1.

      Същност, предмет, метод  и система на

търговското   право



Основното   деление 

нап равото е на публично право/ отношения 
на   власт   и   подчинение/   и   частно   право 
/отношения   на   равнопоставеност/.   Основен 
частен   отрасъл   е   Гражданското   право. 
Търговското   право/ТП/   е   генетически 
свързано с Гражданското право. Поради това 
говорим   за   дуализъм   на   частното   право. 
Търговското   право   произлиза   от 
гражданското   право.   ТП   е   специално 
гражданско   право,   Гражданско   право   на 
търговците. ТП е самостоятелен отрасъл на 
частното право. Произлиза от Гражданското 
право,   но   се   е   обособило   и   живее 
самостоятелен живот. Няма единно ТП. Има 
две   групи   правоотношения-на   равнопоста-
веност;  на власт  и подчинение. С  оглед  на 
това   в   правната   теория   се   говори   за 
публично ТП и частно ТП. Може да се каже, 
че   ТП   е   самостоятелен   комплексен   правен 
отрасъл-снорми на публичното и на частното 
право. ТП,  най-общо, урежда обществените 
отношения в процеса на търговията. Според 
ТП   понятието   “търговия”   има   различно 
значение   от   икономическия   смисъл.   В   ТП 
понятието   има   по-широко   значение.   ТП 
регулира   два   кръга   отношения:1.правното 
положение   на   търговеца;   2.отношенията,   в 
които   търговците   влизат,   осъществявайки 
своята   дейност.   ТП   се   характеризира   с 
бързина,   опростеност   и   сигурност. 
Показателен   за   наличието   на   тези 
характеристики е фактът, че ТП не познава 
формата   на   нотариалния   акт.   Най-тежката 
форма тук е писмената форма с нотариална 
заверка на подписите. Сигурността в ТП се 
постига   чрез   публичността   на   търговците, 
вписвани   в   публичен   търговски   регистър. 
Основната   разновидност   на   търговците-
търговските   дружества-   са   изчерпателно 
изброени в ТЗ, те са  numerus clauses. ТП е 
обширен правен отрасъл. Основните негови 
институти   са:   1.правното   положение   на 
търговеца/субект   на   ТП/   и   на   търговското 
предприятие/обект   на   ТП/;   2.търговските 
сделки-с   основно   значение   е   търговската 
продажба;   другите   договори   я   обслужват; 
3.ценните   книги;   4.морското   търговско 
право; 5.търговската неплатежоспособност и 
несъстоятелност-това   е   процесуална 
материя;

6.международното

ТП. 

Специфични   принципи   на   ТП   са: 
1)Възмездно-еквивалентен   характер   на 
отношенията;   2)Свобода   на   конкуренцията; 
3)Забрана за нелоялна конкуренция.

2.Източници   на   търговското   право. 
Видове.   Конституцията.   Законите. 
Подзакнови

нормативни

актове. 

Търговските   обичаи



Източник   на 

правото, в частност на търговското право, е 
волеизявлението,   направено   от   определен 
орган, дадено по установен  ред, чрез което 
се   създават   общи   правила   за   поведение. 
Източниците   могат   да   бъдат   писани   и 
неписани/закон   и   обичай/,   преки   /закон/   и 
непреки   /доктрина   и   юриспруденция/, 
официални/формалните   правила-закони/   и 
неформални/обичай,   доктрина/.   Под 
източник можем да разбираме документа, в 
който се съдържат правни норми. Това може 
да   е   и   произходът   на   конкретна   правна 
норма   или   нормативен   акт-национален   по 
произход   или   реципиран   от   друга   праван 
система.   Основно   разграничение   на 
източниците е според субекта, който издава 
правната   норма:   1.Народното   събрание 
гласува   Конституция,   закони,   кодекси, 
решения.   Конституцията   е   източник   на 
Търговското   право.Нейните   норми   имат 
пряко   приложение.   Тя   е   основният 
юридически   закон   във   всяка   държава. 
Законът   също   е   нормативен   акт,   приет   от 
Народното събрание. Той е винаги изрично и 
писмено   формулиран.   Мястото   му   в 
йерархията   на   нормативните   актове   е   след 
Конституцията.   От   законите-източници   на 
ТП-най-важен   е   Търговският   закон.   Той   е 
основният   нормативен   акт,   който   урежда 
търговските правоотношения. Заимстван е от 
немското право. Други закони-източници на 
търговското   право-са:   Закон   за   защита   на 
конкуренцията,   Закон   за   кооперациите, 
Закон за чуждестранните инвестиции, Закон 
за   приватизацията   и   преобразуването   на 
държавни и общински предприятия, Закон за 
банките,   Закон   за   застраховането,   Закон   за 
особените залози. Субсидиарно се прилага и 
Законът   за   задълженията   и   договорите. 
Подзаконовите   нормативни   актове   не   са 
издадени   от   Народното   събрание.   Техен 
автор   може   да   бъде   Министерският   съвет, 
отделен   министър   или   овластен   за   това 
държавен   орган.   Обикновено   те   се   издават 
по  приложението   на  законите.  Търговските 
обичаи също се използват като източници на 
ТП.

    .Гражданско и търг. представителство

  ГП   –   Правната   уредба   на   ГП   е   уредена 
закона за задълженията и договорите (ЗЗД) 
от   чл.36   до   чл.43.   Както   ГП   така   и   ТП   се 
налагат в обществената необходимост, а тя е 
че   не   всяко   лице   притежава   необходими 
знания   и   умения   за   извършване   на 
определени   действия   нито   пък   едно   лице 
може в едно и също време физически да се 
намира   на   различни   географски   точки. 
Според   чл.36   от   ЗЗД   едно   лице   може   да 
представлява   друго   лице   по   закон   или   по 
негова   воля.   Първото   се   нарича   договорно 
законопредставителство,

а

другото 

договорно представителство. В института на 
представителството имаме следните фигури: 
представляван и представител и трето лице с 
което се сключва съответната сделка. За да 
може   представителя   да   сключва   правни 
сделки   той   трябва   да   е   носител   на 
представителна   власт.   Тя   се   придобива   по 
силата   на   закон,   когато   е   законо-
представителство,   и   по   силата   на   договор 
когато   е   договорно   представителство. 
Представителната   власт   представлява 
правото на представителя да сключва правни 
сделки и да поема правни сделки от името на 
и за сметка на представлявания.  



Обем на 

представителната   власт  Най-голям   обем 
права   има   генералното   упълномощаване. 
Специално пълномощно – дава възможност 
на   представителя   да   извършва   действия   за 
които той преди това не е бил упълномощен. 
Изрично   упълномощаване   –   изрично   дава 
правомощия   за   извършване   на   дадени 
действия.   Разликата   м/у   2-те   е,   че   при 
специалното   упълномощаване   не   е 
необходимо   преди   това   да   има   друго 
оправомощаване.   Единично   упълномо-
щаване   –   тогава   упълномощителят 
упълномощава   пълномощника   да   извърши 
еднократно   действие   от   негово   име   и   за 
негова   сметка.   За   разлика   от   търговското 
представителство

гражданското

е 

безвъзмездно.



Условия   упълномощаването 

да   бъде   действително:   1)пълномощника   да 
бъде   дееспособно   лице.   Дееспособността   е 
правната   възможност   едно   лице   със   свои 
действия   и   своя   воля   да   поема   права   и 
задължения   (18г.).   2)Правоспособността   е 
правната   възможност   едно   лице   да   бъде 
носител   на   права   и   задължения.   Тя   се 
придобива   от   момента   на   раждането. 



Упълномощителната сделка в ГП може да 

бъде   и   формална   ч/з   пълномощно.   Тази 
сделка е еднострнатта. Сделките се делят на 
едностранни, двустранни и многостранни. В 
едностранната   сделка   се   съдържа 
волеизявлението на едно лице. С тази сделка 
упълномощителя упълномощава  друго лице 
да   бъде   носител   на   права   и   задължения. 
Пълномощника  не е задължен  да извършва 
тези   правни   действия.,   за   това   се   сключва 
договор,   който   може   да   е   едностранен   и 
двустранен,   когато   задълженията   и  правата 
се поделят по равно м/у 2-те страни. В ГП 
сделката   е   едностранна.   Имаме 
волеизявления   на   едно   лице.



Възникване 

на упълномощаването – възниква в момента 
на уведомяване на лицето или сключване на 
договора. То се прекратява: -ч/з публикуване 
във   вестника;   -ч/з   настъпване   на   края   на 
срока ако е срочно; -ако е безсрочно то може 
да се прекрати при смърт на пълномощника 
или   упълномощителя.



Търговско 

представителство(ТП)

Видове   ТП: 

-прокура

(прокурист);

-търговски 

пълномощник;   -търговски   представител   в 
тесен   смисъл   на   думата;   -търговски 
помощник;   -търговски   посредник.  



От 

посочените видове ТП само първите два се 
представят   до   представителството   в   ГП   - 
прокурист и търг. пълномощник. Последните 
3  вида  ТП   възникват   съобразно  нуждите   и 
съдържанието   на   стоп.   дейност.   Те   са   с 
значително   по-обогатено   съдържание. 

Прокурист

  –   той   е   физ.   лице   което   е 

овластено   от   принципала   (собственик   на 
търговско   предприятие)   да   извършва 
различни действия в цялостната м търговска 
дейност   с/у   възнаграждение.   Когато   обема 
на   представителната   власт   е   определен   от 
закона прокуриста се нарича още търговски 
управител.   За   упълномощаването   е 
необходима   писмена   форма   с   нотариална 
заверка на подписите. Формата е необходима 
за да бъде сделката действителна. Ако няма 
нотариална заверка на подписите прокурата 
е недействителна. Задължително е името на 
прокуриста   да   бъде   вписано   в   търговски 
регистър   по   съответната   партида   и   от 
фирмата   задължително   представят   образци 
от подписите на прокуриста и прокуристите. 
За   прокурист   може   да   се   назначи   едно   и 
повече лица. Множествена прокура е тогава, 
когато принципала упълномощава повече от 
1 лице да извършва пълния обем от действия 
и   всеки   един   прокурист   може   да   действа 
свободно   и   самостоятелно   от   другите. 
Когато   прокуристите   не   са   самостоятелни 
лица   имаме   колективна   прокура   –   вземат 
заедно   решения.   Прокуриста   има   право   да 
извършва   всички   правни   сделки   съгласно 

      .

 Търговско предприятие(ТП) – правна

същност.   Фирма,   седалище,   предмет   на 
дейност....

     ТП   е   съвкупност   от   права, 

задължения   и   фактически   отношения.   За 
разлика от субекта търговец, предприятието 
не е субект  на правото, а обект на правото 
т.е.   едно   предприятие   не   може   да   изрази 
волеизявление   за   сключване   на   сделки   с 
други   субекти   на   правото.   Един   субект   на 
правото (ЕТ, КД и др.) може да има повече 
от   едно   предприятие.   Правата   на 
предприятието   са:   -вещни   права; 
-облигационни; -право на ползване; -трудови 
правоотношения. Задълженията са обратната 
страна на правата. 



Най-съществен елемент 

в   едно   предприятие   са   фактическите 
отношения. Когато един търговец отчуждава 
едно   предприятие   той   задължително   го 
отчуждава   с   наименованието   на   фирмата. 



Видове сделки с предприятия – Като обект 

на   правото   предприятието   може   да   бъде 
обект   на   различни   видове   сделки: 
-1)покупко-продажба   на   предприятия   – 
когато   в   правата   на   едно   предприятие   има 
вещни права на собственост в/у недвижими 
имоти   прехвърлянето   на   правото   на 
собственост се извършва по преференциален 
за   търговците   ред.   Всяко   право   на 
собственост   в   гражданското   право   се 
извършва със строго определени нотариални 
сделки.   За   търговците   закона   е   създал 
улеснения   така,   че   при   прехвърляне   на 
предприятие,   което   има   право   на 
собственост в/у недвижим имот, се извършва 
само с една сделка с договор с нотариална 
заверка на подписите и се прехвърлят всички 
права и задължения.



Правно положение на 

клона  - клона за разлика от предприятието е 
субект на правото. Той има свое седалище, 
адрес както и различни предприятия. Всеки 
един   от   клоновете   на   даден   търговец   води 
отделно счетоводство, като разликата е, че в 
края на отчетния период търговеца и клона 
се   обединяват   и   съставят   консолидиран 
счетоводен   отчет.   Ако   третото   лице   има 
вземания от клон това трето лице има право 
да предяви иск към съда или по седалището 
на   клона   или   по   седалището   на   търговеца. 



Фирмата   (наименованието   на   клона)   е 

наименованието на самия търговец както се 
прибавя   добавката  клон.   В   едно   населено 
място   само   банките   и   застрахователните 
дружества   могат   да   откриват   клонове. 
Клонът   се   регистрира   в   окръжния   съд   по 
седалището   си.   До   изменението   на 
търговския закон 2003г окръжните седалища 
по служебен ред изпращаха документацията 
за   клона,   а   сега   с   новите   изменения   всеки 
един   търговец   носи   отговорност   за 
регистрирането   на   клона   в   съответното 
населено място. Всички сделки сключени от 
клона са все едно сделки на принципала.

           .Търговски книги.

Всеки   един   търговец   при   извършване   на 
стоп. си дейност извършва различни видове 
стоп.   операции.   Необходимо   е   във   всеки 
един  момент  търговеца да  има възможност 
да   провери   какво   е   стоп.   състояние   на 
управлявания   от   него   обект.   Следите   се 
описват в т.нар. търговски книги(ТК). ТК – 
са книги които един търговец води в кръга 
на   своята   стоп.   дейност   и   служат   за 
поясняване   и   установяване   на   дейността   и 
имуществото на търговеца. Разграничават се 
2   вида   водене   на   ТК:   -едностранно; 
-двустранно.   В   някои   западноевропейски 
страни   всеки   търговец   сам   избира   как   да 
води ТК, а в други страни е задължително да 
води по една от двете форми. За България: 
всеки търговец, който има средно списъчен 
брой служители и работници повече от 10 е 
задължен   да   води   двустранно   счетоводно 
записване,   а   до   10   души   –   едностранно 
счетоводство, но не е изключено по желание 
да   водят   и   двустранно.   Търговци 
реализирали   стокооборот   50000лв   от 
предходните 12 месеца, задължително водят 
двустранно   счетоводство.



Всеки   търговец 

трябва да води 3 вида ТК: -дневник; -книга 
на   инвентарите;   -книга   за   приходите   и 
разходите.



Когато   счетоводството   е 

едностранно   се   записват   в   хроничен   ред 
операциите. При ТК водене при двустранния 
начин   е   важен   Националния   Сметкоплан. 
Той   съдържа   3   части:   -общи   разпоредби; 
-организация   на   счетоводството   в 
предприятието;

-организация

на 

счетоводството   в   предприятия,   които   по 
избор   водят   едностранно   или   двустранно 
счетоводство.   Значението   на   водене   на 
счетоводството е че то може да служи като 
доказателство за сключване на сделка. Това е 
по преценка на съда.

9.Търговски дружества. Същност. Видове. 
Учредяване.   Правен   режим   на 
непаричните   вноски.   Защита   на 
членството.  Отмяна на решение на общо 
събрание.

    ТД   са   уредени   в   дял   ІІІ   на 

Търговския   закон/ТЗ/,   озаглавен   именно 
“Търговски   дружества”.   Разпоредбата   на 
чл.63 ал.1 от ТЗ дава следното определение 
за търговско дружество: “ТД е обединяване 
на   две   или   повече   лица   за   извършване   на 
търговски сделки с общи средства”. Ал. 2 на 
същия чл.63 въвежда и едно уточнение: “В 
предвидени   от   закона   случаи   може   да   се 
учреди дружество и от едно лице”. По своята 
правна   същност   ТД   са   юридически   лица. 
Видовете ТД са изчерпателно изброени в ТЗ 
и   това   са:   1.събирателно   дружество, 
2.командитно   дружество,   3.дружество   с 
ограничена   отговорност,   4.акционерно 
дружество, 5.командитно дружество с акции. 
Извън посочените в закона видове, други ТД 
не могат да се учредяват. ТД може да бъде 
учредено   от   дееспособни   български   или 
чуждестранни   физически   или   юридически 
лица. Дружеството се смята за възникнало от 
деня на вписването му в търговски регистър, 
воден   към   съответния   окръжен   съд. 
Заявлението   за   вписване   се   извършва   от 
избрания   дружествен   управителен   орган.   В 
случай, че правото на членство или отделни 
членствени   права   на   който   и   да   е   от 
съдружниците бъдат нарушени от органи на 
дружеството, съдружникът може с иск пред 
окръжния съд по седалището на дружеството 
да защити своите права /чл.71 от ТЗ/. В ТЗ 
/чл.72   и  следващите/  се  съдържа  уредба  на 
правния режим на непаричните вноски. Ако 
съдружник,   респективно   акционер/в 
акционерно   дружество/,   прави   непарична 
вноска,   в   дружествения   договор, 
респективно   устава,   се   посочва   името   на 
вносителя, описание на непаричната вноска, 
паричната и оценка и основанието на правата 
на   вносителя.   За   вноски   в   дружество   с 
ограничена   отговорност,   акционерно 
дружество   или   командитно   дружество   с 
акции се извършва оценка от три вещи лица. 
Те се назначават, по искане на вносителя, от 
съда,   пред   който   ще   се   извърши 
регистрацията на дружеството. В случай, че 
вносителят   не   е   съгласен   с   направената 
оценка, той може да участва в дружеството с 
парична вноска или да откаже да участва в 
дружеството.   При   вноска   в   акционерно 
дружество   към   устава   се   прилага   писмено 
съгласие   на   вносителя   с   описание   на 
вноската   и   нотариална   заверка   на   подписа 
му. Всеки съдружник или акционер може да 
предяви иск за отмяна на решение на общото 
събрание на дружеството, при наличието на 
някоя   от   следните   предпоставки: 
1.решението   да   противоречи   на 
повелителните   разпоредби   на   закона   или 
2.решението   да   противоречи   на 
учредителния   договор,   съответно   на   устава 
на   дружеството.   Искът   се   предявява   пред 
окръжния   съд   по   седалището   на 
дружеството.   Ответник   по   иска   е   самото 
дружество. Предявяването на иска за отмяна 
на решение на общото събрание /по чл.71 от 
ТЗ/ е ограничено със срок: 14-дневен срок от 
деня   на   събранието,   когато   ищецът   е 
присъствал или е бил редовно призован, а в 
останалите   случаи-в   14-дневен   срок   от 
узнаването, но не по-късно от три месеца от 
деня   на   общото   събрание.   Всеки   от 
останалите съдружници или акционери може 
да   встъпи   в   делото.,   както   и   да   поддържа 
предявения иск дори и ищецът да се откаже 
от   него   или   да   го   оттегли.   Когато   общото 
събрание   на   дружеството   разглежда 
повторно въпрос, решението по който е било 
отменено от съда, указанията, които съдът е 
дал   по   тълкуването   на   законите, 
учредителния   договор   и   устава,   са 
задължителни   за   общото   събрание.   Ако 
органите   на   дружеството   вземат   решения 
или предприемат действия в противоречие с 
влязло   в   сила   решение   на   съда,   тези 
решения/действия/   са   нищожни   и   всеки 
съдружник или акционер може да се позове 
на нищожността им или да поиска съдът да 
прогласи тази нищожност. 

10.Събирателно   дружество.   Учредяване. 
Вътрешни   правоотношения.   Правоотно-
шения   с   трети   лица.   Отговорност. 
Прекратяване.

  Уредбата   на   събирателното 

дружество се съдържа в чл.76 и следващите 
от Търговския закон/ТЗ/.  Това е дружество, 
образувано   от   две   или   повече   лица   за 
извършване по занятие на търговски сделки 
под   обща   фирма.   Съдружниците   са 
солидарно   и   неограничено   отговорни. 
Договорът   за   учредяване   на   събирателно 
дружество /СД/ се съставя в писмена форма с 
нотариална   заверка   на   подписите   на 
съдружниците.   Съгласно   чл.78   от   ТЗ 
договорът   трябва   да   съдържа   следните 
реквизити:   1.името   и   местожителството, 
съответно   фирмата   и   седалището,   както   и 
адреса   на   съдружниците;   2.фирмата, 
седалището,   адреса   на   управление   и 
предмета на дейност на дружеството;