Интерпретацията на мотивите за дома и пътя в „Кукувица” 

на Елисавета Багряна

(литературноинтерпретативно съчинение)

Поетесата Елисавета Багряна е оставила трайна следа в българската литература 

със   своето   творчество,   посветено   на   жената   –   „амазонка”   и   нейното   социално   и 
обществено положение в патриархалния бит. С такава насоченост е и стихотворението 
„Кукувица”, публикувано в първата стихосбирка на поетесата – „Вечната и святата”. То 
е високо ценено, тъй като поставя важни въпроси за същността на жената и избора 
пред, който е изправена, представени чрез мотивите за дома и пътя.

Стихотворението   „Кукувица”   сложно   интерпретира   ключовите   символи   – 

дома и пътя. Домът е пространството на рода и вековната реализация на жената. Пътят 
е свобода и  предизвикателство,  предназначен  за  мъжа. Стихотворението  преобръща 
символното   значение   на   мотивите.   Вековните   роли   на   мъжа   и   жената   са   сменени. 
Избирайки пътя, героинята не намира щастието, към което се стреми.

В патриархалните традиции на българския народ домът е символ на родното, 

на семейството, това е мястото, където се чувстваме най-сигурни и защитени, затова го 
наричаме своя крепост. Но за лирическата героиня на Багряна домът е затвор, място на 
ограничения,   задължения   и   норми,   на   които   жената   трябва   да   се   подчини.   В   дома 
всичко   е   непроменимо   и   постоянно.   Еднообразието   и   ограничеността   отблъскват 
героинята. 

Според патриархалните вярвания пътят е символ на гурбет, предназначен за 

мъжа.   В   стихотворението   пътят   е   противопоставен   на   дома.   Символ   е   на   чуждото, 
новото, непознатото, на движението и развитието. Избирайки пътя, жената може да 
живее живота си пълноценно – без ограничения и норми. Пътят е неспирното движение 
и  стремеж  към  сетивно  познание  на   света.   Това  пленява   Багрянината   героиня  и  тя 
копнее да се пребори с ограниченията, за да се отдаде на мечтите си. Благодарение на 
свободния си дух лирическата героиня се отрича от родното, преодолява преградите и 
бяга от рамките на семейния бит. 

Получила   свободата   си,   героинята   не   открива   в   нея   щастието.   Жената   не 

намира това, което очаква. Тя наистина се освобождава от ограниченията, но това не 
носи удовлетворение. Затова в края на живота си остава съвсем сама.

В Багряниното  стихотворение  мотивът за пътя  е символно представен  чрез 

образите на кукувицата и ведата, които същевременно запазват връзката с народните 
песни.

Самото заглавие на произведението „Кукувица” насочва към мотива за пътя и 

образа   на   лирическата   героиня,   която   уподобява   своята   участ   с   тази   на   птицата. 
Кукувицата е образ от българското народно творчество и е символ както на свободата, 
пътя, скиталчеството, така и на самотата. Тези птици прекарват живота си сами, търсят 
утеха   в   чуждите   гнезда   и   не   полагат   грижи   за   малките   си.   Същото   се   случва   и   с 
лирическата   героиня   –   тя   потиска   майчинския   си     инстинкт   и   не   иска   да   създаде 
семейство.   Тя   копнее   да   преодолее   ограниченията   и   свободно   да   се   отдаде   на 
сладостите на живота. Уподобявайки себе си на птицата, героинята получава свободата, 
която   желае,  но   осъзнава,   че  с   нея  идва  и   самотата.  Отдалечавайки  се   от  родното, 
Багрянината героиня вижда себе си съвсем сама в края на своя живот. Тогава тя се 
слива с кукувицата, превръща се в „бродница” и продължава да скита по света. Дори 
смъртта не е в състояние да прекърши волния дух на жената.

В стихотворението  присъства  и образът  на  ведата.  Позната  е от народното 

творчество. Тя е отрицателен персонаж, който се появява през нощта и нещастие на 
хората.   Такава   е   и   символиката   й   в   Багряниното   стихотворение   –   тя   е   причина   за 
нещастието на героинята: 

„мене ме е родила сякаш веда и ми е прокобила несрета”.

Въпреки   че   е   родител   на   лирическата   героиня,   ведата   не   и   носи   нищо   добро.   Тя 
определя посоката на живота й, която води до самота и нещастие.