Митологично-фолклорна култура

Древните познания за света имат своя специфичен път на развитие. 

Отдалечени от нас във времето, те крият доста загадки, които често създават 
мистичност в представите ни за тях. Понякога за Космоса и космическия ред в 
древността удивляват дори нашия съвременник, който обичайно се възприема като 
доста образован и цивилизован. А може би точно той е загубил ценни знания за 
връзката на човека с изначалния Космос и част от тези знания са съхранени само в 
старинните митове и предания, достигнали до нас. Така по следите на родовата памет 
на отделните етноси можем да възкресим поне част от картината на света.

Думата мит произхожда от гръцки (mythos) и означава разказ, предание, слово, 

което е част от свързан текст. По времето на Херодот думата придобива значение 
предимно на невярно твърдение или измислица, но от друга страна, в нея се влага и 
смисъл на нещо тайно, значимо и с общо приета стойност. Според Аристотел митовете 
са измислени разкази, които помагат да се възприеме истината. Митът спазва и предава 
най-значимите ценности за рода и за да осигури тяхното опазване и възпитани, им 
придава религиозна стойност, като задължително включва присъствието на боговете за 
респект на поколенията. Затова митът е свещен разказ за предходните времена. В него 
обичайно се обяснява сътворението на света или на отделните елементи от него. 
Разбира се, в течение на времето настъпват промени в съдържанието на мита – 
свръхестественото все повече намалява, а се засилва присъствието на човека. За 
съвременните поколения съдържанието на мита изглежда нереално, за това се приема 
като измислица. В основата на разказаното в мита стои човешкият опит като 
възприятия, преживявания и изводи; като съчетание на чувства и разум. Едно от 
предназначенията на този свещен разказ е да бъде достъпен и разбираем за всеки човек. 
За това естествено спомага именно споделения човешки опит. Най-често в мита се 
използват , които изразяват отношението между човека, природата и света като цяло. 
Вероятно това се дължи на изключителното образно и символно мислене на хората в 
древността. Така се оформя представата за първичния образ на света – раждането му 
като част от Космоса. Хаосът се превръща в точно определени форми – Земя, Слънце, 
небесни светила, вода, въздух, животни, хора. Наред с образите символи се изграждат 
представи и тълкувания на важни въпроси, които са вълнували човечеството от най-
дълбока древност, например тези, свързани с живота и смъртта, с раждането на човека; 
с появата на различните природни явления – вятър, дъжд, сняг, гръмотевица, 
плодородие на земята.

В митологичният разказ има особена връзка между човека и природния свят. 

Първоначалната хармония в тази връзка постепенно се нарушава и това предизвиква 
усещане за враждебност на природата към човека. Оттук произтичат усилията на 
хората да се борят с разрушителните сили в нея, както и да оползотворяват 
продуктивността й способност. В по-късните митове се забелязва и стремежът за 
разграничаване на човешката общност от природния свят в съграждането на дома, на 
града, на храма. Пътят се свързва с прага и с градските порти, като отделяне от не 
облагороденото пространство на природния свят. В мита все по-често се вплитат 
система образи, насочени към поддържане на реда в изградения човешки свят. В него 
се утвърждават и поредица от ценности чрез определяни норми и забрани. Всичко това 
се налага върху определенията за добро и зло и тяхното противопоставяне. За по-голям 
респект в тази система се включва и Бог, чиято божествена сила е неоспорима за 
човека. Той е в ролята на арбитър за човешките дела. 

Като израз на съдържанието на мита и неговото послание към рода и племето 

се поражда митологичният ритуал. Чрез танца и песента се огласява важната, 
сакралната истина, която всеки един от родовата общност трябва да запомни и разбере.