КАКВО ИЗРАЗЯВА ПРЕДСТАВАТА НА БУНТОВНИКА ЗА 

ВЪЗМОЖНАТА ГИБЕЛ В ПОЕМАТА “НА ПРОЩАВАНЕ”

УВОД:

      Стихотворението “На прощаване” е лирическа изповед на бореца тръгнал 

по страшния път на свободата. Неговият глас искрено и мощно се извисява 

във времето на робството, за да заяви, че възстановяването на правдата и 

свободата в най-висока степен осмисля и живота и смърта на непримиримата 

и нравствено извисена личност.

ТЕЗА:

      Завладяващ е идеализмът на борците за народна свобода, дръзнали да 

се изправят срещу вековния поробител и да отстояват правото на народа да 

бъде свободен. Две са възможностите на юнашкото завръщане. По-вероятна, 

по-реалистична е картината на юнашката смърт. Само човек осъзнал 

необходимостта от саможертва може да обрече най-скъпото на родината-

живота си. Юнашката смърт в името на най-висшето благо - свободата 

трябва да завладее умовете и душите на хората, да даде пример как се 

обича родината и мрази робството, как се живее и умира в името на 

възвишени цели.

      Представата на бунтовника за възможната гибел е изразена в героико-

романтична светлина. Обрекъл се на свободата, тръгнал по пътя, посочен от 

народа лирическия герой приема, че смъртта е по-възможна. На тя трябва да 

придобие властно, дори магнетично въздействие върху последователите на 

бореца за свобода, за да бъде осъществен неговият свещен идеал-

освобождението на свидното отечество.

      Лирическия герой е духовно свързан с майка си, затова изповядва пред 

нея съкровените си представи за юнашката смърт. Той мъчителна предусеща 

болката, коята могат да и причинят чуждите думи “нехрени-майка излезе” и се 

стреми да я предпази от тях. Той нежно се обръща към нея и я моли да 

преодолее болката и скръбта от вероятната вест за смърта му. Чрез 

повелителният израз “иди, майко, у дома” синът желае тя да отиде при онези, 

които единствено могат да разберат смисъла на неговата саможертва-

невръстните братя. Нарушен е естественият порядък на живота и смърта. 

Лирическия герой изпреварва възрастните и отправя към братята си завет, 

който ще бъде пренесен през границата на времето от майката. Тя ще 

разкрие пред тях дълбокия смисъл на святата му саможертва, защото той е 

непреклонен и свободолюбив:  

                  “Затуй, че клетник не трае,

                    пред турци глава да скланя!”

Бунтовникът вярва в родовата памет и иска братята му да научат защо “брат 

им падна, загина”, че пътят на борбата и смъртта е съзнателно избран от 

него, защото сърцето му, “мъжко, юнашко” не може да се примири, да 

“изтрае” робството.

      Въображаемата картина на смъртта е представена в контрастно бяло-

черни тонове и звуци по ботевски категорично. Тя не го плаши, той гледа на 

нея спокойно и мъдро, защото смъртта е границата между унизителното и 

достойното съществуване на героя. Любовта и умразата са противопоставени 

в пространството. Там, горе “по скали и по орляци”, е в територията на 

волния дух. В представите на българина орелът обитава върховете, той е 

“юнашка птица”, символ на свободолюбието и непримиримостта на