14 - ООН

Организацията   на   обединените   нации   (ООН)   е   универсална 

международна   организация

1

  създадена   на   основата   на   доброволно 

обединение   на   суверенни   държави   с   цел   поддържане   и   укрепване   на 
международния   мир   и   сигурност   и   развитие   на   международното 
сътрудничество.

На състоялите се от 21.8 до 28.9.1944 г. в Дъмбартън Оукс, край 

Вашингтон,   преговори   между   представители   на   СССР,   САЩ, 
Великобритания и Китай бяха обсъдени и разработени редица положения 
на Устава на ООН (цели, принципи, членство, главни органи, разпоредба 
за поддържане на международния мир и сигурност и др.) и бяха очертани 
контурите на организацията. Важни решения бяха приети и на Ялтенската 
конференция (февруари 1945 г.). На конференцията в Сан Франциско (24.4 
- 26.6.1945 г.) представители на 

50 държави приеха Устава на ООН

 и го 

подписаха на 26.06.1945 г с което 

завърши процесът на създаването на 

организацията.

За официална дата на създаването на ООН се смята 24 

октомври 1945 г., когато уставът беше ратифициран от Китай, 
Франция,   СССР,   Великобритания   и   мнозинството   от   страните  
участнички. Фактическата дейност на организацията  започна на 
20 януари 1946 г., когато в Лондон беше открита първата сесия на 
Общото събрание на ООН. 

Седалището   на   ООН   се   намира   в   Ню   Йорк   (САЩ).   Отделни 

органи, както и някои специализирани организации се намират в Женева 
(Швейцария) и Виена (Австрия).

Емблемата   на   ООН   представлява   графично   изображение   на 

земния глобус погледнат от Северния полюс, обграден с две маслинови 
клонки.

Официални и работни езици са английски, арабски,

2

  испански, 

китайски,   руски   и   френски.   Всички   по-важни   документи   на   ООН   се 
превеждат   на   шестте   работни   езика,   в   т.ч.   и   протоколите   на   всички 

1

Името “Обединени нации” за първи път се използва в “Декларацията на Обединените нации” от 1  

януари 1942 г. С тази декларация представители на 26 страни изразяват волята на своите държави  
да продължат съвместната  борба срещу Хитлеристката коалиция.

2

Арабският език става официален в Общото събрание през !973 г., в Съвета за сигурност през 1982 

г., Икономически и социален съвет - 1983 г.

заседания на Общото събрание, Съвета за сигурност и Икономическия и 
социален съвет.

Уставът   на   ООН

  се   състои   от   преамбюл   и   111   члена, 

разпределени в 19 глави. Самостоятелна част от него е  

Статутът на 

Международния   наказателен   съд

.   По   своята   правна   характеристика 

Уставът   на   ООН   е   универсален   международен   договор   на   суверенни 
държави, в който наред с правата и задълженията на страните - членки са 
залегнали и общопризнати принципи и норми на международното право.

Редът за приемане на нови членки на ООН се определя от член 

4  на   Устава   и   съответните   процедурни   правила  на   Общото  събрание  и 
Съвета   за  сигурност.   Държавата,  която  желае   да   стане  членка  на   ООН 
подава   заявление   до   генералния   му   секретар,   като   решението   за 
приемане   се   взема   по   препоръка   на   Съвета   за   сигурност   от   Общото 
събрание с мнозинство от 2/3 от присъстващите и гласуващите членове. 

Понастоящем броят на страните членки е 191.

  В устава е предвидена 

възможност   за   внасяне   на   поправки   или   преразглеждане.   Поправките 
влизат в сила за всички страни - членки на ООН след като са приети с 2/3 
от   гласовете   на   членките   на   Общото   събрание   и   са   ратифицирани   в 
съответствие   с   конституционната   им   процедура   включително   от   всички 
членки на Съвета за сигурност.

Целите  

на   ООН   са   изложени   в   преамбюла   и   глава   първа   на 

Устава.

В 

преамбюла

 е залегнал основния мотив за създаване на ООН - 

запазване на мира и сигурността в света.

Член 1-ви

 съдържа следните 

основни цели

 на ООН:

- да поддържа международния мир и сигурност чрез колективни 

мерки;

- да развива приятелски отношения между нациите на основата 

на   зачитане   на   принципа   на   равноправието   и   самоопределението   на 
народите;

-   да   сътрудничи   при   разрешаването   на   международните 

проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер и 
да насърчава уважението към правата на човека и основните свободи без 
оглед на различията в раса, пол, език и религия;

Съгласно   устава   постоянни   органи   на   ООН   са:   Общо 

събрание,   Съвет   за   сигурност,   Икономически   и   социален   съвет,  
Съвет   за   попечителство,   Международен   наказателен   съд   и 
Секретариат.

2/14

Общото събрание (ОС) 

е главният съвещателен орган на ООН. 

То се състои от представителите на всички страни - членки, всяка от които 
има   един   глас.   Решения   по   такива   важни   въпроси,   като   приемането   на 
резолюции по поддържането на мира и сигурността, на нови членки и по 
бюджетни въпроси се вземат с болшинство от 2/3 от гласовете. В други 
случаи се изисква само обикновено мнозинство.

Общото събрание се събира всяка година на

редовни сесии

 (от 

септември   до   декември),   които   съгласно   процедурния   правилник   се 
откриват в 

третия вторник на септември

. В началото на всяка редовна 

сесия   Общото   събрание   избира   нов   председател,   21   заместник-
председатели   и   председатели   на   шестте   главни   комитета.   Сесиите   се 
провеждат в седалището на ООН в Ню Йорк, освен ако мнозинството от 
страните-членки не вземе друго решение. В началото на редовната сесия 
на   Общото   събрание   се   провежда   обща   дискусия,   на   която   страните 
членки   изразяват   своите   мнения   по   широк   кръг   въпроси,   имащи   важно 
значение за международната общност.

Освен   редовните,   Общото   събрание   провежда   и

специални 

сесии

,   които   се   свикват   по   искане   или   на   Съвета   за   сигурност,   или   на 

мнозинството   на   страните-членки.   Специалната   сесия   се   свиква   15   дни 
след като генералния секретар получи  направеното искане. Тя може да 
бъде свикана също по искане на която и да е страна-членка ако до 30 дни 
от получаването на известието от генералния секретар мнозинството от 
другите   страни   се   присъедини   към   него.   В   случай   на   възникване   на 
заплаха за мира или ако е извършен акт на агресия, се свикват 

извънредни 

специални сесии

 на Общото събрание от генералния секретар на ООН 24 

часа след получаването на искането от Съвета за сигурност - подписано 
минимум   от   9   негови   членки,   или   от   мнозинството   от   членките   на 
организацията.

За изпълнение на своите функции Общото събрание има право 

да   учредява  

специализирани   комитети

,   които   подпомагат   дейността. 

След   като   приключи   общата   дискусия   работата   на   Общото   събрание 
продължава   в   заседания   на   комитетите.   След   последната   промяна   в 
техния   състав   (октомври   1993   г.)  

Общото   събрание   разполага   с   шест 

главни   и   два   процедурни   комитета

.  

Главните   комитети

  са:  

Първи 

комитет

 - по въпросите на разоръжаването и международната сигурност; 

Втори   комитет

  -   по   икономическите   и   финансовите   въпроси;  

Трети 

комитет

  -   по   социалните   и   хуманитарните   въпроси   и   въпросите   на 

културата;  

Четвърти   комитет

  -   специален   комитет   по   политическите 

3/14

въпроси   и   въпросите   на   деколонизацията;  

Пети   комитет

  -   по 

административните   и   бюджетните   въпроси   и  

Шести   комитет

  -   по 

правните   въпроси.  

Двата   процедурни   комитета

  са:  

Генерален 

комитет

  –   включва   председателя   на   Общото   събрание,   неговите   21 

заместници   и   председателите   на   главните   комитети   и  

Комитет   за 

проверка на пълномощията

.

В комитетите решенията се вземат с обикновено мнозинство. На 

пленарните  заседания резолюции  могат да се приемат чрез акламации, 
без възражения, или с поименно гласуване.

Основни източници на средства на бюджета на ООН са вноските 

на   страните   членки   в   съответствие   със   скалата   определена   от   Общото 
събрание по предложение на Комитета по вноските. Главният критерии за 
определяне   на   скалата   на   вноските   е   реалната   платежоспособност   на 
страните-членки. Общото събрание е установило максималната вноска на 
дадена   страна-членка   да   бъде   25%   от   общия   бюджет   и   минималната   - 
0,01%.

Съветът за сигурност ( СС )

  е най-важният орган на ООН и 

носи   главната   отговорност   за   поддържането   на   международния   мир   и 
сигурност.   В   него   участват   15   страни   -   от   тях   5   са   постоянни   членки. 
Общото   събрание   избира   останалите   10   за   срок   от   2   години,   имайки 
предвид приносът им в поддържането на международния мир и сигурност, 
други   съображения,   както   и   справедливото   географско   разпределение. 
Съветът за сигурност функционира непрекъснато в седалището на ООН в 
Ню   Йорк.   Председателството   на   СС   се   осъществява   по   ротационния 
принцип, като всички членки се редуват  по реда на английската азбука. 

Председателят се избира от членовете на съвета за едномесечен срок. 

Заседанията са открити с изключение на случаите, когато по уважителни 
причини СС ги обяви за закрити. 

Съветът може да бъде свикан по всяко  

време   и   всяка   негова   страна-членка   трябва   да   има   постоянно   свой 
представител в седалището на ООН в Ню Йорк.

Петте   страни   -   постоянни   членки   на   Съвета   за   сигурност   са 

Китай,   Франция,   Руската   федерация,   Великобритания   и   Съединените 
американски щати.

Всеки член на Съвета има един глас. Решения по процедурни 

въпроси се считат за приети, когато за тях са гласували не по-малко от 9 от 
15-те   членки   на   Съвета.  

За   приемане   на   решения   по   основни   въпроси 

също са необходими 9 гласа, в това число гласовете на постоянните 
членки на Съвета.

  Отрицателен вот на който и да е член на Съвета за 

4/14