75. Кредитно писмо, документарен акредитив. 

1. Кредитно писмо. Правната уредба е в чл. 433. Кредитното писмо не е форма 

на   плащане.   Отношения   подобни   на   кредитното   писмо   има   при   пътническия   чек. 
Кредитното   писмо   е   нареждане   от   една   банка   до   друга   банка   да   заплати   на 
посоченото в писмото лице сума до определен размер. 

1.1. Кредитното писмо е едностранна формална сделка, по която страни 

са банка-наредител и банка-платец. Това на практика е делегация за плащане, която 
не   създава   задължения   за   банката   платец.   Лицето,   което   получава   плащането   се 
нарича бенифициер.

1.2. Видове кредитно писмо.

1) Циркулярно писмо – кредитното писмо, което е адресирано до 

няколко банки в различни населени места. 

2) Открито   писмо   –   кредитно   писмо,   в   което   не   е   посочен 

размерът на сумата, т.е. то може да бъде за всякаква сума до покритието по сметката 
на банката-наредител. 

1.3. Система от правоотношения по кредитното писмо:

1) Делегация   за   плащане,   която   се   развива   между   банката-

наредител и банката-платец.

2) Паралелно с делегацията, между банката-издател и банката-

платец съществува и отношение на покритие. Обикновено по това правоотношение 
банката-издател   осигурява   на   банката-платец   пари,   за   да   извърши   плащането. 
Според   проф.   Герджиков   това   отношение   на   покритие   се   развива   между 
кореспондентски сметки (ностро и востро сметка).

3) Валутно   отношение,   между   банката-издател   и   бенифициера. 

То стои в основата на кредитното писмо. По това правоотношение бенифициерът се 
задължава да предостави сума пари и разноски, лихви и възнаграждение на банката, 
а банката-издател се задължава, че сумата ще бъде платена от баката-платец, т.е. 
това е едно обещание за действие на 3то лице. Според проф. Герджиков тук има 2 
договора   –   1   за   разплащателна   сметка   и   втори   договор   за   издаване   на   кредитно 
писмо  (който  договор  се  отличава   от  самото  кредитно  писмо  и  по  същността   си  е 
договор за обещаване действията на 3то лице).

Между банката-платец и бенифициера няма правоотношение.

1.4. Ако кредитното писмо е циркулярно банката платец не може да го 

задържи, а само може да отбележи плащането върху него. 

2. Акредитив. Може исторически да е възникнал от кредитното писмо, но днес 

това   са   съвършено   различни   правни   фигури.   Акредитивът   е   форма   на   плащане. 
Правната му уредба е в чл. 435-441 ТЗ. Акредитивът е сделката, с която банка поема 
задължение към определено лице бенифициер да заплати парична сума (да приеме 
или закупи менителница – това са форми на акредитив, които не са уредени в ТЗ). 

2.1. При акредитива участват 3 страни:

1) Наредител   –   лице,   което   нарежда   на   банката   да   изпълни 

плащането. Наредителят обикновено е купувач и при всички случаи е платец. 

2) Банка-издател на акредитива – банката, която се задължава да 

плати. 

3) Бенифициер – лице, което придобива правата по акредитива, 

получател на плащането.

2.2. Правоотношения при акредитива:

1) Правоотношение   по   акредитива   между   банката-издател   и 

бенифициера.

2) Валутно   отношение   –   развива   се   между   наредителя   и 

бенифициера. То може да е породено от всякаква сделка. Особеното е, че плащането 
по тази сделка се извършва с акредитив.