ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Исторически факултет

РЕФЕРАТ

По “Средновековна обща история”

На тема: “Великото преселение на народите и краят на Западната 

Римска империя. Поява и развитие на варварските кралства.”

              В края на IVв. на н.е. Започнали особено големи масови 

придвижвания на варварски племена и нахлуването им в територията на 
Римската   империя,   наричани   обикновени   “Велико   преселение   на 
народите”. 

Историята   на   Великото  преселение   се   изследва   изключително 

трудно,   тъй   като   наличните   източници   са   редки   и   произлизат   само   от 
римски   автори.   Изключение   са   остготите   и   англо-саксите,   оставили 
писмени източници.Трябва да се прибягва до разнообразни източници на 
имформация:   археология,   лингвистика,   ономастика,   антропология, 
естетика и история на изкуствата.      

   Великото преселение на народите се чувства от стария свят най-

напред с движението на източногерманските племена - готите. От своите 
първоначални место -жителства по бреговете на Балтийско море, готите 
през втората половина на II в. се спущат по Руската равнина и в началото 
на III в. заемат земите северно от Черно море-от р. Дунав до р. Дон. Тук за 
пръв път изпъква делението им на две групи - остготи и вестготи (източни 
и   западни   готи).   Оттам   на   големи   тълпи   предприемат   опустошителни 
нападения   срещу   дунавските   римски   провинции.   Император   Деций   се 
опитва да ги възпре, но през 251 г. претърпява страшно поражение от тях и 
загубва живота си. До тогава готските нашествия се ограничават в Дакия и 
Мизия, в средата на  III  в. те успяват да унищожат Боспорското царство, 
което   обхваща   Крим   и   побрежията   и   по   такъв   начин   добиват   база   за 
действие   против   отдалечените   презморски   земи.   След   завземането   на 
Северна Дакия делението на готите на източни и западни окончателно се 
установява,   поне   веднъж   те   предприемат   общи   военни   действия,   но 
основните им съдбини поемат по различни пътища. Остготите, в голямата 
си   част   остават   в   руските   степи,   докато   западните   им   сродници   се 
установявят в бившите римски територии.

Великото   преселение   кото   разделна   граница   на   античността   и 

средните векове е само един малък хронологечески отрязък от по-сложен и 
траен процес на миграции, ориентиран от изток на запад и от север на юг, 
започнал  с  нашествието  на  кимери  и тевтонци  към  Средиземноморието 
през IIв.пр.Хр. и завършил с нахлуването на монголите в Европа през 1237 
– 1241г.

 Различават се три големи вълни на сухопътни миграции: първата е 

от IV и Vв.сл.Хр., втората – между края на Vв. и началото на VIв., края на 
VIв. до последната – от началото на VII в.

Настъплението   на   германски   и   негерманските   народи   срещу 

империята било предизвикано от няколко фактора:

•

Задълбочаването на имущественото и социалного неравенство 

в тяхната среда, обусловено от нарастването на производствените сили;

2

•

От   стремежа   да   увеличат   богатствата,   да   заграбят   земи   и 

военна плячка;

•

Нарастването на населението като последица от повишаването 

на жизненото равнище в резултат на преминаването към заседнал живот

Същевременно германските племена изпитвали натиск от страна на 

съседите си, които се нуждаели от нови земи за заселване. Особено голяма 
нужда имали номадските племена от Азия. Те нападали земеделски народи 
и   тъй   като   нямали   голям   шанс   срещу   номадската   конница   изоставали 
земите си и тръгвали да си търсят други.

Първите достоверни сведения за германските племена   датират от 

ок. 325 г. пр. н.е. и са съхранени в съчиненията на Плиний Стари.

Придвижванията на варварските племена в края на IVв. и началото 

на  VIв.  пр н.е се отличавали от предишните както по мащаб така и по 
характера   си.   Варварите   нахлували   и   във   вътрешността   на   Римската 
империя, а тя не била в състояние да окаже на завоевателите ефикасна 
съпротива.   Експлоатираните   маси   в   римската   робовладелска   държава 
оказват подкрепа на варварите.

Началният тласък били придвижванията на хуните. На територията 

между Волга и Дон се образувал племенен съюз през втората половина на 
IVв.   Етническият   произход   на   дошлите   от   Азия   хуни   не   е   много   ясен, 
учените имат различни виждания по този въпрос.  Едни твърдят, че имат 
тюркски   произход,   а   други   –   монголски.   Като   цяло   хуните   били 
скотовъдни-номади,   т.е.   не   познавали   земеделието.   Живеели   в   родово-
племенен строй. Те нямали постоянна кралска власт.

Докато се придвижвали на запад хуните разгрумили племето алани. 

След това нападнали готския племенен съюз през 375г.   В следствие на 
това племенният съюз се разпаднал и  част от остготите влезли в състава 
на хунското обединение, а друга част се придвижила на запад. Вождът на 
остготите   Ерманарих   слага   край   на   живота   си.   Техните   сродници 
вестготите, разтревожени от приближаващата опасност, се групират около 
вожда си Атанарих, но виждайки, че не са в състояние да се съпротивляват 
на хунската стихия, решават да искат от римляните разрешение да минат 
южно от р. Дунав и да се заселят в тамошните значително обезлюдени 
провинции. За империята поселението на германци в нейните области не е 
нещо ново и тогавашния император Валент приема молбата на готите. 

Обещани са им  земи в Тракия  със задължението да служат като 

съюзници в римската армия. Като федерати или съюзници на империята на 
варварите   е   улеснен  пътят   до   войската.  Единствената   движеща   сила   на 
тази   армия,  която   няма   нито   признателност   към   владетеля,   нито 
обвързаност   към   земята,   която   защитава,   са   парите.   В   досега   си   с   Рим 
варварите получават географски, занаятчийски и научни знания. Разкрити 
са   им   важни   търговски   пътища   и   политически   центрове.   Те   приемат 

3