Правни норми, понятие, видове и действия

Понятие- правните норми са общи правила за поведени, които са предназначени да 
въздействат продължително време върху поведението на правните субекти, които 
не са индивидуално определени в правните норми. Общо правило означава, че 
правната норма не е насочена към индивидуално определено лице, а се отнася за 
неопределен кръг правни субекти. Правните норми са вид социални норми, които 
имат държавно властнически характер. 
Правните норми регулират обществените отношения, като предоставят права и 
възлагат задължения. Те имат продължително действие и затова могат да намерят 
приложение за множество житейски ситуации. 
Структура на праните норми- Те имат 3 съставки:
Хипотеза- тя съдържа условията и предпоставките за действието и.
Диспозиция- съдържа правилото за поведение, в нея са посочени правата и 
задълженията адресирани до правните субекти.
Санкция тава са предвидените от закона  неблагоприятни последици, които 
настъпват ако не се изпълнят правата и задълженията или се изпълнят не както 
трябва. Санкцията може да бъде гражданска, административна и наказателна.
Видове правни норми- има различни видове правни норми. 
Императивни и диспозитивни-
Императивни- тези норми трябва да се приложат щом се осъществят фактите 
посочени в правната норма. Правните субекти нямат възможност да допускат 
никакви отклонения от тях.   
Диспозитивни- те се прилагат само ако страните не са се съгласили за нещо 
различно от предписаното в правните норми. Характерно за тях, е че страните могат 
по желание да уговорят различни правни последици в сравнение с уредените правни 
норми. Ако не се възползват от тази възможност тогава диспозитивните норми 
уреждат техните отношения.
Общи и специални-
Общи- те пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени 
родови белези.
Специални- те се прилагат само за тези случаи от рода, които имат видове белези, 
например: обща норма за продажбата се съдържа в закона за задълженията и 
договорите, а специалната норма в търговския закон, урежда търговската продажба. 
Специалната норма изключва приложението на общата норма. Според 
териториалното действие нормите биват: 
Общи и местни-
Общи- действат по цялата територия.
Местни- действат на част от нея.
Самостоятелни и несамостоятелни-
Самостоятелни- тяхното действие не е свързано по необходимост с наличието на 
други правни норми.
Несамостоятелни- тези норми намират приложение само във връзка с други правни 
норми (те могат да бъдат отменителни, препращащи, тълкувателни). 

1