И Р Г Р   –   „

К о н с т а н т и н   М а л к о в

”   –   С а д о в о   ● 2 0 0 7 ●

ЗА ДОБРИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРАКТИКИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ 

НА ЗЪРНЕНО-БОБОВИТЕ КУЛТУРИ

Чрез   добрите   земеделски   практики   се   запазва 

структурата   на   почвата   и   органичното   вещество  в   нея 
запазват

 се

 водоизточниците 

чисти 

осигурява   се 

минимално   ниво   на   поддръжка   на   естествените 
местообитания 

Европейското   законодателство   определя   общите 

изисквания   и   стандарти   за   поддържане   на   земята   в   добро 
земеделско и екологично състояние. 

Държавите-членки  на ЕС  на национално  или   регионално 

равнище поставят минимални изисквания за добро земеделско 

и   екологично   състояние,   като   вземат   предвид   специфичните 
характеристики на  площитe, включително почвено-климатични 

условия, съществуващите системи за земеделие и структурата 
на  земеделските стопанства. 

Ефекта   от   прилагането   на   ДЗП   рефлектира   върху  

качеството на продукцията, гарантира по-високи цени и  
повишава   социалния   статус   на   земеделския  

производител

.

Зърнено-бобовите култури   се използват за изхранване на 

животните,   човека   и   като   суровина   в   хранителната 

промишленост   и   козметиката.   Една   част   от   тях   се   отглеждат 
главно    заради семената  - нахут, лупина, бакла,  соя,  фасул, 

леща,  а   други   и   заради   зелените   растения  с   фуражно 
направление – грах, фий, бурчак и др. и за зелено торене. 

Тези   култури   са   изключително   важни   за   плодородието   и 

структурата на почвата. За тях  винаги има добър пазар, стига 

да се прави добър менижмънт.

Всички зърнено-бобови култури имат добро последействие 

върху   почвата   и   следващата   култура.  Много   често   те   са 
предшественици  на  житните  култури.  Kогато се  отглеждат

Добрите практики

И Р Г Р   –   „

К о н с т а н т и н   М а л к о в

”   –   С а д о в о   ● 2 0 0 7 ●

преди пшеницата, торенето с азот при нея се намалява от 20 до 
28%, a добивите се повишаватs около 80 kg/da. 

Всеки   земеделски   производител  не  трябва   да  се   замисля 

дали   да   отглежда   тези   култури,   а   да  си   задава   редовно 

въпросите: 

1.

Каква бобова култура да избера?

2. Какъв сорт е най – подходящ?

Увеличаване    на   площите  и  разнообразието     от   бобови 

култури     е   добър    потенциал   за   устойчиво   земеделско 

производство  и опазване на земята. Тези   култури са особено 
важни   при   изграждане   структурата   на   земеделското 

производство   във   фермата,   стопанството   и   производствената 
единица за прилагане на ДЗП. Те имат най голямо значение за 

сеитбооборота  при полските култури  и предлагат добър успех 
за земеделците. 

Познаване особеностите и изискванията на основните 

зърнено-бобови култури

позволява:

●

.

Да се направи 

правилен  избор на културата, района и 

сорта   и  

стриктно  да   се  прилага

  сеитбообръщението  и 

сортовата   технология.  Така   се   гарантира   получаване   на 
качествена продукция

●

.

При неправилен избор

  на зърнено-бобовата култура и 

района на отглеждане  

съществува риск

  да не се реализира 

техния  потенциал.

Зимуващите   форми   зърнено-бобови   култури   са 

перспективно направление във фуражното производство 

и са особено ценни  като предшественици

При отглеждане на  грах, бакла, обикновен фий, бурчак   за 

зелен фураж  за предпочитане е да се използват зимни сортове 
Почвено-климатическите   условия  в  по-голяма  част   от   нашата 

страна са благоприятни за тях, а биологическите им особености 
позволяват те да се отглеждат успешно като пролетна и зимна 

култура. В такъв случай реколтата е готова с 20 дни по-рано от 
пролетно засетите.  Затова производителите трябва да търсят и 

използват   зимните   сортове   грах,   фий,   бакла.   Само   в   райони, 
където условията  са     сурови   и   не   позволяват   есенна   сеитба 

при   грахово-житните   и   фиево-житните   смески   могат   да 
включват заедно с тях пролетни житни култури  -  овес, пролетен 

ечемик, засяти колкото е възможно най - рано.

Добрите практики

2

И Р Г Р   –   „

К о н с т а н т и н   М а л к о в

”   –   С а д о в о   ● 2 0 0 7 ●

Защо трябва  да 

 отглеждаме зимните форми 

Те притежават:

Пластичност
Зимоустойчивост

Ранозрелост
Бърз темп на растеж и развитие рано през пролетта

Висока продуктивност на зелена маса и семена 
Освобождават рано площите за следващите култури

При зърнено-бобовите култури, когато са типично пролетни 

форми   -  нахут,   леща,  фасул,   папуда   ориентацията   трябва   да 
бъде   към   ранни   и   средноранни   сортове   с   къс  вегетационен 

период и сравнително добра устойчивост на ниски температури 
рано  през   пролетта.   Навременната   сеитба  /при   първа 

възможност/, съобразена с климатичните условия,  е друго важно 
условие за получаване на нормални добиви при тях.

Там където почвите са кисели, или имат слабо плодородие 

или са силно ерозирани особено в предпланинските и планински 

райони,   е   възможно   използването   на   бяла   лупина,  бурчак, 
обикновено   секирче   .  Тези  култури   не   са   много   познати  на 

нашите   производители,   но   определено   биха   моли   да   се 
включат в структурата на  

Протеиновите Култури

и да заемат 

площи,   които   не  са   подходящи   за   традиционно  отглежданите 
бобови растения - грах, соя, нахут,  фасул. Едно от най-важните 

условия   за   ефективността   на   производството   при   типично 
пролетните   зърнено-бобови   е   търсене   и   въвеждане   на 

сухоустойчиви   видове,   с   кратък   вегетационен   период- 
вигна,секирче.

Гаранция за  висока продуктивност и ефективност:

Включване   в сеитбооборотна схема на   

грах, фий, фасул, 

леща   на всички видове  почви

,  

с

  изключение на киселите и  

силно преовлажнени почви 

Въвеждане на

: 

Бурчак

 - 

за ерозирани и бедни терени

Бяла лупина

 – 

за вкислени почви

Секирче, вигна

  – 

в засушливи райони

Бакла

 - 

в райони с по-богати почви и на  поливни площи 

Използване на  сортове:

- с къс вегетационен период

Добрите практики

3

И Р Г Р   –   „

К о н с т а н т и н   М а л к о в

”   –   С а д о в о   ● 2 0 0 7 ●

- устойчиви на полягане
- с  бърз темп на растеж и развитие
- сравнително  устойчиви на  болести и неприятели 

Качествената сеитба  е база  за добра реколта
За това е необходимо
1. О

качествени /сертифицирани/ семена 

2. Д

обра подготовка на площите

3. О

птимални срокове за сеитба

4

. 

Ч

исти от плевели площи

Да   не   се   забравят   основните   елементи   на 

технологията

1. Избор на площ и предшественик
2. Дълбока оран /плитка оран, дисковане /
4. Дата на сеитба 

Есенна:  20-30 октомври ,  най късно 7 ноември
Пролетна

 : 

начало на

февруари

 – 

март

5. Предсеитбена подготовка на почвата  

Култивиране с брануване
Брануване
Брануване за подравняване

6

.

 Спазване 

нормата, дълбочината  и начина на сеитба

7

.

 Валиране

8

.

  Борба   с   плевелите   -     чрез   навременни   и   качествени 

обработки

почвени хербициди преди и веднага след сеитбата
вегетационни – 3-5 лист само при някои видове култури
грах, фасул, леща
9.   Обоснована   прогноза  за   болести   и   неприятели   и 

ефективна   борба     с   прецизно  използване   на  дозите  от 
одобрените официално препарати.

10. Срокове и начини на прибиране 
11. Качество на продукцията и съхранение
12. Използване
13. Цени и пазар

Ключът   на  успеха   на   всеки  производител   е     да 

направи

●

.

добър избор на почва и предшественик

●

.

добър избор на сорт   

●

.

подходящ избор на направление на използване  

●

.

сортовата технология ефективна 

Добрите практики

4

И Р Г Р   –   „

К о н с т а н т и н   М а л к о в

”   –   С а д о в о   ● 2 0 0 7 ●

БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЗЪРНЕНО-БОБОВИТЕ 

КУЛТУРИ СВЪРЗАНИ С КРИТИЧНИТЕ ТОЧКИ ПРИ ТЯХНОТО 

ОТГЛЕЖДАНЕ

ГРАХ

От   всички   зърнено-бобови   култури   граха   е   най-

предпочитаната. 

Сравнен с другите видове  той е сравнително по- лесната и 

по-ефтина култура.

При   засяване   семената   му   не   се   нуждаят   от   инокулация 

както при по-голяма част от зърнено-бобови култури.

Грахът   е   представен   в   сортовите   листи   на   България   и 

Европа с голямо разнообразие от пролетни и зимни сортове..

Неговото многостранно използване: за зърно, зелена маса, 

сено и слама е  важен аргумент  за големия интерес към него от 

производителите.

За да бъде икономически изгодно отглеждането на  граха за 

зърно   трябва   да   се   използват   сортове,   които   осигуряват 
минимални  добиви около 2000 kg/ha. 

ГРАХ „

МИР

”

Добрите практики

5

И Р Г Р   –   „

К о н с т а н т и н   М а л к о в

”   –   С а д о в о   ● 2 0 0 7 ●

Биологични особености

Най-критична  към   влага   е   фазата   бутонизация   -   цъфтеж. 

Количеството на валежите е в силна зависимост от добива на 
зърно, особено при по-късните сортове.

В сухите райони с по-голям успех се отглеждат зимните и 

много ранните пролетни сортове

Място в сеитбообращението

Грахът     може   да   се   отглежда   в   цялата   страна   на   всички 

типове   почви   с   РН   от   5,5   до   8.   Изключение   правят   силно 
киселите, заблатените и засолените.

Неподходящи   за   есенна   сеитба   са   откритите   и   ветровити 

през зимата места. 

Грахът   не   бива   да   се   засява   след   себе   си   минимум   три 

години, а когато се отглежда за семена и до четири

.

Обработка на почвата

Непосредствено след прибирането  на зимните  житни/ най 

чест предшественик/ е подходящо да се извърши предсеитбена 
оран, с брануване на дълбочина 16 – 18 cm.. Ако се закъснее и 

не се спазят сроковете се препоръчва  двукратно дискуване на 
кръст   –   10-15  cm.   при   необходимост   и   трикратно   При 

отглеждане   на   граха   в   чист   посев   за   зърно,   лятната   оран   е 
абсолютно необходима.

Сеитба

Време

В предпланинските части и равнинните райони на Северна 

България когато се  използват  зимни сортове най-подходящ  е 

периода  20 - 30 октомври; в Южна България -  20 октомври - 
10 ноември. 

През пролетта   сеитбата трябва да се извърши рано, при 

първа възможност.

Начини

Тесноредовата   сеитба    (15   –20  cm)   осигурява     по-добро 

гарниране   на   посева   както   при   самостоятелната   сеитба   на 
граха, така и при смесената с житни растения. Компонентите 

трябва да се засяват разделно желателно на кръст. 

Оптималната дълбочина при зимния грах е 5-7  cm, а при 

житния компонент 3-4 cm. При пролетна сеитба тя трябва да не 
е   повече   от   3  cm.  

Спазване   дълбочината   на   сеитба   при 

граха е решаващо условие за успешно презимуване.

Сеитбената норма определя в голяма степен добива.

Добрите практики

6