Интерпретацията на мотивите за дома и пътя в „Кукувица”
на Елисавета Багряна
(литературноинтерпретативно съчинение)
Поетесата Елисавета Багряна е оставила трайна следа в българската литература
със своето творчество, посветено на жената – „амазонка” и нейното социално и
обществено положение в патриархалния бит. С такава насоченост е и стихотворението
„Кукувица”, публикувано в първата стихосбирка на поетесата – „Вечната и святата”. То
е високо ценено, тъй като поставя важни въпроси за същността на жената и избора
пред, който е изправена, представени чрез мотивите за дома и пътя.
Стихотворението „Кукувица” сложно интерпретира ключовите символи –
дома и пътя. Домът е пространството на рода и вековната реализация на жената. Пътят
е свобода и предизвикателство, предназначен за мъжа. Стихотворението преобръща
символното значение на мотивите. Вековните роли на мъжа и жената са сменени.
Избирайки пътя, героинята не намира щастието, към което се стреми.
В патриархалните традиции на българския народ домът е символ на родното,
на семейството, това е мястото, където се чувстваме най-сигурни и защитени, затова го
наричаме своя крепост. Но за лирическата героиня на Багряна домът е затвор, място на
ограничения, задължения и норми, на които жената трябва да се подчини. В дома
всичко е непроменимо и постоянно. Еднообразието и ограничеността отблъскват
героинята.
Според патриархалните вярвания пътят е символ на гурбет, предназначен за
мъжа. В стихотворението пътят е противопоставен на дома. Символ е на чуждото,
новото, непознатото, на движението и развитието. Избирайки пътя, жената може да
живее живота си пълноценно – без ограничения и норми. Пътят е неспирното движение
и стремеж към сетивно познание на света. Това пленява Багрянината героиня и тя
копнее да се пребори с ограниченията, за да се отдаде на мечтите си. Благодарение на
свободния си дух лирическата героиня се отрича от родното, преодолява преградите и
бяга от рамките на семейния бит.
Получила свободата си, героинята не открива в нея щастието. Жената не
намира това, което очаква. Тя наистина се освобождава от ограниченията, но това не
носи удовлетворение. Затова в края на живота си остава съвсем сама.
В Багряниното стихотворение мотивът за пътя е символно представен чрез
образите на кукувицата и ведата, които същевременно запазват връзката с народните
песни.
Самото заглавие на произведението „Кукувица” насочва към мотива за пътя и
образа на лирическата героиня, която уподобява своята участ с тази на птицата.
Кукувицата е образ от българското народно творчество и е символ както на свободата,
пътя, скиталчеството, така и на самотата. Тези птици прекарват живота си сами, търсят
утеха в чуждите гнезда и не полагат грижи за малките си. Същото се случва и с
лирическата героиня – тя потиска майчинския си инстинкт и не иска да създаде
семейство. Тя копнее да преодолее ограниченията и свободно да се отдаде на
сладостите на живота. Уподобявайки себе си на птицата, героинята получава свободата,
която желае, но осъзнава, че с нея идва и самотата. Отдалечавайки се от родното,
Багрянината героиня вижда себе си съвсем сама в края на своя живот. Тогава тя се
слива с кукувицата, превръща се в „бродница” и продължава да скита по света. Дори
смъртта не е в състояние да прекърши волния дух на жената.
В стихотворението присъства и образът на ведата. Позната е от народното
творчество. Тя е отрицателен персонаж, който се появява през нощта и нещастие на
хората. Такава е и символиката й в Багряниното стихотворение – тя е причина за
нещастието на героинята:
„мене ме е родила сякаш веда и ми е прокобила несрета”.
Въпреки че е родител на лирическата героиня, ведата не и носи нищо добро. Тя
определя посоката на живота й, която води до самота и нещастие.
Предмет: | Литература |
Тип: | ЛИС |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 669 |
Брой символи: | 4277 |