1.
ПМ възниква и датира от 50-те години на 20 век
първо в САШ след това в Западна Европа където
има демокрация и по развит пазар и се развиват и
духовната, социалното и други сфери. Ф. Котлър и
С. Леви извеждат тезата че ПМ не бива само да се
схваща като част от икономическата наука и имено
тогава правят пробив и се развиват
маркетинговите техники независимо какво се
случва в политиката. Две са основните съставки на
ПМ. Политиката сме я разглеждали като основно
интерес. Маркетинга като търговски пласмент с
цел печалба но няма точна формулировка една
наука която е интердисциплинарна. Но едно от най
точните определения за М дава проф.
Трендафилов М е управление на стопанските
дейност с съответствие на изискванията,
принципите на динамичните изменения на
пазарната ситуация в дадена страна или в света. М
не се свежда само до пазар а система от пазари.
Общото м/у понятията П и М: вид човешка
дейност, управленски процес , интереси и
потребности, опират се на конкретни
“правила на играта” и има съответния вид
размяна.
Дефинициите на ПМ изхождат от
политическата комуникация като вид и част от
публичната комуникация изобщо, определен като
политическа реклама, проявя или поява на
политически подход, определение което се
определя, изграждането на основите на
икономическия и търговския маркетинг.
ПМ е
съвкупност от техники, които имат за цел да
внесат съответствие м/у един кандидат и
потенциалното му избиране, да представят
кандидата пред най голям брой избиратели, да
го разграничат от конкурентите му и с
минимални средства да бъдат спечелени
съответните избори.
Определяне на ПМ в
тесния научен смисъл
- ние разбираме М на
продавач които продава съответния политически
продукт, защото се предлага и извършва търговия
за покупката на гласове. Определяне на ПМ в
широкия научен смисъл
- определя се като
приложна социална дисциплина и специфичен
пазар на идеи на които политическите пари и
техните кандидати които чрез целенасочени
програми и маркетингови техники и политически
подходи продължават да се конкурират за
спечелване на избиратели в предизборните
кампании според провилата на политическата игра.
ПМ не е само предизборна кампания.
Подходите,
принципите и методите, с които борави съвременния ПМ изобщо, и
тези които се използват най- много в подготовката на предизборната
кампания, каквито са политическия анализ, ситуационния анализ и
SWOT анализа.
Политическия анализ
– изучава фактите,
събитията, ситуациите, явленията и процесите в политическия
живот но обществото разбира се с помощта на правдива достоверна
информация.
Ситуационния анализ
-
обективно и изчерпателно
изследване на политическата ситуация и стратегии с които да се
представи най добре.
SWOT
анализ
-
включва маркетинговия одит, система за оценка на
предимствата на опонентите и слабостите на конкурентите.
Пазара на политически идеи в тесния и широкия смисъл трябва
да се разглежда заедно
.
2.
Наченките на бъдещия политически маркетинг
могат да се намерят още в древните Вавилон,
Гърция и Рим чрез политическата комуникация
между гражданите и властващия елит.
В Древна
Атина
на особена почит е било политическото
слово основно като средство за информиране, но
най вече изкусно да въздейства върху масовата
психика на хората. Популярността на Александър
Македонски по време на неговите исторически
походи се дължи на Калисфен първия владетел
използвал имидж- мейкър.
В Античен Рим
излиза
пергамент
които информира гражданите за
деянията на римските управници поява се първия
политически плакат “Гласувайте за Цицерон” През
Средновековието 1622 г. се създава Колеж за
пропаганда, чиято основна задача е била да
обучава католическите мисионери как да печелят
привърженици за църквата.
През 18 век
Б.
Франклин популяризира политическата реклама в
САЩ чрез вестник имено тогава се урежда нормите
и правилата за предизборните кампании. В Европа
в
началото на 20 век
в Германия се използват на
модерни пропагандни техники („черен" PR);
експлоатиране на масмедии (радиото); тотално
приложение на политическата реклама (плакати с
лика на Хитлер); провеждане на манипулативни
прояви (митинги и събрания) и др. По този начин
националсоциалистите на Хитлер печелят
убедително и демократично изборите през 1933 г.
Предизборната кампания на Фр. Д. Рузвелт през
1936 г. в САЩ, която е първата професионално
подготвена кампания.
Етапите
в развитието на
политическия маркетинг могат да се диференцират
в класически и съвременен етап.
Класическият
етап
включва два етапа единият е този през
времето на древността, когато се формират и
политическите елити, а другият до средата на 20 в.
първите образци на предизборни кампании,
политически лозунги възникването и формирането
на политическите партии.
Съвременният етап
няколко определени под етапа на развитие на
политическия маркетинг: първи под етап - първите
официално проведени предизборни кампании от
партиите в САЩ и в Западна Европа използват се
рекламни средства, пропагандни материали,
политически плакати и др. втори под етап -
първите професионално подготвени кампании в
САЩ и Англия използва се модерната политическа
пропаганда, политическата манипулация и влияние
върху общественото мнение, съвременните
рекламни средства (радиообръщения), масовите
лидерски митинги и пр. трети под етап -
политическият маркетинг окончателно се
обособява и превръща от маркетингова техника в
научна дисциплина.
Развитието на политическия
маркетинг завоюва нови територии, защото вече се е
прилагал и в между изборните периоди от политически
субекти от държавни институции и от групи за натиск,
освен че позитивно еволюира в на множество обществени
науки.
3.
Разглеждането на основните проблеми на
предизборните кампании както от теоретическа,
така и практическа гледна точка . Анализите и
изследванията по въпрос за теоретичните основи
на ПМ продължава да стои в научното знание.
Густав Льобон изследовател на феномена
„предизборна кампания" в труда си „Психология на
тълпите" подробно анализира организацията на
тези кампании в редица европейски държави. М.
Вебер полага основите на цели изследователски
насоки в бъдещата еволюция на политическия
маркетинг, свързани с изучаването на
предизборните кампании. 1942 „Капитализъм,
социализъм и демокрация" Шумпетер пише за
разбирания за демокрацията като изразява факта,
че народът никога не управлява в действителност.
Теория за социалния избор - изучава
правилата на политическата игра;
политическата размяна; отношението между
различните политически и икономически
субекти; реализацията на принципа на
личната изгода в политиката и икономиката
и др.
Основния автор Дж. Бюкенън на теорията за
обществения избор я определя като вид размяна,
социалния избор. Същността на политиката е
сложна система за размяна между индивидите, в
която те се стремят да постигнат колективно
своите цели, понеже не могат да я осъществят по
пътя на обикновената пазарна размяна.
Въвеждането на еднакви „правила на
политическата игра" за абсолютно всички хора,
каквито единствено дава само конституцията на
всяка една страна. Обществения избор в
условията на пряката и непряката демокрация.
Социалният избор при пряката демокрация се
определя от самите избиратели, защото те вземат
решенията относно важни обществени проблеми.
При непряката демокрация това е решенията се
взимат в в интерес на политическите и
икономическата олигархия, търгуване им купуване
на гласове, и домогването да властта на всяка
цена чрез съюзи дори да обърне политика гръб на
избирателя дал гласът си за него.
4.
В структурно отношение ПМ като цяло се състои от различни
елементи и организираност, които са свързани по между си за
това трябва да се разгледа много по-глобално, и то от гледна
точка на различните степени и равнища на неговите
проявления в политическата система. Два са основните по-
цялостни модели на структурния обхват на ПМ
макрополитическия и микрополитическия. На
макрополитическо равнище според критерия „време, място и
начини (за провеждане на маркетинга)" а те са :
Предизборен политически маркетинг - чрез него практически се
реализират почти всички елементи, техники и механизми,
познати и използвани както в политиката, така и в маркетинга.
Текущ политически маркетинг - неговата функция се изразява в
грижата за политическия имидж, в набирането на нови
партийни членове, в налагането на непознати политически
лидери и т.н. става въпрос за поддържане на авторитета на
една партийна кауза, без значение дали това се отнася до
управляващата, или до опозиционните партии.
Перманентен политически маркетинг - прилага се само по време
на предизборни кампании но постоянно прилага се в социални
сфери (а не само от политическата), чиито резултати обслужват
различните политически партии, независимо дали съответните
проучвания са поръчани, или не от тях (партиите).
Маркетинг на държавните институции и организации - това е
един особен вид ПМ който се провежда периодично (по
определени проблеми) и дава възможност институции (а и на
политическите партии) да сверяват правилността на своята
политика с пулса на обществените мнения и настроения.
Маркетинг на групите за натиск - различните групи за натиск
(синдикални, лобистки, екологични, женски, младежки и пр.)
също използват механизмите на политическия маркетинг за
реализация на своите цели и намерения. На микроп-ко равнище
1)
Политическа комуникация
-
същност и функции;
-
типология;
-
връзки с обществеността (и изучаване на
общественото мнение);
-
предизборна политическа комуникация
2)
Предизборна кампания
-
дефиниране и етапи;
-
стратегия и тактика;
-
социалнополитическа диагностика;
-
типове кампании
3)
Политически език
-
значение;
-
характер и специфика;
-
политическа реторика
4)
Политическа пропаганда
-
характеристика;
-
особености и специфика;
-
видове и средства;
-
пропаганда и контрапропаганда
5)
Психологически аспекти на политическия маркетинг
-
политическа психология и електорално поведение;
-
пропаганда и демагогия в избирателния процес;
-
предизборна политическа манипулация
6)
Политическа реклама
-
рекламата в политиката;
-
класификация (видове, форми и средства);
-
анти- и контраполитическа реклама
7)
Политически имидж
-
начини на формиране;
-
правила за изграждане на политически образ
(вербални и невербални);
-техники на предизборния имидж
8)
Политически стил
-
политически стил на лидерите;
-
характеристика;
-
предизборна харизма
9)
Финансиране на предизборните кампании
-
същност на „политическите" пари;
-
източници (и канали) за набиране на финансови
средства;
-
законова база (и нормативна уредба) на
финансирането;
-
лобизъм
10)
Управление на предизборните кампании
-
специфика на предизборния мениджмънт;
-
организация и ръководство на кампанията;
-
предизборното политическо разузнаване (и
шпионаж).