Априлското въстание: свобода и безумие, трагизъм и катарзис. 

Народ и герой.

ЛИС

Първото   произведение,   създадено   върху   темата   за   Априлското   въстание,   изградено 
върху исторически факти, данни и свидетелства от самия автор, участник в събитията, е 
„Записки по българските въстания” от Захари Стоянов. „Записките” не са обикновено 
мемоарно произведение, нито са поредното описание на исторически събития. Те са 
доказателство за жестокото турско робство и българите, които вече не искат да бъдат 
рая покорна. Те възпитават в патриотизъм и увековечават страданията и героизма на 
българския   народ..   Вдъхват   вяра   в   светлото   бъдеще   на   България.   Те   са   „разказ   на 
очевидци”.

Захари Стоянов  е пряк участник в събитията. Именно той, „гениалният самоук”,  се 
заема със задачата да осмисли и представи случилото се в патриотичен, обществен и 
народопсихологически план. Той   проследява подробно подготовката на въстанието - 
въодушевлението,   избухването,   първите   стълкновения   с   врага,   настъплението   на 
разярените башибозуци, потушаването и последиците. Всички тези действия сами по 
себе   си   разкриват   пред   нас   свободата   и   безумието,   трагизмът   и   катарзисът   на 
Априлското въстание. Тези действия играждат народът и раждат героите. Само Захари 
успява да предаде това по най-автентичния начин, защото истината е тази, която го е 
водила. Той сам признава: : „Святата истина ми бе знамето”.

Подготовката,   избухването   и   потушаването   на   Априслкото   въстание   превръща 
участниците в него - в герои. Герои, които си приличат по своята беззаветна вярност и 
служба   на   великото   дело   за   национална   свобода,   с   непоколебимата   си   убеденост   в 
силата   на   въстаналия   народ.   Герои,   които   „бяха   честни   и   непорочни   като   ангели, 
идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях”. Това са 
исторически   личности,   известни   със   своето   историческо   проявление   като:   Георги 
Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Стефан Стамболов, Георги Икономов, 
Ангел   Кънчев,   баба   Тонка   Обретенова   и   други.   Има   и   такива,   които   са   останали 
неизвестни   или   по-слабо   известни   в   своето   индивидуално   историческо   проявление. 
Герои, в които се отразяват най-чистите и прекрасни черти на народа: Кольо Ганчев, 
братя Жекови, Иван Арабаджията, отец Кирил, Тодор Душандалията, поп Груйо, бай 
Станчо, Кочо Чистеменски, Спас Гинев и много други. Всички тези герои са част от 
народа,   дори   авторът   много   рядко   се   обособява   чрез   азовата   употреба.   Той,   като 
участник   в   събитията,   говори   от   първо   лице,   множествено   число   –   „ние”.   Защото 
героите не участват във въстанието индивидуално. Те са едно цяло.

„Безумие”  и  „Свобода” са думите, които вървят ръка за ръка с бунта. Участниците във 
въстанието   са   обезумели   от   идеята   за   свободата.   „С   голи   сабли   в   ръце,   със   зелен 
байряк,   боси  и   гологлави,  само   четирима  души  (апостолите)”  излизат  на   улицата  в 
Пангюрище и с песни тръгват на бунт и „на оръжие”. Бунт в името на един идеал – 
свободата на България.   „Народът и въстаниците...приличаха на развълнувано племе. 
Тия не щяха да знаят от нищо, двама души нямаше, които да разсъждават сериозно...”. 
Мотивът за лудостта е неизменна част от разказа за българските въстания. „Лудостта”, 
залегнала в душите и действията на истинските българи, показва, че разумът изгражда 
псевдопатриотите, страхливците и предателите. Обезумелияте са тези, които постигат 
свободата. Те най – сетне са готови да свалят оковите на страха и малодушието. Готови