????????????  ???????????  -  ?????
background image

ИКОНОМИЧЕСКИ  УНИВЕРСИТЕТ  -  ВАРНА

Катедра “Счетоводна отчетност”

гл. ас. д-р Светлозар Димитров Стефанов

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ 

НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ КАПИТАЛОВИ ИНВЕСТИЦИИ

Варна, 2001

Увод

На   съвременния   етап   инвестициите   се   разглеждат   като   сложно   явление, 

което   може   да   намери   различни   форми   на   проявление.   В  традиционния   смисъл 

понятието   “инвестиция”   се   свързва   с   процеса   на   придобиване   на   реални

1

  и 

финансови активи, насочен към реализиране на определени икономически ефекти за 

собственика на капитала. През последните години в развитите страни финансовите 

инвестиции постепенно получиха приоритет, което се обуславя от състоянието на 

икономиката, силно развития капиталов пазар, добре функциониращата система от 

банки, борси и финансови  посредници.  Оттук се определя и голямото  внимание, 

което (особено през последните години) Комитетът по международни счетоводни 

стандарти отделя на проблема за оценката и представянето във финансовите отчети 

на инвестициите  и финансовите инструменти. Доказателство за това е и големият 

брой стандарти, в които е застъпена подобна проблематика - МСС 25 Отчитане на 

инвестициите;  МСС 27  Сводни  финансови   отчети   и  отчитане  на  инвестициите   в 

дъщерни   предприятия;   МСС   28   Отчитане   на   инвестициите   в   асоциирани 

предприятия; МСС 31 Счетоводно отчитане на дялове в смесени предприятия; МСС 

32 Финансови инструменти - оповестяване и представяне и МСС 39 Обезценка на 

активи.

1

 

В   българската   икономическа   литература   понятието  “реални   активи”  най-често   се 

отъждествява   с   материалните   и   нематериални   активи.   Относно   същността   на   термина 
«реални активи» вж. по-подробно Боди, Зв. А. Кейн, А. Маркъс. Инвестиции, «Натурела,» 
2000, предговор с автор Е. Хърсев.

background image

На   настоящия   етап   подобни   условия   не   са   характерни   за   нашата 

икономическа   действителност.   Това   до   голяма   степен   предопределя   и 

направленията, в които ще бъдат извършвани инвестиции у нас в близките няколко 

години.   Приоритет   ще   имат   инвестициите   в   материални   активи,   насочени   към 

преструктуриране на производството, разработването на нови пазари и др., без да се 

използва посредничеството на пазара на ценни книжа. 

Независимо   от   това,   стартирането   на   фондовата   борса   и   особено 

протичащият   приватизационен   процес   доведоха   до   увеличаване   броя   на 

икономическите субекти, чиито капитали функционират под формата на финансови 

активи, в това число и като дългосрочни капиталови инвестиции. 

Проблемите,   възникващи   при   счетоводната   трактовка   на   дългосрочните 

капиталови инвестиции са малко изследвани у нас, което определя и актуалността 

на   проблематиката,   разглеждана   в   настоящата   разработка.   Необходимостта   от 

изясняване   на   редица   актуални   въпроси,   свързани   с   оценката,   отчитането   и 

представянето   на дългосрочните  капиталови  инвестиции  във  финансовите  отчети 

предопредели   целта   и   структурата   на   настоящото   изследване:   Да   се   изследват 

възможностите   за   оценка   и   отчитане   на   дългосрочните   капиталови   инвестиции, 

като   се   обоснове   необходимостта   от   прилагането   на   международно-възприетите 

концепции и принципи в практиката на нашата страна. Стремежът е проблемите да 

бъдат   изяснени   теоретически   правилно,   а   направените   изводи,   препоръки   и 

предложения да съдействат за тяхното практическо решаване. Акцентът е поставен 

предимно   върху     възможностите   за   оценка   и   счетоводно   представяне   на 

дългосрочните инвестиции в счетоводните отчети на нефинансовите предприятия. 

Финансовите   предприятия,   както   и   тези,   за   които   инвестирането   представлява 

значителен   елемент   от   осъществяваната   дейност   имат   друга   логика   на 

функциониране   и   представяне   на   информацията   във   финансовите   отчети.   Във 

връзка с така формулираната цел се поставят следните по-значими задачи:

1. 

Да се изясни същността  на понятието “инвестиция” в икономически и 

финансово-счетоводен аспект;

2. 

Да  се  изследват   критериите     за   класифициране   на   инвестициите   за 

целите на представянето им в счетоводните отчети. 

2

background image

3. 

Да се  коментират  методите за оценка и отчитане  на дългосрочните 

капиталови   инвестиции   в   зависимост   от   относителния   дял   на   инвеститора   в 

собствения капитал на емитента.

Изследването   отчита  ограниченията   в  счетоводната   и  данъчна нормативна 

уредба към 31.12.2000 г.  

Авторът   изказва   благодарност   на   всички   членове   от   катедра   “Счетоводна 

отчетност” при Икономически Университет - Варна, които  със своите бележки и 

препоръки допринесоха за окончателното оформяне на ръкописа.

ГЛАВА  ПЪРВА:

ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ КАТО ОБЕКТ НА 

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

1.1. Относно теоретичната същност на понятието “инвестиция”

1.1.1. Икономически аспекти на инвестициите 

Етимологически     понятието   “инвестиция”   произлиза   от   латинската   дума 

“investo” –  обличам.  През различните  периоди от  време  в това  понятие  е влаган 

различен смисъл   и съдържание. Така например през епохата на феодализма като 

инвеститори са се разглеждали и лицата, назначени като епископи, имащи право да 

управляват имотите, собственост на църквата.

2

 Постепенно терминът “инвестиция” 

започва да се употребява в различни сфери на обществено-икономическия живот, 

най-вече   с   две   основни   значения:   1)   дългосрочни   капитални   вложения   при 

покупката  на  недвижим   имот,   на  средства   за  производство  или  ценни  книжа;  2) 

самите   вложени   капитали.

3

  В   този   смисъл   инвестицията   е   понятие,   което 

“обединява в себе си всички измерения на рационалното управление на парите

4

 и 

се свързва с вековния стремеж на хората за максимизиране на богатството  в по-

дългосрочен или по-краткосрочен времеви хоризонт.   

2

 

Относно същността и значението на понятието «инвестиция» вж. по-подробно Машкин, В. 

Сущность инвестиционного процеса. Экономика и жизнь, 1999 № 5

3

 Вж. Речник на чуждите думи в българския език, Издание на БАН, С., 1982, с. 337

4

Адамов,   В.   и   др

.,

  Инвестиции   в   ценни   книжа.   Свищов,   Полиграфическа   база   при 

академично издателство “Ценов”,С., 1994, с.5 

3

background image

В икономическата литература понятието “инвестиция”  обикновено се дефинира 

по различен начин, което налага предварителното му уточняване. Освен терминът 

“инвестиция”   се   употребяват   и   редица   други   понятия:   “капитални 

вложения,”“капиталовложения”,“инвестиционни   разходи”и   др.   Под   “капитални 

вложения”   най-общо   се   разбират   паричните   средства   за   създаване,   разширяване, 

реконструиране,   модернизиране   и   възстановяване   на   дълготрайните   материални 

активи (ДMА). Редица автори

5

  не правят съдържателна разлика между понятията 

“капитални вложения” и “инвестиции.” Те ги употребяват паралелно, заместват ги 

едно   с   друго   като   не   влагат   различен   смисъл   в   тях.   В   Икономическата 

енциклопедия

6

 също не се прави разлика между съдържанието, характеристиката и 

обхвата   на   инвестициите   и   капиталните   вложения.   По   наше   мнение   подобно 

разбиране е стеснено   по  обхват и не може  да обслужва значително  по-сложната 

инвестиционна практика в съвременните пазарни условия.  Именно поради това сме 

склонни да приемем становището на повечето автори

7

, че в понятието “инвестиции” 

следва да се включват не само паричните средства, но и всички други активи, които 

допринасят   за   реализиране   на   допълнителни   доходи   на   предприятието. 

Следователно под инвестиции следва да се разбират всички вложения на активи, 

които   се   извършват   с   цел   да   се   реализира   печалба   в   един   последващ   момент, 

независимо дали средствата се инвестират в материални  активи или ценни книжа.   

  Имайки предвид многообразието  от  формите на проявление Пл. Орешарски 

посочва:“Инвестиционният спектър, действително е впечатляващ: от изграждането 

на   масивни   заводски   корпуси,   до   доставката   на   дребен   стопански   инвентар,   от 

стремежа към владеене на крупен пакет от акции, до скромния банков депозит, от 

научно-изследователските   лаборатории,   до   натрапчивата   илюстрована   реклама   - 

всички   тези   дейности   могат   да   се   идентифицират   като   инвестиции.

8

  Такова 

многообразие на формите на проявление на инвестицията   е напълно обяснимо с 

5

Димитров, Д., И. Георгиев, Инвестиционни решения в промишлените системи, Варна, Г. 

Бакалов, 1986, с. 9-10; Богатырев, А. Г., Инвестиционное  право,  М., 1992, с. 8; Кънчев, Р., 
Ускоряване   на

 

инвестиционния   процес   и   повишаване   ефективността   на   капиталните 

вложения, Варна,“Г. Бакалов”,1979, с.8

6

Икономическа  енциклопедия, т. 1, С., “Наука и изкуство”, 1984, с.554, 624

7

Кулагин,   П.   И.,   М.И.Перельман,   Управление   инвестиционных   процесом   в   европейских 

стран, М., СЭВ, 1979, с. 7;

 

Иванов, В. Икономика на предприятието, С., “Лия”, 1995, с. 85 и 

др. 

8

Орешарски, Пл., Финансов анализ и управление на инвестициите, С., ИК “Люрен”, 1992, 

с.7

4

background image

оглед   големия брой специалисти (от различни области), работещи по проблемите 

на   инвестициите,   микро   и  макроикономисти,   финансисти,   юристи   и   др.  По   тази 

причина   в   литературата   инвестициите   обикновено   се   анализират   от   макро   и 

микроикономически, производствен, финансов, счетоводен и юридически аспект.

В   макроикономически   аспект   инвестициите   се   разглеждат   като   поток   от 

разходи   за   дълготрайни   активи,   които   увеличават   възможността   в   бъдеще   да  се 

произвеждат повече потребителски блага. Според И. Димов  «инвестициите – това 

са разходите за закупуване на нови и подмяна на амортизирани дълготрайни активи 

плюс   попълването   на   стоково-материалните   (складовите)   запаси   и   ценности. 

Инвестициите намират израз  в създаването на нов реален капитал в икономиката, с 

който се увеличават възможностите за по-голяма заетост и по-голямо производство 

на   блага   в   една   страна.“

9

  Аналогично   становище   застъпва   и   Ст.   Савов.   Под 

инвестиции,  посоченият  автор разбира “поток от  разходи на дълготрайни  активи 

(основен капитал)  плюс добавъчни складови запаси (оборотен капитал) през даден 

период.   Тези   разходи   увеличават   възможността   ни   в   бъдеще   да   потребяваме 

повече.”

10

 По-изчерпателна характеристика на понятието “инвестиция” е направена 

в Световен речник по финанси.

11

 Тук дефиницията включва: 1) “Актът на влагане на 

паричните ресурси в създаването на активи в производството и услугите; 2) Актът 

на влагане на паричните ресурси във финансови  активи, а именно  купуването на 

акции и облигации. В този случай прехвърлянето на пари от банковата сметка към 

ценни книжа просто   превръща една форма на спестяване в друга; 3) Самата сума 

пари, вложена по този начин или всички придобити така финансови активи.”

Имайки   предвид   горепосочените   определения   може   да   се   обобщи, 

инвестициите   в   макроикономиката   се   дефинират   твърде   общо.   Те   включват 

направените разходи за увеличаване или поддържане на реалния основен капитал, 

т.е   по   токът   от   разходи   предназначени   за   производството   на   блага,   а   не   за 

непосредствено   потребление.   Нещо   повече.   Инвестиционните   проекти   могат   да 

бъдат   насочени   както   към   увеличаване   на   физическия   капитал   (дълготрайните 

материални активи), така също и към увеличаване на жилищния фонд (разходи за 

9

 Димов, И. Х. Вейн, Б. Сноудън, Н. Хийли. Обща икономическа теория. Макроикономика. 

«Абагар,» В.Търново, 1996, с.94 

10

 Савов, Ст. Макроикономика. ЕТ «Христо Червенков и Митко,» В. Търново, 1996, с. 219

11

 Банък, Г., У. Мансър. Световен речник пофинанси. «Делфин-прес,»1991, с.144

5

background image

поддържане   на   жилищния   фонд   и   строителството   на   нови   жилища)   и   стоково 

материалните (складовите) запаси.

От гледна точка на отделното предприятие инвестициите могат да се разглеждат 

в два аспекта.

В   широк   смисъл   инвестициите   следва   да   се   разбират   като     всяко 

трансформиране   на   наличните   парични   средства   в   други   имущества   на 

предприятието. Изхождайки от това Д. Шнайдер дефинира понятието “инвестиция” 

като   влагане   на   парични   средства   с   цел   реализиране   на   бъдещи   доходи.

12

  Това 

определение   е   твърде   широко   по-обхват   и   включва   както   материалните   и 

нематериални  активи,  така също  и ценните книжа и материалните запаси.  Освен 

това   не   се   споменава   нищо   за   наличието   на   риск,   който   съпътства   всяко   едно 

инвестиционно решение. Следователно в широк аспект инвестицията се разглежда 

като всяко едно вложение на пари, което има за цел получаването на печалба, т.е. 

което води до увеличаване на първоначално инвестираните средства.

В   по-тесен   аспект   инвестицията   е   процесът   на   придобиване   на   материални 

дълготрайни активи или ценни книжа, посредством използването (или държането) 

на които ще се реализират доходи. Оттук може да се стигне до извода, че в по-тесен 

смисъл   инвестициите   се   свързват   с   използването   на   паричните   средства   в   две 

направления.   От   една   страна   те   представляват   трансформиране   на   наличните 

парични   средства   в   производствени   мощности   –   сгради,   машини,   съоръжения   и 

оборудване и др. от които се нуждае производствения процес. От друга страна те 

могат   да   бъдат   под   формата   на   ценни   книжа   (акции,   облигации,   депозитни 

сертификати, опции, варанти и т.н.). В този аспект възможностите за инвестиране са 

твърде  много,  което  се определя от   разнообразието   на  ценните   книжа,   които  се 

търгуват на борсовите и извънборсови пазари. Желанието за реализиране на печалба 

от операциите с ценни книжа е движещият мотив на инвеститора, като последният 

не се интересува от произхода й. “Тя преминава през определянето чрез електроника 

на търсенето на петрол, през стомасите на прасетата, през недвижимата собственост 

и   през   ориентацията   към   търсенето   на   по-висок   процент   на   доходност   при 

определено равнище на риска.”

13

    

12

 

Schneider D., Investicionsrechnung, Munchen, Oldenbourg Verlag, 1994 s.9

13

 Donaldson, G.  Strategie  hundle rates for Capital Investment. Harvard Business Review, Mart-

April   1972.  Цит.   по   Захариев,   В.   Избор   на   инвестиции   в   зависимост   от   тяхната 
възвръщаемост. Банки инвестиции, пари,  № 7, 1995, с. 18

6

background image

Имайки   предвид   горепосоченото   може   да   се   обобщи,   че   инвеститорите 

придобиват акции, облигации, дялови участия с цел реализиране на бъдещи доходи 

под формата на дивиденти, лихви или продажба на инвестицията на по-висока цена. 

Те имат едни и същи мотиви при придобиването на реални и финансови активи. 

При избора между тях обикновено се използват идентични подходи и процедури. 

Това   се   обяснява   с   факта,   че   както     инвестициите   в   реалния   сектор,   така   и 

финансовите инвестиции се осъществяват с една и съща цел, а именно реализиране 

на   допълнителни   икономически   изгоди     за   предприятието.   Следователно   между 

инвестициите в реални активи и финансовите инвестиции не съществуват различия 

по  отношение  на крайните финансови    ефекти.  Разликата между тях  може  да се 

изведе   само   като   се  изхожда   от   обекта   на   инвестиране,   в   първия   случай   това   е 

реалния   сектор,   а   във   втория   инвестициите   имат   чисто   финансов   характер.     В 

подкрепа  на горното  твърдение  може   да се   посочи   и  фактът,   че подчертавайки 

липсата   на   принципни   различия   между     инвестициите   в   материални   активи   и 

покупката   на   ценни   книжа   в   съвременния   икономически   свят   теорията   на 

инвестирането окачествява като безполезно в рамките на отделното предприятие да 

се проявяват предпочитания към едните или към другите.  От всичко казано до тук 

може да се направи извода, че в най-широк икономически аспект инвестирането 

представлява процесът на влагане на свободните парични средства

14

 в стопански и 

финансови   начинания   като:   придобиване   на   машини,   съоръжения   и   оборудване, 

движимо   и   недвижимо   имущество   за   производствени   цели,   патенти,   лицензи, 

концесии,   акции   и   дялове   от   други   предприятия   и   др.     По   този   начин   се   цели 

постигането  на рисков положителен финансов  резултат вследствие реализирането 

на   доходи,   икономисването   на   разходи   или   други   икономически   изгоди   за 

предприятието.

14

  Свободните   парични   средства   за   инвестиране   са   тези,   които   се   прехвърлят   от   една 

изтичаща инвестиция към друга. Освобождаването на такива средства изисква те да бъдат 
вложени   другаде,   с   цел   да   се   защити   тяхната   покупателна   способност.   Следователно 
инвеститорът не винаги реализира положителна доходност, а просто ограничава загубите в 
стойността на капитала за бъдещи периоди от време.

7

background image

1.1.2. Финансово-счетоводни аспекти на инвестициите

Разглеждайки финансовите аспекти на инвестициите Х. Рухти

15

 

изхожда от 

счетоводния   баланс на  предприятието.   Посоченият  автор   разделя  баланса на  три 

области – капиталова, област на плащанията и инвестиционна. Капиталовата област 

обхваща пасива на баланса (т.е. собственият капитал, дългосрочните и краткосрочни 

пасиви).   Областта   на   плащанията   включва   наличните   парични   средства   на 

предприятието   –   парични   средства   в   касата,   авоари   по   разплащателни   и   други 

сметки,   пощенски   чекове   и   др.   Инвестиционната   област   според   Рухти   обхваща 

материалните и нематериални дълготрайни активи. Аналогично становище застъпва 

и В. Стоянов. Посоченият автор разглежда инвестициите в три аспекта – широк – 

«влагането на парични, респ. ликвидни средства във всичко, което ще съдейства за 

бъдещото им нарастване,» в по-тесен – «като влагане на парични, респ. ликвидни 

средства   в   дълготрайни,краткотрайни   или   финансови   активи,»   и   в   най   –тесен   – 

«влагането   на   парични,   респ.   ликвидни   средства   в   дълготрайни   активи  или 

имущества.»

16

  Анализирайки   така   посочените   определения   може   да   се   направи 

извода, че цитираните автори разглеждат инвестирането предимно като използване 

на     паричните     средства   за   придобиване   на     дълготрайни   активи   и   материални 

запаси.   В   тази   връзка     логично   е   да   възникне   въпроса:   Дали   наличните   пари 

представляват   инвестиция   или   не?   В   литературата   съществуват   твърде 

противоречиви   становища,   като   преобладава   мнението,   че   те   не   могат   да   се 

третират като инвестиция. Според В. Адамов, наличните парични средства не следва 

да   се   разглеждат   като   инвестиция,   понеже   тяхната   стойност   се   “ерозира   от 

инфлацията   и   те   не   носят   никакви   доходи.

17

  На   противоположно   мнение   е   И. 

Златков.   Той   определя   паричните   средства   на   предприятието   в   национална   и 

чуждестранна   валута  като   инвестиции   с  абсолютна   ликвидност   поради   факта,   че 

“могат най-бързо да се реализират в друга форма, ако тя носи по-голяма изгода за 

предприятието.

18

  Е. Прайзер разглежда наличните пари като инвестиция (пари за 

инвестиционни цели), тъй като те се използват за придобиване на ДА, посредством 

15

 Цит. по Garies, R. Investitionsplanung des Baunternehmens. Berlin, “Springer” Verlag, 1981, s. 

31

16

 Стоянов, В. Основи на парично-финансовата теория и политика, С. 1993, с. 57

17

Адамов В и др., цит. съч., с.12

18

Златков   И.,   Финансови   инвестиции   -   анализ,   оценяване     и   счетоводно   отчитане,     С., 

библиотека “Български счетоводител,” 1995, с.19

8

background image

които ще се реализират допълнителни доходи за предприятието. По наше мнение 

наличните парични средства не следва да се отнасят към финансовите инвестиции, 

поради факта, че не са насочени към реализиране на доход (ако изключим банковата 

лихва), а представляват бързоликвидни средства, които се използват за придобиване 

на дълготрайни и краткотрайни активи, изплащане на задължения или покриване на 

разходи. Паричните средства   на депозит представляват инвестиция,   поради това, 

че те се предоставят за определен срок, при определен (договорен с обслужващата 

банка лихвен процент), който е по-висок от лихвата по разплащателната сметка. 

Значително   отклоняване   от   общоприетото   тълкуване   на   финансовата 

инвестиция   предлагат   Г.   Франке   и   Х.   Хакс.   Те   изхождат   не   от   инвестиционния 

обект, а от мотивите на инвеститора. Според посочените автори финансова е тази 

инвестиция,   която   “не  се   свързва   със   сферата   на   производството,   при   което   на 

преден   план   все   повече   излизат   намеренията   на   инвеститорите   да   вложат 

разполагаемите средства, или да създават дългосрочни резерви.”

19

 Към финансовите 

инвестиции те отнасят активната кредитна дейност, както и придобиването на ценни 

книжа, скъпоценни камъни и други активи, които в своята съвкупност не се отнасят 

към производствената сфера. От посоченото определение е видно, че  цитираните 

автори свързват инвестицията със създаването на резерви. Самото понятие “резерв” 

произлиза от френската дума “reserve” и означава “запас от средства”. В случая става 

въпрос   за   формирането   на   резерви,   средствата   по   които   ще   бъдат   използвани   в 

бъдеще   за   придобиване   на   машини,   съоръжения   и   оборудване   във   връзка   с 

разширяване дейността на предприятието. Тук се има предвид създаването на резерв 

в неговия общ икономически, а не счетоводен смисъл. От счетоводна гледна точка 

резервите се образуват предимно за сметка на печалбата и се използват най-вече за 

покриване на загуби. Следователно резервът има за цел да гарантира целостта на 

предприятието,   т.е  във   всички  случаи  се  свързва  с изтичането   на активи,   а  не с 

тяхното придобиване, респ. реализиране на доходи. 

Още по-нетрадиционно е становището на E. Прайзер: “Придобиването на ценни 

книжа   за   участие,   облигации,   валута   или   активната   кредитна   дейност   не 

19

 Цит. по Matschke M. J,  Investitionsplanung und investitionskontrolle,  s.39

9

background image

представлява инвестиция, а финансиране.”

20

  Финансовите инвестиции следва да се 

отразяват  или като инвестиция, или като финансиране. Тук трябва да се отбележи, 

че Прайзер използва термина “финансиране”   не от обичайния зрителен ъгъл (на 

нуждаещия   се   от   пари),   а   от   гледна   точка   на   този,   който   отпуска   средствата 

(активно   финансиране)   в   смисъл,   че   посредством   финансовите   активи   ще   се 

реализират доходи, които ще се използват за покриване на финансовите задължения 

в бъдещ период. 

В заключение, следвайки логиката на горното изложение може да се отбележи, 

че     финансовата   инвестиция   представлява   вложение   на   пари   (или   парични 

еквиваленти)   за   придобиване   на   финансови   активи,   посредством   които   се   цели 

постигането на положителен финансов резултат (вследствие увеличаване стойността 

на инвестираните средства) за продължителен период от време.

При   счетоводното   отчитане   на   инвестициите   от   съществено   значение   са 

определенията, дадени в МСС 25 “Отчитане на инвестициите” и съответстващия му 

национален   счетоводен   стандарт   със   същото   наименование.   МСС   25   определя 

инвестициите като “Притежаван от предприятието актив с цел натрупване на доход 

чрез разпределение (напр. лихви, приходи от авторски права, дивиденти и ренти), за 

увеличаване стойността на капитала или за други изгоди в полза на инвестиращото 

предприятие,   като   например   произтичащите   от   търговски   взаимоотношения.” 

Аналогично е и определението посочено в НСС 25 със същото наименование. От 

цитираното  определение е видно, че инвестициите са предимно финансови права 

(акцентът   се   поставя   върху   финансовите   инвестиции),   като   материалните 

инвестиции представляват много малка част,  предимно инвестиционни имоти, или 

инвестиции   в   злато,   диаманти   или   други   борсово   продаваеми   стоки.   Това   би 

следвало да се приеме за нормално, тъй като по смисъла на счетоводното разбиране 

не се считат за инвестиции активите определени като стоково-материални запаси 

съгласно   МСС   2   “Стоково-материални   запаси”   и   МСС   16   “Имоти,   машини, 

съоръжения   и   оборудване.”   На   база   на   така   направената   характеристика   на 

счетоводното третиране на инвестициите могат да се направят следните изводи:

1. Инвестицията е актив, който се притежава и контролира от предприятието. 

Активът   следва   да   се   разглежда   като   ресурс,   придобит   от   предприятието,   от 

20

 

Matschke M. J,

 

цит. съч.,с. 29

10

background image

експлоатирането на който се очаква бъдеща икономическа изгода. Притежаването 

на   инвестицията   се   доказва   с   документ   (сертификат),   вписване   в   книгата   на 

акционерите, договори, платежни документи и др.;

2. За предприятието инвестицията е източник на допълнителни доходи;

3. Посредством инвестициите предприятието цели увеличаване на собствения 

капитал;

4. Предприятията, които при изготвянето на финансовите отчети разграничават 

инвестициите   на   текущи   и   дългосрочни,   трябва   да   представят   краткосрочните 

инвестиции   като   текущи   активи,   а   дългосрочните   инвестиции   като   дълготрайни 

активи.  Ако в резултат на възприетата счетоводна  политика се прилагат  някакви 

други решения, то  начинът на представяне на инвестициите в годишния счетоводен 

отчет трябва да се оповести в приложението към него;  

5.   Счетоводното   разбиране   за   понятието   “инвестиция”   е   твърде   тясно   в 

сравнение   с  посочените   тълкувания   във   финансово-икономически   аспект.   Това   е 

така,   тъй   като   повечето   представители   на   икономическата   наука   свързват 

инвестицията   с   извършването   на   разходи   за   придобиване   на   материални, 

нематериални и финансови активи,   посредством които ще се реализират доходи. 

Поради това редица елементи на имуществото  на предприятието  не се вписват в 

рамките на счетоводното разбиране за инвестициите.

- Инвестициите в материални активи (с изключение на инвестиционните имоти) 

се отчитат като ДМА;

-   Стоково-материалните   ценности   се   третират   като   краткотрайни   активи 

(материални запаси);

-   Организационните   инвестиции   (разходите   за   обучение   и   квалификация   на 

персонала, реклама и др.) обикновено се отчитат като разходи.

Следователно понятието “инвестиция” няма еднакво значение за счетоводния и 

икономически подход на изследване. “Типичен пример за това, посочва В Захариев 

“е   ангажирането   на   високо   квалифицирани   специалисти,   което   изисква 

заплащането  на работна заплата.”

21

  По смисъла на счетоводното  законодателство 

подобна   операция   не   би   могла   да   се   третира   като   инвестиционна,   докато   от 

икономическа   гледна   точка   представлява   интелектуална   инвестиция,   поради 

очакваната   дългосрочна   производителност.   Тъй   като   счетоводството   е 

21

 Захариев, В. Бюджетно управление на фирмата. Свищов, 1991, с.74

11

background image

законодателно   регламентирано,     поради   което   се   подчинява   на   строги   правила, 

относно   представянето   на   информацията   в   годишния   счетоводен   отчет 

счетоводната   логика   е   “формална.”   Ето   защо   отразената   посредством 

счетоводството   печалба  от   инвестицията   е  резултат   на   счетоводните   и   фискални 

правила,   които   измерват   единствено   промените   в   имуществото,   дължащи   се   на 

реализирани печалби и очевидни загуби;

1.1.3. Критерии за класифициране на инвестициите за целите на 

представянето им в счетоводните отчети

Инвестициите   могат   да   бъдат   класифицирани   като   се   изхожда   от   различни 

критерии. Независимо от съществуващите различия, повечето автори подразделят 

инвестициите   на   преки   и   косвени,   краткосрочни   и   дългосрочни,   капиталови   и 

дългови,  инвестиции в материални, нематериални и финансови активи, инвестиции 

в материални запаси и др.

22

 

От   гледна   точка   на   счетоводното   им   отчитане   съществено   значение   има 

класифицирането   на   инвестициите   в   зависимост   от   вида   на   активите,   в   които   е 

инвестирано,   срока   на   инвестициите,   преследваните   от   инвеститора   цели   и 

характера на   дохода, получаван от инвестициите. 

В  специализираната   литература  се  застъпват   различни   виждания     относно 

възможностите за класифициране на инвестициите във връзка с представянето им 

във финансовите отчети. Така например руският икономист  М. Ю. Алексеев счита, 

че   като   краткосрочни   облигации   следва   да   се   разглеждат   тези,   емитирани   с 

матуритет до 5 години. Облигациите, намиращи се в обръщение със срок от 7 до 15 

години   се   третират   като   средносрочни,   а   тези   със   срок   над   20   години   като 

дългосрочни   ценни   книжа.

23

  Според   други   автори   при   класифицирането   на 

инвестициите   следва   да   се   има   предвид   управленското   решение   да   се   задържат 

съответните активи повече от една година или като критерии да се използва целта 

на   придобиването   и   възможността   ценните   книжа   да  бъдат   продадени   по   всяко 

22

 По въпроса за класифицирането на инвестициите вж. по подробно Адамов, В. Р. Лилова, 

В. Захариев. Инвестиционни решения и инвестиционен риск във фирмата, Свищов, печатна 
база при СА «Д.А. Ценов,» 1991, с. 5-8, Георгиев, И. Основи на инвестирането. С., Отворено 
общество, 1995, с. 1-3, Добрева, М. Ф. Филипова, цит. съч., с. 19-35.   

23

 Алексеев, М., Ю., Рьiнок  ценньiх бумаг, М., “Финансьi и Статистика,” 1992, с.50

12


Това е само предварителен преглед!

Проблеми при счетоводното отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции

На съвременния етап инвестициите се разглеждат като сложно явление, което може да намери различни форми на проявление. В традиционния смисъл понятието “инвестиция” се свързва с процеса на придобиване на реални и финансови активи...

Проблеми при счетоводното отчитане на дългосрочните капиталови инвестиции

Предмет: Счетоводство, Икономика
Тип: Доклади
Брой страници: 40
Брой думи: 7143
Брой символи: 66020
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм