Национален военен университет

„ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

КАТЕДРА „Национална и регионална сигурност”

Тема: 

. 

“Армията в политическата организация на обществото”

Съставил: доц. Д-р Г. Чиллев

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

2006г.

1

УТВЪРЖДАВАМ:
НАЧАЛНИК КАТЕДРА „НРС”
.Полк. ..........................( Петков ) Доц. Д-р 
28.09.2006 г.

ПЛАН

ТЕМА: 

. 

“Армията в политическата организация на обществото”

УЧЕБНИ ЦЕЛИ:

1.

Да   се   разкрият     факторите,   предопределящи   необходимостта   от 

съществуване на армията; нейната същност: характерни черти, особености, 
принципи на действие, функции и задачи, които реализират.
2.

Да   се   проследят   взаимовръзките   между   армията,   държавата   и 

обществото,   както   и   новите   наднационални   задачи,   които   реализира 
армията в системата за регионална, глобална и глобална сигурност.

ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЦЕЛИ:
1.

Осъзнаване   важността   на   разглеждания   въпрос,   по   който   никой 

народ мислещ за своето бъдеще няма право на грешки.

2.

Формиране   на   активно   отношение   към   формирането   и 

реализирането на историческата мисия на армията.
ВРЕМЕ: 2 учебни часа
МЯСТО: Аула, кабинет

УЧЕБНИ ВЪПРОСИ:

1.

АРМИЯТА   КАТО   ИСТОРИЧЕСКА   КАТЕГОРИЯ   –     СЪЩНОСТ   И 

ПРОЯВЛЕНИЕ

.

2.

  ПРОМЕНЯЩАТА   СЕ   РОЛЯ   НА   ВЪОРЪЖЕНИТЕ   СИЛИ   В 

СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

ЛИТЕРАТУРА:
1.

В. Велев, Национална безопастност, В. И. №6, 1991г.

2.

П.   Пантов   и   К.,   Проблеми   на   гражданско-военните   отношения   в 

България.   Подходи   за   усъвършенстване   на   гражданския   контрол   над 
въоръжените сили. Изследователски студии 1 и 2. /Институт за изследване 
на сигурността и международните отношения/ С. 1996.
3.

Военен журнал №1, 2, 4 от 2000г. и №3 и 4 от 2001г.

4. Е.Гиндев. ГО и ВС – практически аспекти.сп.ВЖ 1,1995 18-24/
         5. / Бауман, З. Войните в ерата на глобализацията. – Социологически 
проблеми2001, №1-2)

2

УВОД

Армията исторически е възникнала  като специфичен инструмент за защита 

териториалната цялост, независимостта и суверенитета на дадената страна. Чрез 
нея се водят и завоевателни войни срещу други страни и народи. Служи във 
вътрешнополитически план за регулиране на политическите отношения на 
социалните групи и държави в интерес както на цялото общество, така и на 
доминиращите в него слоеве и групи. Именно армията позволява на малцинството 
(даден политически елит) да властва над мнозинството; да постига желани  цели 
във вътрешната и външната политика . Затова армията се явява основна опора и 
най-важния орган на държавата.

Армията се явява жив организъм със специфични закони и пътища на 

развитие. Тя се нуждае  от средства, а днес от много средства, за да бъде модерен 
гарант на националната сигурност. Модерен гарант, защото  не можем като 
общество и държава да разчитаме на големи човешки ресурси и огромни 
територии. Длъжни сме да  разчитаме не на количествените параметри за постигане 
на националната сигурност, а на качествени -  на интелекта и творчеството на 
нашия народ.

Новите условия за състоянието и развитието на армията са: тест за пригодност; 

масив от лимитиращи и насочващи критерии за развитие на въоръжените сили. Ето 
защо е необходимо доброто познаване на армията като компонент на държавата.

При  изучаването на армията е възможно  да се изхожда от различни 

позиции:

1/ От Общата теория за развитие на обществото, включваща изучаването на 

развитието на техниката и еволюцията на военните отношения; икономическите 
преобразования, развитието на държавата и тяхното отражение върху армията;

2/ От позициите на Политическата социология – в анализа на 

функционирането на политическата власт, част от която се явява и армията;

3/ От Социалната психология – акцентираща върху  съзнанието свързано с 

военната сфера;

4/От  Социологията на организацията – даваща общи сведения за 

функционирането на армията като обществена специфична организация.

Днес от решаващо значение са :

1/ Анализът на армията като институт;
2/ Анализ на отношението между военните и гражданите. Сравнение между 

исторически периоди от различни страни за тяхното състояние и проблеми.
За да бъде анализът изчерпателен и резултативен ще разгледаме възникването и 
развитието на армията, както и съвременните проблеми, пред които е изправена 
днес.

1.АРМИЯТА   КАТО   ИСТОРИЧЕСКА   КАТЕГОРИЯ   –     СЪЩНОСТ   И 
ПРОЯВЛЕНИЕ

Армията е опорен стълб на обществото. Тя е призвана да се грижи за 

стабилността и безпристрастността в неговото поведение, и способства за 

3

нормализиране на политическия процес. Гарант е за независимостта, 
териториалната цялост и суверенитета на държавата.

За нейната същност са дадени много определения. Най-често те визират 

факта , че това е организирано обединение от въоръжени хора, което една държава 
поддържа за целите на нападателната или отбранителна война.
Следователно:

. а/ армията е продукт на обществото и зависи от неговото развитие;

  б/ характера и задачите й се определят от вида на политическата система 

на обществото;

 в/ играе жизненоважна роля в живота на това общество.

Ето защо Българската армия се явява общонационална въоръжена 

институция, осигуряваща защитата на териториалната цялост и суверенитета на 
страната. Тя не може да се изявява като отделна политическа сила.

Общата тенденция към демократизация на държавните институти, 

характерни за прехода ни към пазарна икономика и демократизация на 
общественото управление видоизмени изцяло, нейния характер, принципи на 
изграждане, цели, към които се стреми и естеството на задачите, които решава.

 Спецификата на армията идва не е от това че тя е  социална институция, а че 

е въоръжен организъм, т.е. че  войникът особено когато е кадрови, няма право на 
отказ от изпълнение на поставената задача, независимо от преценката му дали една 
война е справедлива и дали условията за изпълнението на мисията отговарят на 
посочените в професионалния договор условия.

Българската армия  традиционно концентрира общественото внимание като 

гарант за Националната сигурност. 
ПРИЗНАЦИ НА АРМИЯТА

1/Армията е държавна организация. Държавата задава интересите, целите, 

функциите и ролята на армията в обществения живот. Като държавен институт 
армията се характеризира със следните черти:

а/ Тя е организация, в която преобладават формалните връзки над 

персоналните. Заедно с това се запазва голямото значение на личните връзки в 
рамките на малките подразделения . Цел в обучението и възпитанието е 
постигането на 

екипност,

 без който не може да се постигне победа;

б/ Армията е специфичен държавен институт. Тя не може да определя 

интересите на държавата и принципите на държавната политика; не може да 
интерпретира и налага желания и стремления на обществото.В Закона за отбраната 
и въоръжените сили е  декларирано,  че армията не може да изпълнява задачи с 
вътрешнополитическо съдържание. Същевременно е отбелязано, че тя задава 
силата на обществото и държавата , без която не могат да се реализират и защитят 
националните интереси;

в/ Представлява бойна група- организирана за постигане на победа. За целта 

се развиват в личния й състав следните качества и черти: вътрешна сплотеност, 
солидарност, своеобразно чувство за чест и групова гордост, кастова форма на 
защитеност от произволни външни вмешателства.

4

Видът и формата на държавата определя вида и формата на армията. 

Например в тоталитарната държава контролът над армията е в ръцете на партията-
държава, която е колективен главнокомандващ, докато при демократичната 
държава е предвидена процедура за широк контрол върху всички страни от 
дейността на армията. Сведена е до минимум системата на секретност при 
демократичната държава върху дейността на армията

Обратно, армията също влияе върху приоритетите на политиката зададени от 

политическите сили, които реализират властта, особено по жизненоважни 
обществени проблеми и формирането на военната политика. Затова някои 
теоретици  говорят за наличие на гарнизонна държава при деспотичните режими.

 Армията в демократичното общество носи правна отговорност пред 

гражданите. Характерно за нея е :

1)Тя се ръководи от конституцията,  решенията на парламента; заповедите на 

върховния главнокомандващ – президента;

2. Армията не може да се изявява като отделна политическа сила. Тя не може 

да участва във вътрешнополитическите борби за власт или да взема страна в тях.;

3. Единоначалието се запазва като водещ системен принцип, без то да се 

разбира като единовластие. Единоначалието е гаранция за изпълнение на сложните 
и отговорни задачи стоящи пред армията;

Необходими са  гаранции единоначалието да не противоречи на 

демокрацията. Такива гаранции могат да бъдат : 

-Издигане на хора с демократични възгледи
- Принципът на единоначалието да функционира в демократична, правна и 

уставна основа, което го прави по-приложим от тоталитарни условия. Въпросът е в 
каква степен се прилага

4. Преобразованията на военно-техническата база  са  основа и съставна част 

на революцията във военното дело. Те водят до изменения в цялата система на 
структурата на армията. Възниква постоянна необходимост от закономерно 
развитие и на другите елементи на бойната мощ на армията, включително на 
военната наука и военното изкуство. Води се схоластичен спор – кое е по-важно. 

Всеки исторически етап от развитието на човечеството се характеризира с 

определен вид армия, с която се реализират силовите задачи на държавите. 
Необходимостта от даден вид предопределя съдържанието на ВОЕННО 
СТРОИТЕЛСТВО:

ВИДОВЕ:
Типът на армията е в зависимост от типа на времето и на производствените 

отношения., които доминират в даденото общество.  Има и армии от преходен тип. 
Например при феодализма,  който се характеризира с политическа раздробеност и 
постепенен преход към единна държавност имаме и преход от феодалните 
дружини, от феодалното опълчение към наемната армия на управника. Ето защо 
закономерно тогава се е стеснявала социалната основа на армията. Изменяло се 
нейното социално-политическо съдържание, независимо, че главно се е използвала 
като защитник на интересите на своя сюзерен. В тази връзка  Макс Вебер – 

5

разглеждайки традиционното господство и султанатът като едно от проявленията 
на патрономизма - посочва три типа военна организация: а/ армия състояща се от 
поданици, на които султанът предоставя определено имущество и земя: или за 
постъпване в армията , или за извършени военни дела; б/ Наборна армия – набрана 
от различни социални групи хора, но ръководени обикновено от представители на 
привилегированите класи.
в/ наемна армия. 

Парадоксът на такава организация е, че опирайки се на армията, 

управляващите попадат все повече в зависимост от нея, а това води до отслабване 
персоналната им власт над обществото. 

Армията зависи и от състоянието на производителните сили. Развитието на 

оръжията и бойната техника влияят върху структурата на армията; върху  начините 
и формите на нейните действия. Много специалисти свързват появата на 
огнестрелните оръжия със прехода от  абсолютизма към засилване 
самоуправлението на общините .

Армиите се 

класифицират главно по външни признаци

. Характера на 

армията се обуславя от :
-

нейната организация

-

въоръжение

-

Система за окомплектоване

Армията като инструмент за целенасочено военно насилие е немислима без 

точна 

организационна структура:

 Тя включва:

1.

Система за комплектоване, откъдето тя  бива: наемна, доброволческа, 

върху всеобща военна повинност; с възможност за алтернативна военна служба и 
др.;

2.

Централизирано еднотипно управление;

3.

еднообразно въоръжение и снаряжение на войските и флота;

4.

единна система за обучение и възпитание

5.

общ ред за преминаване на службата и единно регламентиране на 

живота на личния състав;

6.

войнска дисциплина, осигуряваща единство на волята и сплотеността 

на хората за изпълнение на бойната задача.

В най-ново време наричат армията на САЩ дигитална. Всъщност такава има 

още в Древен Рим – професионална, в която военната служба е направо 
привлекателна

Новите подходи във военното строителство на БА произтичат от 

необходимостта за отбрана на:

- суверенитета на страната;
-Приобщаването към европейските и евроатлантическите структури;
-Законът за алтернативна служба, а в последно време и от политиката за 

професионализация та на личния й състав.

6

Всички модели на армията в демократичното общество са отражение на: 1.) 

историята ( традициите); 2.)културата; 3.) ресурсните възможности, 4). 
геостратегическото положение на различните народи. Тези модели не бива да се 
копират / налагат / сляпо отвън.

В многонационалната държава, основният проблем и същевременно цел във 

военното строителство е отговорът на  въпроса:  какво да се предпочете : единната 
армия или обединената армия. Изборът  между тях е от съществено значение.При 
тях имаме разлика в структурите и в отношенията между съставните звена и 
личния състав

Видовете въоръжени сили зависят от вида на военно-политическата 

обстановка , в която се намира страната:

МИР

КРИЗА

ВЪОРЪЖЕН КОНФЛИКТ

СИЛИ ЗА НЕЗАБАВНО 
РЕАГИРАНЕ

СИЛИ ЗА БЪРЗО 
РЕАГИРАНЕ

ГЛАВНИ 
ОТБРАНИТ. 
СИЛИ

СИЛИ ЗА 
ПОДРЪЖДА И 
ПОМОЩ

ПОСТОЯННИ 
ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

ОПЕРАТИВНИ ГРУПИ

ОПЕРАТИВНИ 
ГРУПИ

УСИЛЕНИ 
ОПЕРАТИВНИ 
ГРУПИ

Необходимостта от създаване на силна армия води до нееднакви оценки за 
съвременната армия: дали да бъде  МАСОВА и НАЦИОНАЛНА или МАЛКА, но 
ДИНАМИЧНА( МОБИЛНА ). Заради ефективността се спори каква да бъде в 
количествено и качествено отношение армията –наборна или кадрова. Спори се и 
каква роля да играе – национална или над национална. 

Независимо от разнообразието на видовете армии и начините на тяхното 

изграждане те реализират едни и същи функции:
ФУНКЦИИ:

Основните функции на Армията произлизат от основните проблеми, които тя 

разрешава. Първият кръг от проблеми е свързан с характера на заплахите за 
страната – вътрешни и външни. Външната заплаха под формата на традиционно 
облечена в униформа ЧУЖДА армия, нападаща пряко, както е било по време на 
световните войни, вече трудно ще се появи. Днес външните заплахи са главно 
асиметрични: свързани с тероризма, международните мрежи за наркотрафик, 
контрабанда с оръжие и хора и др.  Съществува обаче и голяма вероятност 

7