Тракийски университет – Стара Загора

РЕФЕРАТ

На тема: Парвовирус по кучетата

Изготвил: Гергана Ивайлова 

Берберова, 1 група, ф 13787

№

1

Дата: 22.11.2008год.

Парвовирус по кучетата – Canine Parvovirus CPV

Морфология и биологично значение

Вирусът има типична морфология на семейство Parvoviridae, 
род Parvovirus. Има големина 20­26nµ. Изграден е от 
едноверижна ДНК и протеини. Има икосаедрална симетрия, 
32 капсомера и няма обвивка. Вирионът е изключително 
устойчив към липидоразтворители, рН от 3.0­9.0, 
температура 60 градуса до един час, 56 градуса за 4 часа, 37 
градуса за 14 дни, 20 градуса за месеци и години в 
изпражненията във външна среда. Най­добри 
дезинфектанти са формалин и хипохлорид.

Кучешките парвовируси (CPV, CМV, CAAV) нямат генетично 
и антигенно родство помежду си. Доказано е антигенно 
родство между CPV, парвовируса предизвикващ ентерит по 
норките (MEV), вируса на панлевкопенията по отките (SPV) 
и парвовирусни изолати от язовци. При рестрикционен 
анализ те показват 20% разлика. След 1980г. се появиха два 
антигенни варианта на CPV (CPV­2) – CPV­2a и CPV­2в 
различими чрез рестрикционен анализ.

Котешките, норкувите и CPV са антигенно неразличими след 
изследване с РЗХА, ВНР. 

2

Има няколко хипотези за появата на CPV. Първата е, че е 
мутант получен от CMV и CAAV, втората, че е мутант само на 
CMV и и третата, че е мутант само на FPV. Най­широка 
подкрепа има третата хипотеза. Тя се обосновава на 
масовото използване на ваксини при котките срещу FPV и 
някои биологични свойства на CPV свързани с по­високата 
чувствителност към котешки КК, отколкото кучешки КК.

Кучешкият парвовирус аглутинира еритроцити от свине, 
маймуни (Макакус Резус). Тя е температурно зависима (4 
градуса) и зависи от рН на буфера (рН = 6,5­6,8).

Чувствителността към CPV се ограничава до семейство 
Canidae. Само при парентериално заразяване има 
ограничена репликация в лимфните възли при котки, норки, 
порове. 

Вирусът се размножава в активно делящи се клетки в S и G2 
фаза (стадии на развитие), поради зависимостта му от 
ензима ДНК­репликаза. От тук следва афинитета му към 
тъкани, които имат такива клетки (миокард, чревен епител и 
лимфни възли) и в млади животни.

Вирусът попада в организма след орална инфекция 
(орофарингса и фарингиални лимфни възли). От там 
достигат тимуса и други лимфоидни органи (далак – бяла 
пулпа, лимфни възли). Виремия настъпва от третия ден на 
заразаването, като вирусът е в кръвната плазма с поява на 
лимфопения. След разпространението се локализира в 
органите с млади клетки – миокард, чревен епител.

3

Когато вирусът засегне клетките на миокарда, настъпва 
неговото възпаление (остър миокардит), по­късно 
некротизиране и фиброзиране (подостър или хроничен 
миокардит).

В червата (йеюнум, илеум, дуоденум) се засягат митотичните 
клетки в чревните крипти. Вирусът се доказва там от 2­4 ден 
след инфекцията.

По­късно инфекцията продължава към чревните епителни 
клетки и попада в чревния лумен. Най­високо съдържание 
на вирус в червата се доказва на 4­я – 6­я ден. Титрите 
достигат до 20 000 хемаглутиниращи единици вирус (ХАЕ) на 
милилитър, което е равно на 10

9

 вириона на грам фекалии.

При кучетата без имунитет има три синдрома в зависимост 
от възрастта­генерализирано неонанатлно заболяване, 
ентерит, миокардит ( остър, подостър или хроничен ). 

Генерализираното заболяване е след утеринно заразяване. 
Засяга животни на 2­12дни и протича свръхостро и бързо 
завършва със смърт .

Ентеритната форма е най­често срещана. Наблюдава се при 
кучета от 1­4месеца ( с панлевкопения ) до 12 месеца ( без 
панлевкопения).За почва 4 дни след заразяването, първо с 
повръщане и температура. След това с депресия, 
безапетитие и няколко часа по­късно с жълти до 
хеморагични изпражнения. Диарията трае 2­4 дни. Бързо 
настъпва дехидратация и смърт.

4