Плодородният полумесец - неолитна революция

 Полумесецът на плодородието е област с изключително значение 

предвид историческото начало на нова епоха, което поставя. Той 
представлява полукръг започващ от делтата на Нил , минаващ през 

Палестина и Леванта, продължава на Изток по хълмовете на Анадола и 
свършва до планинската област между Иран и Каспийско море, от 

другата страна на речните долини на Месопотамия. Точно тук след 
последния ледников период, последван от  затоплянето преди повече от 

10 хил. години започва процеса неолитна революция. Факторите за 
възникването на процеса могат да бъдат търсени в различни посоки, но 

като най-важни и съществени причини са увеличаването на населението, 
благоприятният климат и водните ресурси като фактор за плодородните 

почви. С това се слага началото на произвеждащата икономика, появяват 
се първите земеделски навици, започва урбанизация – поява на първите 

жилищни къщи, обществото се усложнява и придобива пирамидална 
структура, а основно божество в структурата на неолитните общества 

става великата богиня майка. Новите техники на засяване и жънене от 
региона вероятно биват разпространявани към Югоизточна Европа и 

долината на Нил. Ранните стъпки на земеделието в Близкия Изток се 
датират IX-VI хил.пр.Хр., където много от зърнените храни биват широко 

разпространени, като тяхната консумация продължава и днес. 
Вероятната хронология за възникването, развитието и разпространението 

на земеделието, приблизително е следната: около 9500 г.пр.Хр. в Мала 
Азия населението събирали диворастящи треви и зърнени растения.; към 

7000г.пр.Хр. в Леванта и Месопотамия се слага началото на 
обработването на почвата, както и нейното засяване; през следващите 3 

хилядолетия тези дейности се пренесли приблизително на Запад; към 
3000 г.пр.Хр земеделието достига Западна Европа и Британските 

острови. Разпространението на земеделието на изток и север от 
Средиземноморието идва от съседните страни, тоест то не възниква 

самостоятелно.
    Началните стъпки за развитието на скотовъдството имали почти същия 

революционен ефект, както това било при развитието на земеделието. 
Важна стъпка била започналият подбор на дивите животни, след което и 

тяхното събиране в стада с оглед използването им за храна, кожа, вълна, 
също така били използвани техните рога и кости. В Полумесеца на 

плодородието имало наличие на много видове животни, които се оказали 
лесни за опитомяване. Като особено многобройни могат да бъдат 

определени наличието на овцете и козите, докато за дивите прасета 
може да се каже, че те живеели почти навсякъде. След като вече били 

присвоени отделните навици за възникване на скотовъдството, в 
следствие на което бил усвоен принципът им на отглеждане, а не 

простото им набавяне чрез лова, били произвеждани и много други неща, 
като например получаването на мляко или яйца от домашни птици. За 

използването на максималния жизнен ресурс на скотовъдството, 
отделните животни били използвани за езда, за носене на товари или за 

теглене.