В Западна Европа преходния период от Средновековието към Новото време е 

изпълнен с дълбоки и радикални трансформации. В областта на техниката се постига 

определен напредък, който позволява да се увеличи производителността на труда. В 

селското   стопанство   феодалната   собственост   и   принудителните   форми   на   труд 

започват  да се рушат  и на тяхно място макар и неравномерно за отделните  страни 

набира   сила   аграрния   капитализъм.   В   промишлено   производство   навлиза 

манифактурата.   Интензивно   се   развиват   стоково-паричните   отношения.   Значителен 

ръст бележи световната търговия. Средновековната икономическа система постепенно 

губи   жизненост   и   на   нейно   място   израстват   модерните   капиталистически   пазарни 

отношения. Тласък за всички тези промени дават Великите географски открития. Тези 

открития имат няколко предпоставки. 

Първата предпоставка  е недостигът на злато и сребро като паричен метал за 

нуждите на разрастващата се търговия. В Западна Европа експлоатираните до тогава 

залежи са вече почти изчерпани. Голямо количество благородни метали изтича към 

изток за да се платят внасяните от там стоки.

Втората   предпоставка   за   морските   експедиции   е   нарушената   търговия   м/у 

Европа и Изтока през 14-15в. Вследствието на нашествието на османските турци. За да 

продължат да търгуват  с арабите  през  Сирия и Александрия  венецианците  приемат 

поставеното им условие да плащат годишно освен 2 % мито за вноса и износа още от 3 

до   5 000   дуката   на   турския   султан.   Ценни   са   още   и   използваните   като   багрила 

червеното сандалово дърво, шафранът, търси се цветна смола, червеният восък. Така 

въпросът за откриването на нов път към Изтока придобива общоевропейско значение.

Не   на   последно   място   за   откритията   дoпринася   и   напредъкът   в   мореплавателната 

техника.   Три,   четири   и   пет   мачтови   кораби,   които   при   движение   са   зависими   от 

посоката   на   вятъра.   През   15в.   са   заменени   с   нов   плавателен   съд   т.н   каравела, 

конструирана от Португалците. Тя не изисква много на брой екипаж, не е зависима от 

вятъра,   по-маневрена   е,   по-голяма,   по-здрава   и   има   възможности   за   пренасяне   на 

обемни   и   тежки   товари.   За   по   добрата   навигация   при   плаванията   помага   и 

усъвършенстването  на компаса,  както и напредъка  в  географията.  След 12в. изцяло 

господства възрождената антична теория за кълбовидната форма на Земята.

Има   и   последици   които   възникват.   На   първо   място   това   е   началото   на 

изграждането   на   колониалната   система.   На   второ   място   като   последица   е 

разрушаването   на   модела   на   средновековната   морска   търговия.   Старите   търговски