К У Р С О В А   Р А Б О Т А

на тема

:

Феминизъм-история и развитие

София

2013

Съдържание:

1.

Въведение и определение

2.

Историческо развитие на феминизма по света

3.

Видове феминизъм

4.

Заключение

5.

Библиография

Въведение и определение

Знаем,че  от  векове  социалната  йерархия  е  поставила  жената  на 

второстепенно място в сравнение с мъжете в повечето,ако не и във всички 
обществени  и  социални  сфери.Тази  тенденция  продължава  дори  и  днес  в 
някой  страни.Много  примери  могат  да  бъдат  дадени  от  историята  – 
невъзможността за участие на жените в политиката,ограниченото право на 
глас,социални и икономически неравенства.

За да започнем да говорим за развитието на феминизма през  XX век 

и  въобще  неговите  основни  течения,  трябва  първо  да  дефинираме  какво 
представлява феминизмът,как се заражда и да проследим неговата история.

Феминизмът  представлява  политическо  идеология,за  чието  начало 

се смята края на 19век.Самата дума идва от латинското

 femina

 , което пък 

означава жена.Това подсказва и идеята на самото течение – равноправието 
между мъже и жени и премахване на зависимостта от мъжкия пол.Трудно 
е  дадем  напълно  точна  дефиниция  за  феминизма.Той  е  една  съзнателна 
защита 

на 

жените 

за 

техните 

права 

във 

всеки 

аспект 

на 

живота.Равноправието  между  половете  трябва  да  бъде  извоювано,за  да 
може  правата  ти  да  не  се  определят  от  това  дали  си  мъж  или 
жена.Феминизмът  може  да  бъде  дефиниран  и  по  друга  линия  –  има  най-
различни  виждания,ориентации,стратегии  за  това  как  да  бъде  извоювана 
женската свобода.

Въпреки,че  края  на  XIX  век  се  смята  за  начало  на  феминисткото 

движение,има  и  идеи,заимствани  от  по-ранните  години.Нека  погледнем 
накратко.Още  през  XIV  век  във  Франция  Кристина  Пизанска,  застъпва 
идеята,че  различията  между  мъжете  и  жените  произхождат  от  различното 
образование.По-късно  през  XVII  век  същата  теза  защитава  и  Мери 
Уолстънкрафт  в  Англия.Всъщност  тя  е  смятана  за  основоположник  на 
феминистката  литература.Нейното  произведение  „Защита  на  правата  на 
жената”  излага  идеята,че  жените  и  мъжете  трябва  да  бъдат  еднакво 
третирани  като  рационални  същества.Излага  и  причините,с  които  да 
докаже  съществената  им  роля  за  нацията,тъй  като  точно  те  са  тези,които 
възпитават  децата.Особеност  при  нейната  творба  са  многозначните 
изказвания,който прави в произведението си.

Говорейки за феминистка литература трябва да споменем Сор Хуана 

Инес  де  ла  Крус  –  предшественик  на  борбата  на  жените.Тя  защитава 
правата  на  жените  да  бъдат  почитани  и  уважавани  човешки 

същества.Въпреки,че  по  онова  време  феминизмът  не  е  съществувал,тя  е 
смятана  за  силен  застъпник  на  женските  права,осъждайки  сексизма  по 
онова време.

Западната  феминистка  мисъл  се  повлиява  и  от  протестът 

срещу „гражданската смърт” на жената в семейството и нейното лишаване 
от политически и икономически права.Този протест се проявява през XVI 
век  във  Франция,съпроводен  от  Луиз  Лабе  и  Мари  дьо  Гурне  ,през  XVIII 
век  в  Холандия  от  Ана  Мари  ван  Шурман  и  в  Англия  от  дукесата  на  Ню 
Касъл и във Франция преди и след революцията.

Що  се  отнася  до  освобождението  на  жените  ,  то  това  би  могло  да 

бъде  само  тяхно  дело.Към  това  апелират  Ана  Уилър  и  Марагарет 
Фулър.Освобождението  на  жените  не  е  опирало  само  до  политически  и 
икономическия живот, но и до личността-през XIX век Клер Демар и сен-
симонистките казват,че жената трябва да има право на удоволствие извън 
брака.Други  пък  виждат  освобождението  на  жените  като  неделимо  с 
освобождението  на  трудещите  се  (Франция,  XIX  век).Има  още  много 
примери  и  идеи,които  биха  могли  дадем,  но  по-важното  е  че  те  намират 
отзвук  в  много  практики,бунтове  и  съпротиви.Трябва  да  споменем  и 
идеите  на  Просвещението  и  на  Великата  френска  революция  за 
естествените 

права 

на 

човека,които 

катализират 

женското 

самосъзнание.Едно  от  най-големите  активистки  на  Новото  време- 
Олимпия  дьо  Гуж  се  провъзгласява  за  правото  на  жените  да  се  качват  на 
трибуната.Тя  смята,че  приетата  Декларация  за  правата  на  човека  и 
гражданина се отнася и за жените – мисъл , която слага край на живота й.

Погледнато  през  призмата  на  религията  жената  си  има  своето 

отредено  място.Според  християнството  жената  е  създадена  за  мъжа  (  11 
глава,  стих  3  от  Светото  писание).Исляма  пък  е  утвърдил  цял  набор  от 
принципи  ,  отнасящи  се  до  жените.Въпреки  това  те  са  наравно  смятани  с 
мъжете в религиозно отношение: “И който прави добрини, мъж или жена, 
и  е  вярващ,  той  ще  влезне  в  рая,  и  нему  няма  да  бъде  причинена  и  най-
малката злина.” /сура 4,124/

 .

Всички  тези  процеси  водят  до  засилваща  се  мобилизация  на 

женските 

движения.Променящата 

се 

и 

развиваща 

индустриализация,промените в икономически план и семейната структура 
се  казват  влияещи  за  края  на  XIX  век.В  Съединените  щати  първоначално