background image

 

Кредитни карти – какво трябва да знаем при погасяването на месечни задължения и 
ползването на гратисен период

 

Пyбликувано на 3/19/2007 

Вижте всички коментари

 

След дългото търсене на най-добрата оферта, вероятно мнозина вече са проучили голяма 
част от спецификите на кредитните карти. Други пък тепърва се сблъскват с тях. Като част 
от поредицата (можете да я намерите на 

www

 

 .  moitepari

 

 .  bg

   

), в която „МОИТЕ ПАРИ” 

прави опит да внесе яснота по особеностите на тези платежни инструменти, е и проблемът 
с погасяването на задълженията. 

Погасяване на задължения

Всеки решил да се сдобие с 

кредитна карта

 трябва да бъде наясно с това, как ще погасява 

задълженията си. Разбира се това основно зависи от вида на кредитната карта, но и от 
превидения в договора начин за изплащане на отпуснатия кредит. 

Така например  при “Charge” кредитните  карти, картодържателите  следва в рамките  на 
гратисния период да върнат пълния размер на натрупаното задължение. 

При револвиращите карти, нещата обаче не стоят по този начин. Картодържателите внасят 
Минимална   Погасителна   Вноска   (МПВ),  обикновено  около  5%.  Ако  искат   разбира  се, 
може   да   се   погасяват   по-големи   суми,   но   това   вече   е   въпрос   на   личен   избор   и 
възможности. 

Минималната погасителна вноска, обикновено се изразява като процент, който трябва да 
се погасява ежемесечно. Тук обаче има възможност за избор. Например картодържателят 
може да предпочете погасяване на МПВ като процент от отпуснатия кредитен лимит или 
като   процент   от   формираните   по   картата   задължения   плюс   лихвите,   таксите   и 
комисионите.  Ако издателят  на картата  предоставя  такъв  избор, то той обикновено  се 
прави, когато се договаря начина на плащане на МПВ.

Например, по кредитната карта е отпуснат лимит 1000 лева. При погасяване на МПВ в 
размер на 5% от кредитния лимит – ще трябва да се внесат 50 лева. Има една особеност – 
тези минимум 50 лв. се дължат при изхарчени над 50 лв. от лимита. Когато разходът е по-
малък, например 20 лева, то дължимата сума ще бъде 20 лева плюс дължимите такси и 
комисиони. 

При вариантът, когато МПВ е 5% от задълженията плюс лихвите, таксите и комисионите 
сумата вече ще е различна. Каква точно, зависи не само от размера на изхарченото, но и от 
размера на начислените лихва, такси, дали транзакциите са били на ПОС (при покупки) 
или   АТМ   (теглене   на   суми   в   брой)   и   не   на   последно   място   от   договорения,   ако   е 
предвидена възможност за такъв, гратисен период по картата.

В предходни публикации на МОИТЕ ПАРИ, които можете да видите на 

www

 

 .  moitepari

 

 .  bg

    

стана въпрос за гратисния период по кредитните карти. Както бяхме обещали, ще се спрем 
по-подробно на тях. 

background image

Гратисен период

Гратисният период по  

кредитната карта

  е период от време, през който картодържателя, 

заплащайки   натрупаните   задължения,   е   освободен   от   лихва  върху  тях.   За   повечето   от 
кредитните карти, издавани в страната, гратисният период е 45 дни, срещат се и случаи, в 
които, обаче, такъв не се допуска или пък е 30, 40 или 55 – 60 дни. Този срок се определя 
изрично в договора за издаване на картата.

Тук   също   има   редица   особености,   повечето   от   тях   свързани   с   видовете   транзакции   и 
изчисляването на баланса по сметката (счетоводно приключване на отчетния период).

Така  например,  притежателите  на “Charge” кредитни  карти  ползват  в  повечето  случаи 
гратисен период до 40 дни, в рамките на които трябва да погасят задълженията си. В 
противен случай, след изтичането на този период, картата ще бъде блокирана и ще бъде 
начислена наказателна лихва. 

Не така стоят нещата при револвиращите карти.

В   по-голямата   част   от   случаите   гратисният   период   важи   за   разходи   направени   при 
покупки (плащания на ПОС) и върху тях няма да се начисли лихва.. За сметка на това 
сумите, теглени в брой, ще се олихвяват от деня на възникване на задължението.

Ако, обаче, гратисният период важи и при покупки, и при теглене на суми в брой, то 
тогава всички задълженията погасени в този срок, ще може да се покрият без лихви. 

Понякога, обаче, за да бъде ползван гратисен период, картодържателят трябва да е погасил 
всичките си стари задължения. 

Друг   съществен   момент,   който   трябва   да   се   уточни   при   подписването   на   договора,   е 
размера на погасяваните суми, при които се ползва гратисен период. 

Какво означава това? Означава, че трябва да се изясни дали ако се погаси МПВ - на тази 
сума   няма   да   бъде   начислена   лихва,   или   трябва   да   се   погаси   пълния   размер   на 
задължението, за да няма такава.

Издателят може да определи, че гратисен период се ползва само ако се погаси пълния 
размер на натрупания дълг. Това означава, че ако картодържателя реши да внесе МПВ, 
лихва ще се дължи върху цялата похарчена сума. В тази ситуация самата МПВ ще бъде 
процент от изразходваната сума с начислената лихва и таксите. Но в случаите, в които е 
разрешен гратисен период при заплащане на МПВ, лихва ще се начисли върху останалата 
(след внесената МПВ сума), а върху самата МПВ – лихва няма да има.

Важна подробност относно гратисните периоди по картите е свързан със счетоводното 
приключване   на   отчетния   период.   Счетоводното   приключване   на   отчетния   период   е 
обикновено   30-то   число   на   месеца.   След   като   този   срок   изтече   се   прави   баланс   на 
задълженията и на картодържателя се издава извлечение за натрупаните задължения и 
дължимите   суми.  В  остатъка  от   гратисния   период,   трябва  да   се  погасят   задълженията 
(частично или напълно, според условията на договора) и в зависимост от договорките биха 

background image

могли да бъдат безлихвени.

Например, картодържателят ползва гратисен период до 45 дни, и в условията по картата е 
предвидено 1 до 30 число на текущия месец (напр. март) плюс до 15-то число на следащия 
месец (следващ отчетния, т.е. април), като е уточнено че гратисния период важи само при 
покупки.   Това   означава,   че   ако   е   направена   покупка   на   1-ви   март   и   ако   сумата   бъде 
погасена до 15 април – няма да й бъде начислена лихва. Но ако бъде направена покупка на 
20-ти март, то картодържателят трябва да заплати задължението си отново до 15-ти април, 
т.е. картодържателят ползва период от време, през който на разходите, които са направени 
за покупки няма да бъде начислена лихва, ако се погасят до 15-ти април. В този случай 
при   теглене   на   суми   в   брой,   лихва   ще   бъде   начислена   от   деня   в   който   е   извършена 
транзакцията. Така, когато картодържателят погасява задълженията  си ще плати МПВ, 
формирана по следния начин: сумите теглени в брой (с лихва) + похарчени за покупки (без 
да им бъде начислена  лихва) +  таксите  и комисионите,  натрупани  при извършване  на 
транзакциите. Но ако гратисният период важи и за покупки, и за теглене на суми в брой, 
то   тогава   за   да   няма   лихва,   дължимата   погасителна   вноска   ще   трябва   да   се   погаси   в 
рамките   на   15-те   дни,   следващи   отчетния   период.   Тази   сума   ще   бъде   изчислена   като 
процент  от общата  сума,  с включените  такси  и комисиони  (върху която няма да бъде 
начислена лихва).

С казаното до тук се надяваме, че сме допълнили диапазона от необходимите параметри, 
които трябва да се знаят  преди да бъде подписан  договор за кредитна карта  и да сме 
улеснили   избора   на   такава.   Все   пак   не   е   никак   маловажно   да   бъдем   достатъчно 
информирани и запознати с особеностите на кредитната карта, която се още е новост за 
нашият пазар. 

Както винаги, така и сега, МОИТЕ ПАРИ Ви препоръчва да проучите пазара и добре да се 
запознаете с условията на договора, преди да го подпишете.

 

Търся си кредитна карта. Какво да проуча и какво да очаквам?

 

Пyбликувано на 2/19/2007 

Вижте всички коментари

 

Кредитните   карти

  навлизат   все   повече   в   ежедневието   на   българина.   През   последните 

няколко години те започнаха да се налагат, не само като начин за пазаруване, но дори и 
като начин на живот. 

Като един сравнително нов продукт на пазара, кредитните карти са все още недостатъчно 
познати и изпълнени с доста неясноти.

Вероятно всеки, поне веднъж, се е замислял за това дали да притежава кредитна карта или 
не. Този въпрос бе разглеждан не веднъж от МОИТЕ ПАРИ, повече материали по темата 
можете да намерите на 

www

 

 .  moitepari

 

 .  bg

   

.

В настоящият материал ще обърнем по-голямо внимание, на това което би могло да се 
окаже спънка за потребителя. Ще се опитаме да внесем повече яснота относно някои от 

background image

основните параметри, характеризиращи кредитните карти.

Първото,   за   което   МОИТЕ   ПАРИ   държи   да   напомни   на   бъдещите   картодържатели   е, 
преди да се възползват от някое от „атрактивно” звучащите предложения, да се проучват 
всички оферти на пазара.

Кредитна карта

 – национална или международна

Затруднение потребителят би могъл да срещне още с избора на вида кредитна карта. На 
пазара в България има два вида: национални и международни. 

Те сами говорят за разликата помежду си, но нека все пак уточним – националните са с 
покритие единствено и само в страната. Международните кредитни карти могат да бъдат 
употребявани   навсякъде   по   света   (стига   разбира   се   да   е   на   лице   необходимата 
инфраструктура). 

От вида на кредитната карта, до голяма степен зависи и възможността за избор на валута, 
в която да бъде отпуснат кредитния лимит.

За националните кредитни карти е повече от ясно, че кредита се отпуска в местна валута, 
докато при меджународните има възможност за избор. 

За да направим избора по-лесен бихме могли да дадем следните разяснения. Избирайки 
кредитна   карта   в   чужда   валута   (EUR,  USD),   в   повечето   случаи,   се   съгласяваме   да 
погасяваме такси и комисиони в съответната валута, в която е издадена картата.

Такси по 

кредитна карта

Сред таксите, които се плащат по една кредитна карта, ще споменем само за няколко от 
тях.

Една от таксите е свързана с издаването на кредитната карта. В повечето случаи когато 
става дума за обичайния срок услугата е безплатна. Не така стоят нещата с експресното 
издаване. Обикновено се заплаща не малка сума,  за да се получи  картата  в съкратени 
срокове.

Друга   такса,   за   която   можем   да   твърдим,   че   е   една   от   основните,   е   годишната   или 
месечната такса. Дали ще се събира годишно или месечно, зависи само от издателя на 
картата. Тази такса се начислява за обслужване на отпуснатия кредит. Може да бъде както 
фиксирана сума, така и процент.

Когато таксата е зададена като процент е важно да се уточни как точно се изчислява – 
дали от размера на усвоеният кредит или върху размера на отпуснатия кредитен лимит. 

Тази   такса   се   събира   винаги,   дори   и   когато   кредитната   карта   не   е   ползвана.   Има   и 
изключения,   при   които   таксата   започва   да   се   събира   след   извършване   на   първата 
транзакция с картата.

Други две, не маловажни такси, са тези, които се събират при теглене на суми в брой или 

background image

при покупки. Тези такси обикновено са формирани от фиксирана сума (напр. 1 EUR или 2 
BGN) и/или  процент  от тегления  кредит.  Тук  ще направим  уточнението,  че сумите  за 
различните операции извършени в офис или на устройства (ПОС и АТМ) на издателя на 
картата и тези на друга финансова институция са различни. 

В повечето случаи при покупки такса за плащане не се събира, но все пак има и такива, в 
които   се   начислява   такава.   Обикновено   тя   е   в   доста   по-малък   размер.   Не   така   стои 
въпросът,   обаче,   с   таксата   при   теглене   на   пари   в   брой.   Все   пак   кредитните   карти   са 
електронен платежен инструмент и основното им предназначение е за покупки.

Има още и различни такси, на които няма да се спираме в настоящият материал. С тях 
можете да се запознаете подробно на 

www

 

 .  moitepari

 

 .  bg

   

.

Лихви по 

кредитна карта

Както добре знаем, при кредитните карти има две лихви – лихва за покупка и лихва за 
теглене  на  кредит  в  брой. В България,  към настоящият  момент,  за повечето  кредитни 
карти лихвите и в двата случая са еднакви. Има и такива, обаче, при които посочените две 
лихви са различни – лихвата за покупки е по-ниска, от тази за теглене в брой, причините 
вече посочихме малко по-горе.

В последно време все повече реклами приканват потребителите с обявена 0% или по-
ниска   от   стандартната   лихва,   без   годишни   такси   и   т.н.   В   тези   случаи   преди   да   се 
възползваме от рекламното послание, трябва добре да проучим за какво точно става дума. 
Ще поясним, на какво да спрем вниманието си.

Обявената по-ниска или 0% лихва се отнася само за първите няколко месеца от 
издаването   на   картата   (колко   точно   се   определя   от   картоиздателя).   След   този 
период се начислява стандартна годишна лихва. Когато е така обявена лихвата по 
медународна кредитна карта, трябва да се внимава в кои случаи се прилага. Дали у 
нас и в чужбина или само на територията на България. 

Промоционалното предложение, вероятно се отнася за кредитни карти издадени до 
определена дата. Става ясно, че тази оферта важи за нови картодържатели Има и 
изключения - възможно е и да се промотира предложение за настоящи и бъдещи 
клиенти.

Бонус покупка (“Cash Back”)

“Cash  Back”-а,   или   т.нар.   бонус   покупка,   е   парично   възнаграждение,   което   получава 
картодържателят   за   това,   че   използва   своята   кредитна   карта.   Изразява   се   във 
възстановяване,  по   обслужващата  сметка  на   картодържателя,  на   определен   процент  от 
стойността   на   реализираните   транзакции.   Обикновено   е   фиксиран   процент,   който   би 
могъл да се променя (увеличава или намалява) в зависимост от търговсия обект и варира 
между 1% и 30%.

По принцип cash back се изразява в ежемесечно връщане на усвоените суми по кредитната 
карта. Има и случаи обаче, когато тези суми се възстановяват на определен срок, напр.на 
тримесечие, на шестмесечние, или друг, определен от картоиздателя срок.

Това е само предварителен преглед!

Кредитни карти

Минималната погасителна вноска, обикновено се изразява като процент, който трябва да се погасява ежемесечно.

Кредитни карти

Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Общи материали
Брой страници: 18
Брой думи: 4131
Брой символи: 33975
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм