ВЪВЕДЕНИЕ

Едно   от   основните   изисквания   на   съвременното   пазарно   стопанство   е 

рационалното   използване   на   финансовите   ресурси   на   фирмата.   Това   ще 

изисква   големи   теоритически   и   практически   познания   за   движението   на 

финансовите   потоци,   за   своевременното   ориентиране   на   финансовия 

мениджър в конкретни ситуации  и правилното използване на доходите. В тези 

процеси   основна   роля   ще   играе   баланса   на   фирмата.   Той   е   моментно 

отражение   на   състоянието   на   фирмата   и   основа   за   вземането   на   редица 

инвестиционни решения. Определено може да се каже, че “ успехът на всяка 

операция в значителна степен зависи от компетентния анализ на използването 

на активите и източниците за финансирането й”.

1

За да се вземат основни решения във фирмата не е достатъчно ползването 

на   общата   схема   на   баланса.   За   това   е   необходимо   по-задълбочено 

анализиране на всички елементи от баланса. Това позволява на финансовия 

мениджър компетентно да взема решения за извеждането на фирмата от застой 

или да я превърне в лидер в стопанския отрасъл. Познаването на баланса е 

свързано преди всичко с основните категории на икономиката, счетоводната и 

финансовата наука. Те дават представа за общото и по-детайлно състояние на 

фирмата и ползволяват да извърши анализ на финансовото си състояние.

Финансовият анализ на фирмата е свързан с понятие от работния баланс. 

Той е изцяло съобразен със световната западна практика и най-добре може да 

се   отрази   финансовото   състояние   на   фирмата.   Този   баланс   ни   запознава   с 

понятия   като   постоянни   капитали,   оборотни   и   фиксирани   активи,   редица 

1

 Адамов В., Лилова Р., Захариев В., "Балансът - основа на финансовата дейност на фирмата", "Абагар", Велико 

Търново, стр. 34

1

коефициенти,   зависимости   и   определения.   Все   категории,   които   пряко 

обслужват   ежедневните   дейности   на   мениджъра   на   фирмата   и   които   се 

разкриват посредством финансовия анализ на баланса на фирмата.                     

2

ПАРАГРАФ ПЪРВИ. Основи на финансовия анализ на 

фирмата

1.

   1. 

   Б

   аланс

 ът като източник на информация за финансовия

анализ

Балансът е ключът и основата за рационалното и ефективно управление на 

капиталите на фирмата. Всеки съвременен финансов мениджър задължително 

трябва   да   познава   баланса.   “В   баланса   са   скрити   всички   тайни   на 

професионалното   управление на   капиталите и ефективното използване на 

богатството.“

2

Най-общо балансът може да се определи като състояние на имуществото 

на фирмата в определен момент, т.е. всичко което тя притежава и всичко което 

дължи. Разликата между това което фирмата притежава и това което дължи е 

чистото   богатство   на   фирмата   или   наречено   още   собствени   капитали   на 

фирмата.

Табличният баланс се представя в две страни – актив и пасив. Активът е 

лявата част от баланса и отразява всичко, което фирмата   притежава – пари, 

сгради, запаси, машини, дългове на клиенти, пари в банката и касата, и т.н. 

Пасивът отразява чистото състояние на фирмата - капиталите на фирмата,  т.е. 

основен,   допълнителен   капитал   и   резервите.   Погледнато   от   друга   страна 

активът на баланса отразява употребата, използването на фондовете, а пасива – 

произхода на фондовете.

2

 Адамов В., Лилова Р., Захариев В., "Финансов мениджмънт", "Абагар", Велико Търново, стр. 69

3

За   да   се   съпоставят   произхода   на   фондовете   и   тяхното   използване 

елементите на актива трябва да бъдат отразени в баланса по тяхната покупна 

цена. Това позволява да се види как са използвани капиталите. Елементите на 

актива   бяха   подложени   на   корекции,   които   засягат   амортизациите   и 

обезценките и следва да се записват в специална графа коректив в баланса.

Всеки един от елементите и на двете страни на баланса е подреден 

при спазването на определен ред. Статиите на актива на баланса отразяват 

степента   на   ликвидност,   а   елементите   на   пасива   степента   на   изискуемост. 

Ликвидността   на  елементите  отразява   времето,  за  което  те  се  превръщат   в 

наличности.   Всеки   баланс   трябва   да   отразява   нарастващата   ликвидност   на 

елементите на актива, за това той започва със сгради, конструкции..., минава 

през запасите, за да стигне до най-ликвидната статия – парите в наличност на 

фирмата. Статиите на пасива са подредени според нарастващата изискуемост 

на   своите   елементи.   Започва   със   собствен   капитал   и   завършва   с 

краткосрочните дългове с най-голяма изискуемост.

Направените дотук разсъждения дават най-обща представа за баланса. Той 

е моментна снимка на фирмата. За по-задълбочено анализиране обаче е нужно 

съвкупността   на   статиите   на   баланса   да   бъдат   по-детайлно   разгледани.   В 

помощ на всяка фирма ще бъде представянето на един по-обширен, работен 

баланс на фирмата, използван в редица западни фирми и не малко приложение 

у нас. 

4

1.

2. Финансов анализ на актив

ите на

“РЕМОТЕКС

СИСТЕМС “ ООД  за 200

 7  г.

“Ремотекс Системс” ООД е учредено през 2003г. със съдебно решение на 

Старозагорски   окръжен   съд   №2691/09.09.2003г.   ,фирмено   дело 

№1290.Дружеството е собственост на “Ремотекс Раднево”ЕАД регистрирано по 

ф.д.1187/1999г.   и   представлявано   от   Сабин   Кадринов   Спахиев-   ЕГН 

5803237669,Павлин   Стоянов   Павлов-   ЕГН   500909223.Дружеството   се 

представлява от Сабин Кадринов Спахиев и Павлин Стоянов Павлов заедно и 

поотделно.

Предметът   на   дейност   на   дружеството   е   производство   на   подемни 

съоръжения,покупка   на   стоки   с   цел   продажба,продажба   на   стоки   собствено 

производство

 . 

Финансовия     отчет   на   дружеството   е   изготвен   в   съответствие   с 

изискванията на Закона за счетоводството  и МСС тъй като 75% от активите са 

собственост на “Ремотекс Раднево”,което изготвя консолидиран отчет.

Съвкупността   на   “фиксираните   активи”   обхваща   след   спадане   на 

амортизациите “недвижими (дълготрайни) активи” и “Други недвижими 

активи (ценни книжа). В националният баланс под “фиксирани активи” ще 

имаме   в   предвид     дълготрайните   активи   представени   чрез   следните 

основни групи: материални, нематериални и финансови активи. Анализът 

на тези елементи ще стане по реда им на подреждане в баланса, т.е. в 

зависимост от степента на тяхната ликвидност. Това са:

Разходи   по   създаването   на   фирмата.   Това   са   разходи,   а   не   стоки 

осъществени както в момента на изграждането на фирмата, така и в момента на 

нейното снабдяване с фиксирани активи. В тази група се включват: премиите 

5

за емисията на облигациите, които са равни на разликата между номинала и 

емисионната   цена   и   други   разходи   на   фирмата.   По-съществени   от   втората 

група   разходи   са   разходите   по   създаване   на   сдруженията,   за   закупуване   на 

недвижими  активи и разходи за първото предпрятие.

Фиксирани   активи   или   още   наречени   дълготрайни   активи   са   стоките   и 

имуществата, които не се продават, а се използват трайно като средства на 

труда.   В   работният   баланс   тези   елементи   се   обозначават   под   групата 

дълготрайни активи. Тези елементи са фиксирани поради предназначението си. 

В националния баланс тази част изглежда по следния начин:

А. Дълготрайни активи.

І. Материални – сгради, гори и трайни насъждения; машини, съоръжения 

и оборудване; разходи за придобиване на дълготрайни материални активи.

ІІ.  Нематериални – обхващащи разходите за учредяване и разширяване; 

продукти от научна и развойна дейност; патенти, лицензии, концесии, ноу-хау, 

фирмени марки, търговски фонд и др.

ІІІ.  Финансови   –   съдържащи   съучастия   и   дялове,   ценни   книжа   и 

предоставени заеми.

Амортизациите   изразяващи   намаление   в   стойността   на   дълготрайните 

активи   засягат   елементите   от   тази   част   на   баланса   като   се   отразяват   в 

коректива. Познати са ни линеен и нелинеен метод за амортизиране. Разликата 

между   фиксираните   активи   и   натрупаните   амортизации   дава   чистите 

недвижими активи на фирмата. 

Освен дълготрайните недвижими активи към групата “Фиксирани активи” 

отнасяме и финансовите активи.

Тази група включва следните активи:

6

Първо: Заемите със срок повече от една година. Това са кредитите, които 

фирмата е отпуснала на своите клиенти,  доставчици или други фирми.

Второ: Ценните книжа на участие. Това са всички акции, с които фирмата 

участва в друга фирма или дружество, целящо да контролира или въздействува 

върху капиталите, които държи. Ценните книжа за участие по принцип не се 

реализират бързо, за да се превърнат в пари ето защо те се отнасят в групата на 

“фиксираните активи”.

Трето:  Влоговете   и   поръчителствата.   Те   съдържат   сумите,   платени   на 

трети лица с ценни книжа за гаранция или за поръчителство и неподлежащи на 

ползване до изпълнението на подходящото условие.

Съвкупността на “Оборотните активи” е композирана от групите: “Запаси 

и бързореализуеми активи”, намалени с провизиите за обезценка. 

В   баланса   запасите   на   фирмата   се   обособяват   в   отделна   група,   която 

включва:

Първо: Стоките – предмети, материали или доставки, закупени от фирмата 

и предназначени да се предадат в определено състояние, без да се изменят.

Второ: Материали и доставки, които включват: основни материали, 

които   се   включват   в   произведените   продукти;   спомагателни   материали; 

остатъци и груби отпадъци.

Трето:  Полуфабрикати   –   това   са   продукти   с   определена   степен   на 

готовност,   които   остават   във   фирмата,   за   да   обслужат   следващата   фаза   на 

производство.

Четвърто: Крайни продукти -  предназначени за продажба.

Пето: Продукти в процес на производство.

7

Шесто: Невъзвратим амбалаж – предназначения за опаковка с изключение 

на този, който е предназначен за връщане.

В   националният   баланс   запасите   се   обозначават   като   материални 

запаси –към тях се отнасят:

1. Материали

2. Незавършено производство

3. Продукти, стоки, амбалаж

4. Млади животни и животни за угояване

Важно значение за по-нататъшното изследване на състоянието на фирмата 

от финансова гледна точка има изясняването на способността на запасите да се 

превърнат рано или късно в пари, т.е. тяхната степен на ликвидност. 

При   използването   на   запасите   трябва   да   се   търси   реализиране   на 

максимален   оборот  и  минимален   запас  като  се държи  сметка  за  разумните 

граници   на   сигурност,  т.е.   те   трябва   да   бъдат   сведени   до   минимум, 

съответсващ на рационалното развитие на фирмата. В случая е нужно едно 

ускоряване   на   обръщаемостта   на   запасите.   Обемът   на   запасите   зависи 

частично и от системата на тяхното управление. За това важно значение във 

фирмата   придобива   добрата  организация   на   работа.   Фирмения   мениджър 

трябва   предварително   да   организира   и   формира   запасите,   необходими   за 

осигуряване на безпроблемно протичане на производствения процес.

Към   “оборотните     активи”   отнасяме   и   кредитите   на   фирмата   или 

вземанията. В националният баланс те са посочени в група втора на Раздел Б и 

включват:

1. Вземания по продажби.

2. Вземания, свързани с участия.

8

3. Вземания по липси и начети.

4. Съдебни и присъдени вземания.

5. Други вземания.

От финансова гледна точка те могат да се нарекат активи реализуеми за 

кратко време. В работният баланс те обхващат статиите: доставчици, клиенти, 

аванси   и   частични   плащания   на   част   от   дълга   на   персонала,   сметки   за 

регулиране   на   актива,   кредити   със   срок   по-малки   от   година,   полици, 

съкровищни бонове и други.

Особенно   предпочитано   е   плащането   в   брой,   което   премахва 

недостатъците   по   изпълнението   на   сделките,   тъй   като   е   нежелателно 

капиталите на фирмата да са на нейно разположение.

Към   Актива   на   баланса   в   “оборотните   активи”   се   отнасят   парите   и 

пазарните   ценни   книжа.   Те   се   наричат   още   активи   на   разположение   на 

фирмата и включват:

- полици и варанти;

- чекове и купони за инкасиране;

- пазарни ценни книжа;

- банки;

- пощенски чекове;

- касата;

Това е най-ликвидната част от актива на баланса. Елементите в тази група 

имат за цел да обезпечат парично всички сделки на фирмата.

В националният баланс тези статии са представени в група трета на Раздел 

Б  и в нея влизат:

- парични средства в левове;

9

- парични средства във валута;

- движими ценности;

Под пари трябва да се разбират парите в касата, валутата, безсрочните 

влогове и парите по разплащателната сметка на фирмата в търговските банки. 

Всяка   фирма   винаги   трябва   да   притежава   достатъчно   пари   в   наличност,   с 

които да олеснява по-бързото сключване на търговските си сделки. Ако има 

повече налични пари, те могат да бъдат инвестирани в пазарни ценни книжа, 

за да се получи определена възвръщаемост от тях.

Управлението   на   парите   е   част   от   управлението   на   фирмата,   която   е 

свързана   с   формиране   на   определен   баланс   на   оборотните   пари   и   с 

контролирането   на   този   баланс.  

“РЕМОТЕКС   СИСТЕМС   “   ООД

трябва   да 

поддържа т.нар. оптимален баланс на паричните си средства. Ако баланса е 

под това равнище тогава фирмата трябва да продаде част от ценните си книжа, 

за да доведе до оптимални граници на баланса. Ако е налице обратния случай 

фирмата може да закупи ценни книжа. Тази част от баланса изцяло зависи от 

уменията   на   фирмения   мениджър.   Той   определя   минималното   равнище   на 

парите във фирмата.

Един   от   основните   показатели   във   финансите   са   чистите   оборотни 

капитали.   Те   зависят   и   се   определят   от   оборотните   активи,   фиксираните 

активи,   краткосрочните   дългове   и   постоянните   капитали.   При 

характеристиката на оборотните активи важно значение има т.нар. “принцип 

за   минималното   финансово   равновесие”   на   фирмата.   Той   се   заключава   в 

следното:

Капиталите,   използвани   от  

“РЕМОТЕКС   СИСТЕМС   “   ООД

за 

финансиране   на   даден   елемент   на   актива   трябва   да   бъдат   оставени   на 

10

разположение на фирмата за време, което е равно на използването на активите 

закупени с тях. Този принцип, винаги е необходим на фирмата, но трябва да се 

осигури и едно поле на сигурност при използването на капиталите. За това е 

необходимо оборотните активи да бъдат по-големи от краткосрочните дългове. 

Това поле на сигурност с утвърдена фирмена организация на производството 

се нарича чисти оборотни капитали.  

Чистите оборотни активи биват: собствени и чужди.

Собствените оборотни активи изразяват частта от собствените капитали, с 

която се финансират оборотните активи и всички дългове на фирмата.

Чуждите оборонти капитали са част   от дългосрочните и средносрочни 

дългове, с които се финансират оборотните активи. Те са разликата между 

чистите оборотни капитали и собствените оборотни капитали.

Анализът   на   чистите   оборотни   капитали   има   голямо   значение   за 

опознаване на всички аспекти на краткосрочното финансиране. Те пък от своя 

страна намират своето отражение в потребността от оборотни капитали.

С   опознаването   на   Актива   на   баланса   се   дава   ясна   представа   за 

материалните, нематериалните парични  средства на   фирмата. Тази част от 

баланса е изражение на всичко , което фирмата притежава. Без обаче да бъде 

съпоставено   с   останалата   част   от   баланса   Пасива,   анализирането   е 

безрезултатно.   Цялостното   съпоставяне   на   двете   части   на   баланса   изисква 

синхронизирането на всички елементи от актива и пасива и едва тогава той ще 

бъде основа за рационалното управление на 

“РЕМОТЕКС СИСТЕМС “ ООД

.

11

1.3

. Финансов анализ на 

пасива

 на

“РЕМОТЕКС СИСТЕМС “ ООД

Нормалното функциониране на 

“РЕМОТЕКС СИСТЕМС “ ООД

изисква тя 

да разполага с определена  величина капитали. Последните намират изражение 

в   дясната   страна     на   баланса   -   Пасива   и   включват   групите     Постоянни 

(финансови) капитали и  Текущи (парични) капитали. Тези две основни групи 

намират широко приложение при финансовия анализ.

Всяка една от групите капитали - собствени, дългосрочни и краткосрочни 

включва в себе си статиите от работния баланс на фирмата.      

Обединението   на     елементите   от   работния   баланс     е   необходимо   от 

гледище   на   финансовия   анализ.   Това   дава   представа   за   някои   основни 

показатели за финансовата и капиталова структура на фирмата. По принцип 

всички   пасиви на фирмата   формират финансовата структура, а собствените 

капитали и дългосрочните дългове - капиталовата структура.

Финансовият   анализ   на   пасива   на   баланса   изисква   той   да   бъде   в 

зависимост от последователността на статиите, класирани в работния баланс 

т.е. според степентта на нарастващата изискуемост на пасива.

Собствените капитали на фирмата формират   първата и основната група 

на   пасива   на   баланса.   В   националният   баланс   собствените   капитали     са 

представени в  Раздел А – Собствен капитал и включват групите:

І. Капитали

1. Основен капитал

2. Допълнителен капитал

ІІ. Резерви

ІІІ. Печалба

12

1. Неразпределена печалба от минали години

2. Печалба от текущата година 

В работният баланс на фирмата собствения капитал обединява следните 

по-важни статии:

Първо: Акционерен капитал на фирмата. Той се определя като съвкупност 

от   средства,   представени   постоянно   на   разположение   на   фирмата   от 

собствениците или съдружниците, под формата на вноски в пари или в натура, 

както в момента на създаването на фирмата, така и по време на увеличаване на 

нейния капитал. 

Акционерният   капитал   в   дружеството   може   да   бъде   разделен     на   две 

групи: обявения капитал, който е платен от акционерите и капитала, който 

акционерите се ангажират да внесат в последствие.

   Второ:   Премиите за емисия на акции. Тази статия включва сумата на 

превишението   на   емисионната   цена   над   номиналната   цена   на   акциите   при 

увеличаване на капитала на дружеството. Ако увеличението е изразено чрез 

вноски в натура емисионната премия отговаря на разликата между оценката на 

внесените елементи на актива и номинално обявената им стойност.

Трето: Легални резерви (Законови резерви). Те се формират задължително 

във всяко  дружество  чрез  вноска,  която  е определена като  част  от  чистата 

печалба   за   периода.   Тя   се   прави   преди   всяко   друго   разпределение   на 

печалбата.

Четвърто: Други резерви. Представени са от :

-   установените   и   контрактивни   резерви.   Те   се   формират   в   случай   на 

реализиране на печалби. Резервите формирани в съответствие с устава могат 

13

да   бъдат   разпределени   само   в   следствие     решение   на   общото   събрание   на 

акционерите за промяна на статуса.

-     резерви, произтичащи от субвенции за оборудване. Те се формират 

тогава, когато държавата отпуска на някои фирми субвенции за оборудване. 

Държавата може да поиска от фирмата да формира резерв равен на сумата на 

субвенцията.

-   доброволни   резерви,   тяхното   формиране   не   е   предвидено   в   закона, 

устава или други клаузи в договора.

 - резерви за обновление

на   дълготрайните   активи.   Това   са   свръх 

нормално   практикуваните   амортизации.   Те   са   мярка   за   допълнителна 

предвидливост, която не може да замени амортизациите, но ги допълва.

Пето: Допълнителен доход. Това е елемент, които има характер на резерв.

Шесто: Специални отчисления, формирани от освободени данъци. Те се 

формират преди определянето на печалбата от производството.

Към групата   “Собствени капитали и резерви” се отнасят и “резерви за 

обновление на запасите”, включени в статията “Други резерви и провизии за 

покачване на цените”. Те се формират в резултат на покачване на цените, чрез 

удръжки от печалбата и имат за цел да доставят на фирмата необходимите 

налични пари за  обновление на запасите.

В периода на парична  обезценка продажните цени се оказват по-ниски от 

покупните цени, поради което тази стока трябва да се преоцени. Поради това 

величината на печалбата от продажбата на стария запас е нереална и не може 

да   покрие   високите   цени,   които   трябва   да   се   платят   за   възстановяване   на 

запасите. При тази ситуация фирмата реализира печалби, които непрекъснато 

се   превръщат   в   загуби.   За   това   е   необходимо   определянето   на 

14

характеристиките на нормалния запас. Последният може да бъде определен 

като запас, които винаги  трябва да съществува в една фирма под заплахата да 

намалява чувствително нейната рентабилност и дори да доведе до спиране на 

производствената дейност.

На   тази   основа  

“РЕМОТЕКС   СИСТЕМС   “   ООД

трябва   свободно   да 

формира:

- Провизии за обновление на запасите;

- Провизии за колебание на курсовете;

- Провизии за покачване на цените;

Първите две групи провизии според световната практика не се облагат с 

данък върху печалбата, ако са в нормалните си граници. Това дава възможност 

тази   необложена   част   да   се   използва   за   поддържане   на   величината   на 

необходимия запас.

“Провизиите за колебанията на курсовете” засягат суровините закупени на 

международните пазари или на националните пазари по цени тясно свързани с 

изменението на валутните курсове.

“Провизиите за загуби и разходи” е елемент от пасива на баланса, които в 

световна   практика   е   предназначен   за   покриване   на   евентуална   загуба   или 

очакван разход, без да е необходимо срещу тях да стои определен  елемент от 

актива. Величината им се записва в пасива на баланса, защото от финансова 

гледна точка е разумно в определена степен да се опреличават с дълговете. 

Разликата в  тях, е че провизиите за загуби и разходи имат определен срок и 

могат да се анулират само в определен случай. Те са изражение на своеобразна 

предварителна   мярка   срещу   евентуални   загуби   и   тежат   изцяло   върху 

разходите за производство.

15