Петков и Петкова, които въвели рубрики в началните IS курсове, открили, че 
използването на такива рубрики помага на оценяването да стане постоянно, с по 
големи очаквания за комуникация и изпълнение от страна на учениците. То също 
така помага да се измерва прогреса на учениците за определено време, както и 
помага за изграждането на оценителна програма в дългосрочен план, в която се 
комбинират проекти и портфолиа. 

Измерването  на  знанията на учениците, както и техните силни и слаби страни се 
правят чрез диагностични тестове. Диагностичното оценяване позволява на 
учителите  да подобрят недостатъците и да създадат по­добри учебни планове. 

Haken (2006) обяснява, че оценяването на знания е изключително важно, но въпреки 
това само то не е достатъчно.  Затова сегашните задължения в образованието 
трябва да трансформират ученето и оценяването от обичайните за света заучени 
факти в широк, добре изграден модел, който отразява фокусираните върху ученето 
резултати в академична програма. В резултат на това, една академична програма 
трябва да работи върху изграждането на умения за самооценка от страна на 
студентите. Според Walcott (2005), който провел проучване върху бизнес  обучението, 
примери за разсъждение могат да бъдат намерени в областта на маркетинговото 
планиране, в интерпретирането на рационалните финансови отчети, в препоръката 
за организационното реструктуриране, в откриването и анализирането на етически 
проблеми, в изследването на определени случаи, в изчисляването на слабите и 
силните страни на дадена компания  и в създаването на портфолиа.

Портфолиата могат  да бъдат използвани за оценяване на постиженията от 
обучителните процеси, както и да 

диагнозират

 учебните планове, в които 

съществуват недостатъци и които се нуждаят от подобрение. Popper обяснява, че 
портфолиата задължително трябва да съдържат екземплярни студентски работи. 
Според  Американската асоциация за по­добро образование (2001), портфолиата 
имат широко приложение в различни аспекти, тъй като те показват многозначителни 
факти относно дадени способности на човек. Според Chun (2002), едно портфолио 
трябва да изисква от студентите да събират, сглобяват и отразяват екземплярни 
работи, изградени на основата на най­важното и добре усвоено по време на 
обучителния процес материал. Cooper (1999) наименува шест от препоръчителните за 
портфолио процеса на изграждане: установяване на знания в дадени области, 
назоваване на измерими постижения, установяване на стратегии, подпомогнали 
обучението на студента, определяне на показателите за изпълнение, събиране на 
доказателства, и оценяване.

Wiggins (1990) съветва относно оценяването на екземплярните работите, че те трябва 
да отговарят на реалността, т.е. да отговарят на реалните способности на студента. 
Pellegrino, Chudonsky и Glaser (2001) навеждат на мисълта, че формиращите се 
оценителни програми се фокусират повече върху студентките постижения, отколкото 
върху техния прогрес. Като резултат от това, много институции 

закотвят своите 

оценителни процеси в смислен сценарий

, така че студентите биват оценявани на 

базата на своите умения да влагат наученото в реалистични ситуации.