ПРИЛОЖЕНИЕ
Що е замърсена вода? Най-простото определение е: “Вода, която не може да се 
използва за каквито и да е полезни цели поради предизвикани от човешка дейност 
изменения в състава й.” По принцип тя се използва за най- разнообразни полезни 
цели - за пиене и домакинството, за поене на животни и напояване на полезни 
насаждения, за рибни стопанства, за промишлени нужди, за производство на храни, 
за къпане, за възстановяване и отдих.
Ако водата се окаже непригодна за някои от тези цели, тя повече или по-малко е 
замърсена. Вмъкването на думата “човешка дейност” в определението е необходимо, 
за да стане ясно, че водата може временно или постоянно да бъде непригодна по 
естествени причини.
 
ЕСТЕСТВЕНА ВОДА
Чиста вода, вода, абсолютно лишена от каквито и да е разтворени в нея вещества - 
съществува единствено в лабораторни условия. В естествено състояние тя съдържа 
повече или по-малко разтворени газове и соли. Често пъти точно тези вещества са 
факторите, които я правят годна за някои специфични полезни приложения. 
Ако във водата ще се отглеждат риби, тя трябва да съдържа достатъчно разтворен 
кислород, защото без него те ще умрат. Повечето от случаите на замърсяване в 
нашите реки се дължат на изчерпване на разтворения кислород, водещо до различни 
крайно нежелателни последици. Нещо повече, питейната вода без разтворен 
кислород и с много ниско ниво на разтворени соли не е особено вкусна: точно 
съдържанието на соли - например естествената “твърдост” - придава на много води 
приятен вкус.
 
ВЪЗМОЖНИТЕ
ПОЛЕЗНИ ПРИЛОЖЕНИЯ
     Не може да се очаква, че естествените води ще бъдат подходящи за целия диапазон 
полезни приложения. Никой например не би трябвало да очаква, че може да пие от 
всяка река вода, без тя да е предварително пречистена. В естествено състояние в 
зависимост от местната употреба, времето и други фактори водата може да се окаже 
мътна или силно оцветена и оттам - непривлекателна за пиене. Още по-важно е, че е 
малко вероятно речната вода да бъде микробиологически чиста, т.е. свободна от 
микроорганизми (бактерии и други подобни), някои от които могат да предизвикат 
болести у човека.
В тези случаи изразът “замърсена вода” означава, че поради някаква човешка 
дейност тя дори и след обработка вече няма да бъде годна за възможни приложения, 
например за пиене. Ако в една река, от която се черпи вода за пиене (естествено след 
преработка), изтекат химикали и евентуално токсични отпадъци, тя може да се окаже 
съвършено непригодна за по-нататъшна употреба. Mестните пречиствателни 
станции за питейни води обикновено се проектират така, че да отстраняват 
естествените замърсители - оцветители, помътняващи водата частици, 
микроорганизми и т.н. - и затова те не могат да се справят с масирано втичане на 
съвършено чужд материал, например химически вещества.
ЗНАЧЕНИЕТО 
НА РАЗТВОРЕНИЯ КИСЛРОД

     Действителното количество разтворен кислород дори и в най-чистата вода обаче е 
изключително малко. Разтворимостта на кислорода във вода при температура 20° С 
е 9.2 милиграма кислород на един литър вода, т.е. малко повече от 9 части на милион 
(ppm) при типичната за едно българско лято температура на водата. Между 
температурата и разтворимостта на кислорода има обратна зависимост, т.е. 
разтворимостта на кислорода нараства с намаляването на температурата, така че 
през зимата общото количество на кислорода в една река може да бъде с 59% по-
високо отколкото през лятото.
Важно е обаче измерванията за контрол на замърсяването да вземат за основа най-
ниските естествени стойности - с други думи летните. Максималната  разтворимост 
на кислорода във водата е около 9 ттр. Това равнище по-често се обозначава като 
100% насищане при съответната температура.
Ако в един водоем ще се развъжда пъстърва, желателно е стойностите на насищането 
да бъдат над 80%; съответната стойност за шарана е 55% насищане (при лятна 
температура). Ако се борави с концентрация на кислорода (в ттр), съответните 
стойности са 7 и 5. Дори едно съвсем слабо органично замърсяване може да сведе 
естествените нива на кислорода до минималните желателни стойности, а още по-
малко допълнително замърсяване сериозно да разстрои живота на рибите. 
ЗНАЧЕНИЕТО 
НА ЗАРИБЕНИТЕ ВОДОЕМИ
Въпреки ценността - от гледна точка на търговията, спорта туризма - на вътрешните 
водоеми с риба, може да изглежда, че ненужно се преувеличава необходимостта да се 
поддържа качеството на повърхностните води (в езерата, реките и потоците) такова, 
че в тях да може да се въди риба. В края на краищата чак толкова ли е важен 
риболовът за мнозинството от населението?
Отговорът е подчертано положителен. Рибите, особено пъстървите, са много 
чувствителни към водните замърсители и реагират, щом количеството на 
разтворения във водата кислород се понижи поради замърсяване. Някои 
замърсители - особено метали като медта и цинка - са далеч по-токсични за рибите, 
отколкото за хората, и изискванията към качеството на водата в развъдниците за 
пъстърва и зарибените с пъстърва водоеми са много строги. Освен това, поради 
възможност за натрупване на различни токсични вещества във водните организми, 
тяхното присъствие дори и в ниски концентрации е нежелателно, тъй като по 
хранителната верига те могат да достигнат и до човека.
Това, което прави толкова важно водата да е годна да бъде обитавана от риби, е 
фактът, че ако качеството на водата покрива изискванията за развъждане на 
пъстърва, тя е годна за всички други непосредствени или потенциални полезни 
употреби. Наличието на пъстърва е сигурен белег за доброто състояние на водата.
Реките
     За разлика от езерата и язовирите с тяхното дълго време на задържане реките са 
високо динамични системи. Дори и в най-сухите сезони и в най-бавно течащите реки 
водата непрекъснато се движи. Макар изливането на отпадъчни води в дадена точка 
да има катастрофален ефект върху местната рибна популация, също както и върху 
флората и фауната въобще, а освен това да предизвиква голямо замърсяване на 
много километри надолу по течението, реката - колкото и да е увредена - все пак не 
бива “убита”.

Една от причините за това е фактът, че щом заустването на отпадъчни води бъде 
преустановено, започва оздравителен процес, подпомаган от естествено 
самопречистване. Остатъкът от отпадъците ще бъде размит и отнесен от чистата 
вода, течаща надолу, флората ще се възстанови, фауната ще се реколонизира и след 
време рибата ще се върне. Това, разбира се, не може да бъде оправдание за 
неконтролираното изливане на отпадъчни води в реките, а по-скоро трябва да 
окуражи организациите, които се борят със замърсяването, да предприемат мерки за 
възстановяване, чийто краен резултат да бъде възвръщането на съответната река в 
първичното й състояние.

Езерата
     Всяко що-годе по-голямо езеро (или язовир) има продължително време на 
задържане, т.е.отношението на общия обем на езерната вода към водата, която се 
влива всеки ден, е много голямо. Казано с други думи, може да измине много дълго 
време, преди веществата, донесени в езерото от притоците, да бъдат отстранени от 
него чрез изтичащата вода. Често пъти огромна част от внесените вещества се отлага 
за постоянно на дъното като утайка.
Потенциалното въздействие на фосфора върху растежа на водораслите до голяма 
степен се определя от времето на задържане: колкото то е по-голямо, толкова повече 
нараства вероятността водораслите да извлекат фосфора от водата. При по-малки 
водоеми влиянието на фосфора може да бъде относително слабо.
Голяма част от постъпващия фосфор може да се отложи на дъното - или пряко с 
утаечните частици ,или в останките на мъртвите водорасли. При известни условия 
утаечният фосфор може да стане достъпен за водораслите, например при разбъркване 
на утайките поради турбулентност на водата в плитките езера. Това увеличаване на 
времето, през което утаечният фосфор е достъпен за водораслите, може да бъде важен 
фактор за забавяне на оздравяването на замърсените водни басейни, след като се 
вземат мерки за намаляване на външните източници на хранителни вещества.
     Видове замърсители: Под замърсяване в хидросферата (водата в гр.Пловдив) се 
разбира постъпването в нея на различни видове вещества и енергия, които 
превишават екологично допустимите норми. Три са основните видове замърсители: 
физични, химични и биологични.
     Химично замърсяване на водите:
     1.Замърсяването на водите с живак и съединенията му. Живакът е замърсител с 
най-добре изучена циркулация в хранителните вериги. Световното производство на 
живак надхвърля 10 000 т. От това количество в последствие реките донасят в 
Световния океан по над 5000т. Най-много живак се използва в електротехниката, 
метеорологията и лабораториите, в електрохимията на натрия и хлора при 
производството на пестициди. Въпреки, че употребата му е в затворен кръг известно 
количество живак попада във водата в свързана или метална форма. Във водните 
екосистеми живакът попада от отточните води на промишлените предприятия и при 
отмиване на третиран с органоживачни препарати семенен материал. Във водна 
среда всяка форма на живака се превръща в силно устойчивия и токсичен 
метилживак. При попадане във водните екосистеми той се акумулира от 
фитопланктона и се придвижва през хранителните вериги на ракообразните, рибите 
и птиците – при сухоземните – в зърноядните птици. При студенокръвните животни 
биологичното разпадане на живака е много бавно и дори води до смърт. При човека 

този процес продължава 70 години. Живачните отравяния водят до много тежки 
заболявания като - паралич и психическа непълноценност.
     2. Отравяния с други видове метали и съединенията им:
     2.1. Олово. Оловото е един от най-известните токсиканти. Още в древния Рим той 
е попадал в питейната вода от оловните тръбопроводи, от съдовете за пиене и от 
кухненските прибори. Във висшите кръгове на римското общество е имало бавно, но 
сигурно отравяне с олово. Това се дължало на обстоятелството, че оловото 
сравнително леко преминава от стените на съда в течността. Оловните отравяния в 
древният Рим се доказват от високото съдържание на олово в скелетите, намерени от 
това време. Потвърждават се и днес пристъпи на оловни отравяния в следствие на 
използване на оловни съдове. Предимно допустимата концентрация на олово във 
водата за човека е 0.001 mg/dm3. Дори във водите на Световния океан има наличие 
на олово, но в последните десетилетия то намалява. Причината за това е 
промишлената дейност и включването му като антидетонатор в бензина. Смята се, че 
в Световният океан попадат годишно над 25 000т олово. Подобно на другите тежки 
метали оловото се включва в клетъчните ензими и те не могат да изпълняват 
определените им функции. По принцип оловото се натрупва във всички биологични 
системи, но в някои животни много повече пъти, отколкото във водата, в която те 
живеят.
     2.2. Барий.Барият е тежък елемент, който се употребява при производство на 
пестициди. Напоследък се забелязва непрекъснатото увеличаване на количеството на 
този елемент във водните екосистеми. Свойствата му са близки до тези на оловото. 
Докато оловото се натрупва, то барият се среща в дълбоките води. 
     2.3. Кадмий. Кадмият е един от най-опасните биоциди за живите същества. Той е 
по-токсичен от оловото. Във водните екосистеми попада предимно от въздуха (до 
45%), а останалото количество идва от почвата или попада непосредствено във 
водата. Пределно допустимата концентрация на кадмият във водата 0.01 mg/dm3. 
Източници на кадмиево замърсяване са заводите за цветна металургия, пестицидите 
и изкуствените торове.
     2.4. Цинк. Цинкът е лимитиращ фактор за разтежа на морския планктон. Водата е 
незамърсена, когато съдържа 5 mg/dm3. Както и при другите тежки метали не е 
установено дали във водните екосистеми цинкът взаимодейства с другите 
замърсители. Знае се, че цинкът като катализатор повишава токсичното действие на 
другите тежки метали.
     2.5. Във водата се срещат и тежки метали като хром, никел и мед.  
     2.6. Цианови съединения. Те се използват в галванопластиката.
     3. Замърсяването на водите с пестициди и изкуствено синтезирани вещества. 
Пестицидите постъпват в хидросферата от източниците на тяхното производство, от 
прилагането им в селското и горското стопанство и от използването им от 
здравеопазването за защита на човека от вредни животни. Голяма част от 
употребяваните пестициди в първоначалния си вид попадат във водните екосистеми. 
Особено опасни са хлороорганичните пестициди. Паратионът, който се използва за 
борба срещу вредителите също замърсява водите в каналите и водоемите. Тези 
пестициди предизвикват скрити интоксикации в организмите, а често и отравяния. 
Токсафенът, хербицидите и ДДТ спират или затормозяват фотосинтезата. 
Продължителната употреба на тези пестициди поставя на сериозна заплаха 
фитопланктона и води към намаляване на първичната продукция, което без