Моята приказка за стълбата

Есе

Колко много парадокси има в нашия живот! Днес България 

твърдо държи  първото място по бедност в Европа. В същото време 
всяка събота хиляди сънародници окупират границата ни с Гърция, 
където   прекарват   почивката   си   през   уикенда,   а   пазарът   на 
автомобили у нас е нараснал през миналата година с близо една 
четвърт.
                   Колко много парадокси има в нашия живот! Бедни хора, 
тънещи в мизерия, богати, живеещи в лукс. Така е било винаги, ще 
кажат някои. Тази несправедливост може би е подбудила някога и 
самия   Смирненски   да   напише   своята   поучителна   „Приказка   за 
стълбата”.   Животът   му   изобщо   не   приличал   на   приказка.   Той 
израства   в   бедно   семейство,   живее   в   работническия   квартал   на 
София. Баща му  и майка му  работят заедно в една сладкарничка, 
в която и самият Христо помага още от малък. След като майка му 
се разболява, баща му издържа цялото семейство. Той тръгва от 
най-ниското стъпало, от социалните низини, но никога не забравя 
своите „бледолики братя”. Невероятен талант, Смирненски живее 
само 25 години, става жертва на „жълтата гостенка”-   болестта на 
бедните.
           Всеки един от нас тръгва в живота си от някакво ниво и се 
стреми да достигне по-високо. Всички искат да се изкачат до върха 
и да останат там. В това няма нищо лошо, показва един стремеж за 
развитие,   едно   постоянно   усъвършенстване.   Но   когато   тръгнеш 
отнякъде   и   достигнеш   това,   което   си   търсил,   ти   не   трябва   да 
забравяш кой си. Не е срамно да кажеш, че си от бедно семейство, 
когато   станеш   важна   обществена   личност,   не   е   срамно   да 
признаеш кой е родът ти, не е срамно, че майка ти е била перачка, 
а баща ти дърводелец, например. 
                      Около   нас   има   много     неразбиращи,   вискомерни, 
заблуждаващи се хора. Постигнали целта в живота си и издигнали 
се   от   “калта”,   в   която   са   били,   те   забравят     ценности   като 
приятелство,   съчувствие   към   ближния,   дълг   към   отечеството... 
Когато   станат   част   от   елита   на   обществото   –   политически, 
културен,   спортен   -   те   се   променят.   Завладени   от   парите,   от 
властта, от богатия и луксозен живот, те се пренасят в Рая, за който 
са мечтали. Сякаш тези, които тръгват от “нищото” и достигнали 
“нещото”,   живеят   два   живота.   Единият   е   този   на   бедността, 
мизерията   и   глада,   а   другият   -   на   богатството,   охолстовото   и 
чревугодничеството. Тяхното самочувствие коренно се променя и