Митологично-фолклорна култура
Древните познания за света имат своя специфичен път на развитие.
Отдалечени от нас във времето, те крият доста загадки, които често създават
мистичност в представите ни за тях. Понякога за Космоса и космическия ред в
древността удивляват дори нашия съвременник, който обичайно се възприема като
доста образован и цивилизован. А може би точно той е загубил ценни знания за
връзката на човека с изначалния Космос и част от тези знания са съхранени само в
старинните митове и предания, достигнали до нас. Така по следите на родовата памет
на отделните етноси можем да възкресим поне част от картината на света.
Думата мит произхожда от гръцки (mythos) и означава разказ, предание, слово,
което е част от свързан текст. По времето на Херодот думата придобива значение
предимно на невярно твърдение или измислица, но от друга страна, в нея се влага и
смисъл на нещо тайно, значимо и с общо приета стойност. Според Аристотел митовете
са измислени разкази, които помагат да се възприеме истината. Митът спазва и предава
най-значимите ценности за рода и за да осигури тяхното опазване и възпитани, им
придава религиозна стойност, като задължително включва присъствието на боговете за
респект на поколенията. Затова митът е свещен разказ за предходните времена. В него
обичайно се обяснява сътворението на света или на отделните елементи от него.
Разбира се, в течение на времето настъпват промени в съдържанието на мита –
свръхестественото все повече намалява, а се засилва присъствието на човека. За
съвременните поколения съдържанието на мита изглежда нереално, за това се приема
като измислица. В основата на разказаното в мита стои човешкият опит като
възприятия, преживявания и изводи; като съчетание на чувства и разум. Едно от
предназначенията на този свещен разказ е да бъде достъпен и разбираем за всеки човек.
За това естествено спомага именно споделения човешки опит. Най-често в мита се
използват , които изразяват отношението между човека, природата и света като цяло.
Вероятно това се дължи на изключителното образно и символно мислене на хората в
древността. Така се оформя представата за първичния образ на света – раждането му
като част от Космоса. Хаосът се превръща в точно определени форми – Земя, Слънце,
небесни светила, вода, въздух, животни, хора. Наред с образите символи се изграждат
представи и тълкувания на важни въпроси, които са вълнували човечеството от най-
дълбока древност, например тези, свързани с живота и смъртта, с раждането на човека;
с появата на различните природни явления – вятър, дъжд, сняг, гръмотевица,
плодородие на земята.
В митологичният разказ има особена връзка между човека и природния свят.
Първоначалната хармония в тази връзка постепенно се нарушава и това предизвиква
усещане за враждебност на природата към човека. Оттук произтичат усилията на
хората да се борят с разрушителните сили в нея, както и да оползотворяват
продуктивността й способност. В по-късните митове се забелязва и стремежът за
разграничаване на човешката общност от природния свят в съграждането на дома, на
града, на храма. Пътят се свързва с прага и с градските порти, като отделяне от не
облагороденото пространство на природния свят. В мита все по-често се вплитат
система образи, насочени към поддържане на реда в изградения човешки свят. В него
се утвърждават и поредица от ценности чрез определяни норми и забрани. Всичко това
се налага върху определенията за добро и зло и тяхното противопоставяне. За по-голям
респект в тази система се включва и Бог, чиято божествена сила е неоспорима за
човека. Той е в ролята на арбитър за човешките дела.
Като израз на съдържанието на мита и неговото послание към рода и племето
се поражда митологичният ритуал. Чрез танца и песента се огласява важната,
сакралната истина, която всеки един от родовата общност трябва да запомни и разбере.
Предмет: | Културология |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 613 |
Брой символи: | 4916 |