ПОВИШАВАНЕ НА МОТИВАЦИЯТА ЗА УЧЕНЕ НА УЧЕНИЦИ ОТ ОСМИ ДО ДВАНАДЕСЕТИ КЛАС 

Мария Апостолова, Курсова работа по педагогическа психология, 2001 г. 

Мотивацията е вътрешно състояние, което поддържа, насочва и стимулира поведението на 
човека и заема водещо място в структурата на поведението на личността. Тя включва целева 

насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между 
целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно 

значение и психологическа ценност. 

Постигането на високи резултати в учебната дейност е функция от отношението на учащите се 
и начина на преподаване на техните учители. Процесът на учене, протичащ в “класната стая” 

е диференциран и се влияе от множество фактори. Най-главният такъв фактор, който 
рефлектира пряко и косвено върху поведението и академичните успехи на учениците е 

мотивацията за учене. Разглеждайки мотивацията за учене се достига до някои подфактори, 
които косвено указват влияние върху учебния процес. Променяйки ги е възможно да се 

повиши, като краен резултат, мотивацията за учене на учениците. 

Предложения за промени, които биха могли да въздействат върху 
повишаването на мотивацията за учене: 

Не на първо място, но като изходен пункт, може да се отдаде внимание на конструирането на 

учебната програма – от една страна нейната структура като брой, начало и край на учебните 
часове, от друга като подреждането им по учебни дисциплини. 

Началото на учебните часове (на езикови гимназии, техникуми, колежи и други средно 

образователни учебни заведения) трябва да бъде съобразено с физическата необходимост на 
учащите се да обработят голямото количество нова информация, която получават. Това може 

да се постигне когато началният час за започване на учебните занимания не е по-рано от 9 
часа (възрастта между 14 и 18 години изисква, не по-малко от 9-10 часа сън на денонощие, за 

да може да бъде пълноценно обработена новата информация). 

Пример: 

Начало и край на учебните занимания : 

1. 9.00 – 9.45 

2. 9.55 – 10.40 
3. 10.50 – 11.35 

4. 11.45 – 12.30 – обедна почивка 
5. 13.30 – 14.10 

6. 14.20 – 15.05 

Времетраенето на училищните часове трябва да е достатъчно за изпълнението на плана за 
всяка една от дисциплините. По време на всеки “урок” трябва се преподава целият планиран 

материал и да се извършват необходимите упражнения, така че да не остава задължителна 
работа за домашно изпълнение.Учениците на тази възраст са ангажирани с подготовка за 

кандидат – студентски изпити и се нуждаят от време, за да допълнителна подготовка извън 
училище ( посещение на курсове). Учащите се не трябва да бъдат претоварвани в училище, 

защото това би могло да доведе до понижаване на мотивацията за по-нататъшно 
продължаване на образованието. 

За да се избегне емоционалното изтощаване – burn out – липса на мотивация за определена 

дейност, поради претоварване, е необходимо учебните дисциплини да бъдат много 
внимателно подредени по дни и седмици. Трябва да има баланс между естествата на учебните 

предмети, подредени в един ден, т.е. предметите трябва да са минимум три и да не са от едно 
естество. 

Пример: 

Понеделник Вторник Сряда