Реферат 

по 

дисциплината „

Данъци и данъчно облагане”

на тема:

Данъчно задължени лица.Видове 

корпоративни данъци.

Изготвил:

Специалност:

"Индустриален мениджмънт и 

предприемачество"

Съдържание:

1.

 Видове корпоративни данъци 

2. 

Отписване на преоценъчния резерв от данъчния 

амортизационен план 

3. 

Разходи за дарения

4. 

Неизплатените разходи с характер на доходи на местни 

физически лица 

5.

 Данък, удържан при източника

6. 

Данък върху разходите

7. 

Данъчно задължени лица. Права и задължения на 

данъчно задължените лица

8. 

Корпоративно подоходно облагане

9.Отделни видиве данъчно задължени лица

Видове корпоративни данъци 

Корпоративен данък 

Основният акцент на новия ЗКПО е поставен върху 
корпоративния данък. Като цяло определянето на 
корпоративния данък по реда на новия ЗКПО е подчинено на 
запазване на някои базисни постановки от стария закон със 
стремеж към усъвършенстване на подхода, предвид 
улесняване на практическото прилагане. В този смисъл е 
запазен и усъвършенстван подходът данъчният финансов 
резултат да бъде функция на счетоводния финансов резултат 
чрез извършване на данъчно (извънсчетоводно) 
преобразуване. 

В новия ЗКПО въпреки запазването на принципа за 
преобразуване е направен нов прочит и приложен нов подход 
към начина за формулиране на данъчните техники, с което 
най-после е преодолян „култът” към прословутия чл. 23 от 
стария ЗКПО. Последното е постигнато чрез базисно 
разясняване на методологията на данъчното преобразуване с 
три основни групи приходи и/или разходи, класифицирани 
нормативно като: 
- данъчни постоянни разлики; 

- данъчни временни разлики 

- суми, с които се извършва данъчно преобразуване в хода на 
определяне на основата за облагане с корпоративен данък. 

Редът и начинът за прилагането им са намерили подходящ 
израз чрез структуриране в отделни глави, без излишни 
подробности, но достатъчно ясно за практическото им 
приложение. 

Като част от общите (базисни) постановки на закона е 
поставен акцент върху принципа за документална 
обоснованост. За разлика от легалната дефиниция на  1, т. 34 
от ДР на стария ЗКПО подходът в уреждането на понятието е 

напълно прагматичен и насочен към облекчаване на 
данъчната практика. Премахва се абсурдното изискване 
както за бизнеса, така и за контролните органи при спазване 
на стария ЗКПО да се определи документалната 
необоснованост на разходите чрез „документ с невярно 
съдържание или преправен документ, които обстоятелства са 
установени със съдебен акт”. В този смисъл новите текстове 
за този основен данъчен принцип (документалната 
обоснованост) създават допълнителни възможности, с които 
практически да се доказват начислените разходи за данъчни 
цели. 

Отписване на преоценъчния резерв от данъчния 
амортизационен план 

Наред с усъвършенстване на някои постановки от стария 
закон е необходимо да бъдат подчертани някои нови 
съществени правила, които следва да бъдат приложени с 
влизането в сила на новия закон. Това в най-голяма степен е 
относимо към постановките на данъчния амортизационен 
план и начисляването на данъчни амортизации, в които са 
настъпили многобройни и съществени изменения. В този 
смисъл следва да бъдат детайлно анализирани с цел 
правилното им приложение и намаляване на рисковете от 
определяне на допълнителни данъчни задължения в резултат 
от последващ данъчен контрол. 

Несъмнено на първо място е необходимо да се обърне 
внимание на възприетата данъчна политика към отписване 
на преоценъчния резерв от данъчния амортизационен план. 
През последните години преоценъчният резерв многократно 
бе обект на професионални дискусии и съответно данъчното 
преобразуване бе многократно допълвано и изменяно с цел 
постигане на справедливо данъчно третиране на този 
елемент от формирането на облагаемата печалба. Практиката 
показа, че всяко следващо изменение и допълнение само 
усложняваше и без това сложните техники, без да може да се 
обхване целият диапазон от хипотези, в който преоценъчният 

резерв оказва влияние при определянето на размера на 
корпоративния данък. Първата крачка в посока на 
„освобождаване” от това влияние бе направена през 2003 
година с възприетия подход за преобразуване на финансовия 
резултат с преоценъчния резерв на напълно амортизираните 
активи. Законодателят е възприел окончателното 
приключване на всички последващи промени, касаещи 
преоценъчния резерв чрез пълното му отписване. 

Разходи за дарения 

Настъпват и съществени промени, касаещи данъчното 
третиране за целите на ЗКПО на разходите за дарения. На 
практика е заличена възможността за извършване на 
данъчно признати разходи за дарения за лица, извън 
изрично изброените в закона. От една страна разходите за 
дарения се лимитират общо до 65 на сто от финансовия 
резултат, а от друга – ако са отчетени разходи за субекти 
извън посочените, разходите изцяло ще участват при 
увеличението на финансовия резултат. С други думи, в новия 
ЗКПО липсва аналогично третиране на действащия 

 Неизплатените разходи с характер на доходи на 
местни физически лица 

Съществено е променено третирането на неизплатените 
разходи с характер на доходи на местни физически лица. 
Предвижда се такива начислени, но неизплатени разходи (с 
изключение на ЕТ и на трудовите възнаграждения) да не се 
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им 
начисляване (аналогично на натрупващите се неизползвани 
отпуски). Мотивът на законодателя е да не бъде намаляван 
данъчният финансов резултат в случаите, при които 
физическите лица не са получили възнагражденията си. 
Доколкото в новия ЗДДФЛ подходът за физическите лица е