ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПЛАНИРАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ТЕРИТОРИАЛНИТЕ 

ЕДИНИЦИ

Прилагането   на   новите   подходи   в   териториално   селищното   устройство   (ТСУ)   на 

националната   територия   изисква   по   нов   начин   да   се   осъществява   и   териториалното 

разположение на производствата и дейностите. То следва да бъде насочено към решаване не 

само   на   отраслови   задачи,   но   и   към   удовлетворяване   потребностите   на   човека   и 

териториалните общности. Това налага да се спазват  общи изисквания към териториалното 

разположение на производствата и дейностите като се отчитат и използват потенциалните 

възможности на територията.

Факторите

, които са решаващи при локализиране на нови производства и дейности в 

настоящия етап на развитие на обществото са:

-

рационално, комплексно и ефективно използване на местните и териториални ресурси 

при формиране на регионалните производства, локализиране, изграждане и функциониране 

на обектите, производствата и дейностите в условията на самоуправление;

-

рационално използване и опазване на земята и локализиране на обектите и дейностите 

върху нископродуктивни и  пустеещи земи;

-

максимално интензивно използване и обновяване на съществуващата МТБ.

Необходимо   е   обвързването   на   териториалното   разположение   на   производства   и 

дейности с националния модел на ТСУ.

Необходимо   е   изнасянето   и   ликвидиране   на   несвойствените   и   неефективни 

предприятия от силно урбанизираните територии. Трябва да се насочват новите производства 

и дейности към нетрадиционните центрове от първо равнище  в структуроопределящите  и 

периферните територии.

Локализирането и изграждането на нови големи национални обекти трябва да става 

при   доказана   комплексна   ефективност   и   проучване   на   всички   вариантни   възможности   от 

гледна точка и на националния модел на ТСУ.  

Важна   стъпка   е   локализирането   на  малки   и   средни   предприятия   в   слабо 

урбанизираните   територии   с   цел   укрепване   на   селищната   мрежа   в   слабо   урбанизираните 

територии, което ще доведе до активизиране  в социално – икономическо отношение на тези 

територии и до промяна на основните икономически функции на териториалните   единици, 

като някои от тях са от ІV и V функционален тип. 

Териториалното разположение на производствата и дейностите не трябва да нарушава 

екологичното равновесие, а трябва да води до запазване и подобряване на неговото сегашно 

състояние.   Необходимо   е   нецелесъобразните   от   екологична   гледна   точка   производства, 

изхвърлящи големи количества вредни вещества в силно урбанизираните територии, да бъдат 

преустановени. 

Друга стъпка в това отношение е ограничаване локализирането на обекти с изразено 

замърсяване   на   въздуха   и   водата   в   териториите   с   повишени   изисквания   към   природната 

среда,   териториалните   комплекси   Черно   море,   Дунав   и   населените   места   с   природни 

функции,   природните   паркове   и   резервати.   Като   цяло   е   необходимо   ограничаване 

локализирането   на   замърсяващи   обекти,   особено   на   такива,   които   изхвърлят   големи 

количества отпадни води. 

Научно   –   техническата   революция   и   техническото   превъоръжаване   ще   наложи 

промяна   в   екстензивното     развитие,   което   се   изразява   най-общо   в   повсеместна 

интензификация   на   производството,   интензифициране   на   процесите   и   техните   връзки, 

засилване на ролята на човешкия фактор не като количество, а като качество.

Осигуряването  на единство между територия, наука,  производство и подготовка на 

кадри при ТРПС е друго важно изискване, което трябва да се съблюдава.

Изграждането на комплексна жизнена среда следва да предшества или да съпътства 

разполагането на новите производства и дейности по територията на страната.

С оглед укрепването на националната територия и нейните териториални структури 

при управлението и организацията на икономиката трябва да се отчитат възможностите за 

вътрешна и международна интеграция. 

ЗОНИ И СРЕДИ ЗА ТРУД В СЕЛИЩНИТЕ И ИЗВЪНСЕЛИЩНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Постепенно се преодолява териториалната диференциация между “труда и отдиха” в 

силно урбанизираните територии на страната. 

Осъществява   се   териториално   устройствена   интензификация   в   използването   на 

територията за изграждане на обекти и съоръжения на производствената инфраструктура и 

това трябва да става чрез широко асоцииране и коопериране на фирмите, другите стопански и 

обществени организации и населението.

Общините  трябва да се превърнат в действен    координатор на усилията на всички 

фирми   в   тяхната   територия   за   комплексно   изграждане   на   средите   за   труд.   Усилията   на 

общинските ръководства трябва да се насочат към осигуряване на прякото задоволяване на 

потребностите на местното население. 

Към   съществуващите   и   новоизградените   сгради   и   съоръжения   на   производството 

трябва   да   се   подхожда   като   към   неделими   обекти   на   единната   жизнена   среда.   Ето   защо 

тяхната реконструкция и модернизация, наред с технологичното им обновяване, трябва да 

стане неотменна грижа за собствениците и стопаните, на общинските съвети. Именно чрез 

тази реконструкция и модернизация трябва да се създават привлекателни условия за труд и да 

се постигне високо равнище на културата по месторабота. 

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И РАЗПОЛАГАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Един   от   основните   принципи   и   изисквания   при   разпределение   и   разполагане   на 

населението е да се осигури максимална близост на местата за живеене до местата за работа. 

Трябва   да   се   имат   предвид   регламентираните   разстояния   между   тях,   продиктувани   от 

санитарно хигиенните, градоустройствените и др. изисквания. Прекомерното отдалечаване на 

местата за работа от местата за живеене изисква допълнителен разход на време и енергия за 

придвижване   на   населението,   повишава   умората   му   и   в   крайна   сметка   се   отразява 

неблагоприятно върху производителността на труда и условията на живот. Причината за тези 

последици понякога е липсата на скоростен, добре функциониращ транспорт между зоните за 

труд или отдих. Във връзка с това, една от основните задачи на териториално устройствения 

план   при  всички   случаи   е  разполагането  на   новото  жилищно  строителство   до  местата   за 

работа.

При разработване на проблема за разполагане на населението в района се налага да се 

проучат и определят най-разумните предели за развитието на съществуващите населени места 

и величината на новосформиращите се селища и селищни системи. Това е един от главните 

проблеми на териториално устройственото планиране.  

Съществуват  

три   основни   форми   на   разполагане   на   населението

  спрямо 

промишлените предприятия и другите обекти с районообразуващо значение: централизирана, 

групова и разчленена. Всяка от тях предполага специфична организация на селищната мрежа 

и съответстващата им конфигурация на производствените връзки между населените места.

Централизираната форма – трудещите се на териториално разделените предприятия 

или групи предприятия се разполагат обикновено в едно населено място, което може да бъде 

голям или среден град.

Груповата форма – при нея трудещите се от всяка група предприятия, съсредоточени 

на определена  територия се разполагат  в отделно населено място, което обикновено бива 

среден или малък град. 

Обособена (разчленена) форма – за всяко предприятие се създава определено населено 

място от типа на тъй наречените аварийни или работнически селища.

Всяка от посочените форми на разполагане на населението има своите положителни 

страни   и   в   същото   време   редица   недостатъци,   които   им   придават   различна   степен   на