Римската 
цивилизация нарича 
спътника на Земята 
Луна (на латински: 
Luna), елинската — 
Селена (Σελήνη), а 
египетската — Ях.

ЛУНАТА В ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ

•

Селена (някъде се среща като Мена) в 
древногръцката митология е богиня на луната 
(съответства на римската богиня Луна), сестра на 
Еос (зората) и Хелиос (слънцето). Отъждествявана е 
с Артемида и Хеката. Дъщеря на титаните Хиперион 
и Тея, а според други митове на титана Палант и 
Никта.

•

Сред правомощията на Селена е да събужда 
интуицията и психичните видения. Това се дължи на 
връзката на Нощта и Луната със съня и мечтите. 
Тази асоциация е причината Селена често да се 
смята за покровител на решения, които идват на 
хората в сънищата, когато подсъзнанието може да 
обработва информация, която не е съзнателно 
приета.

•

Като богиня на луната Селена е покровител 
(защитник) на жената. Смята се, че тя има силата да 
улеснява раждането и да вдъхновява любовта. 
Вярвало се е, че може да скрива действителността и 
да разгадава илюзията.

•

Макар че често се споменава в поезията на 
Атинската епоха, култът към Селена спада към 
обикновения фолклор от времето, когато писателите 
като Хезиод и Аристофан говорят за нея. Римляните 
я наричат Луна и са известни най-малко два храма 
на Луната в Древен Рим.

• Луната е единственият 

естествен спътник на 
Земята и петият по 
размери в Слънчевата 
система. Традиционните 
български названия месец 
и месечина днес се 
използват единствено 
поетично. Нейният символ 
е полумесец ( ). Средното 

☾

разстояние между Луната и 
Земята е 384 403 km. 
Лунният диаметър е 3476 
километра

.

1.ДВИЖЕНИЕ НА ЛУНАТА

•

За Луната е характерно синхронно въртене, 
поради което само едната ѝ страна (или 
нейната „близка страна“) е видима от Земята 
— времето, за което Луната се завърта 
около Земята, е равно на времето, за което 
извършва ротация около оста си. Другата 
страна на Луната („далечната страна“ или 
„обратната страна“) остава винаги скрита от 
земния наблюдател

•

Обратната страна на Луната понякога е 
наричана погрешно „тъмна страна“. 
Всъщност тя получава точно толкова 
количество светлина, колкото и видимата 
страна, и то точно когато Луната не е видима 
поради взаимното положение на Земята, 
Луната и Слънцето. Космическите апарати и 
кораби се намират в радиосянката на 
Луната, когато са кацнали на обратната 
страна на Луната или се намират над нея. 
Всъщност обратната страна на Луната е най-
защитеното от земни радиовълни място в 
Слънчевата система и към 2005 г. се 
разработват планове за построяване на 
радиотелескоп на лунната повърхност.

• Земята има един 

сравнително голям 
естествен спътник — 
Луната, която прави една 
пълна обиколка около 
Земята за 27,3 дни. 
Представлява огромно 
кълбо с диаметър почти 
3600 километра. На 
повърхността й има скали, 
планини и низини покрити 
с прах. Няма въздух и 
вода.

• Атмосферни характеристики
• Атмосферно налягане

3 × 10-13 kPa                     

Въглероден диоксид

следи

• Аргон

20%                                                                                  

   Водород 23%

• Хелий

25%

Неон

25%

• Метан

следи

• Структура на Кората
• Кислород

43%

Силиций

21%

• Алуминий

10% 

Калций 9%

• Желязо

                    9%

Магнезий

5%

• Титан

2%

Никел 0.6%

• Натрий

0.3% 

Хром

0.2%

• Калий

0.1%  

Манган 0.1%

• Фосфор

500 мил-1 (части на милион)              Сяра

0.1%

• Въглерод

100 мил-1

Азот

100 мил-1

• Водород

50 мил-1

• Хелий

20 мил-1

• "Една малка крачка за 

човека, но гигантски 

скок за цялото 

човечество." 

Историческата фраза е 

произнесена от 

американския 

астронавт Нийл 

Армстронг, когато 

стъпва на Луната. На 

21 юли 1969 г. той 

излиза от Аполо 11 и 

точно в 2 часа, 56 

минути и 20 секунди се 

спуска на лунната 

повърхност.

Екипажът на Аполо 11 - Нийл 
Армстронг, Майкъл Колинс и 
Едуин Олдрин (от ляво на 
дясно)

Първа 
стъпка на 
луната