където са 
снопчетата. Това формиране на стъблото 
позволява то да се усуква и извива.
(лианите).
3.При стъблата със снопчесто у-во камбият 
може да действа като произвежда вторични 
проводящи тъкани не само снопчета.
Камбият винаги действа с определена 
периодичност, която е свързана със смяната 
на годишните времена, в следствие на това 
се формират т.нар. годишни кръгове от 
вторична дървесина.