Видове бедност, методология и методи на измерване

Проблемите на социалната политика и социалното осигуряване в частност 

са   били   винаги   актуални.   Това   се   обуславя   от   факта,   че   вследствие 
взаимодействието   и   взаимните   ангажименти   между   човека   и   обществото   се 
пораждат проблеми, решаването на които изисква непрекъснати усилия.

Кризисното  състояние,  в   което   се  намира  нашата   страна,  също  подсилва 

интереса   към   тези   проблеми.   Въпроса   за   приоритетите   и   механизмите   при 
задоволяване   потребностите   на   възрастните,   бедните   и   инвалидите   е   разискван 
както   от   специалисти   и   политици,   така   и   от   обикновените   граждани.   От   друга 
страна   младите   хора   желаят   и   предавяват   своите   претенции   за   една   разумна 
жилищна и семейна политика. Социалното осигуряване е пред своеобразна криза - 
броят на издържаните от системата лица расте, а тези на активните намалява.

Преплитането   на   многообразни   и   разнопосочни   проблеми   в   областта   на 

социалната   политика   прави   проблемите   още   по-сложни,   което   обуславя 
необходимостта от търсенето на адекватни, научно обосновани решения. 

В днешно време темата за бедността е дълбоко обсъждана. Тя е най-често 

засягания проблем от политиците и други обществени дейци, и е “благодатно” поле 
за изследователска работа. Много често се посочват данни за относителния дял на 
бедните   в   общия   брой   на   населението,   или   за   пенсионерите,   младите   и 
многодетните семейства, намиращи се под границата на бедността. Данните обаче 
са различни и противоречиви, което означава, че не съществува единен подход в 
оценката на бедността. В следната тема са поставени въпросите за същността на 
бедността, видовете бедност и нейните квалификации, факторите и източниците на 
бедността   като   социален   феномен.   Ще   се   посочат   възможните   и   практикувани 
методи   за   определяне   грницата   на   бедността,   както   и   възможните   стратегии   за 
нейното преодоляване.

Бедността е феномен, който може да се оценява глобално, от обществена 

гледна   точка,   в  сравнение   с други   страни  и  периоди   и  в  личностен  план.  Чрез 
показателя брутен социален продукт на глава от населението, отделните държави, 
сравнени една с друга се отнасят към групата на бедните или богатите общества. 
Поради липса на подходяща информация, този аспект на анализа за бедността не е 
предмет на изложението, макар че връзката между богатството на обществото и 
богастсвото на отделните негови членове не е еднозначна. Предмет на темата ще 
бъде предимно личностният аспект на бедността.

Ако трябва да започнем от някъде е най-добре първо да дадем определение 

на понятието 

бедност

. 

В основата на  

Националният план за борба с бедността и социалната 

изолация

(НПББСИ)  за   2005-2006  г.

  за   България   е   залегнало   разбирането   за 

бедността, предложено от Европейската комисия, според което:

Бедността

  е състояние, в което групи от хора или отделни индивиди поради 

ограничеността или липсата на доходи и ресурси имат по-нисък стандарт на  
живот от този, който се счита за приемлив в обществото, в което живеят. 
Бедността като безработица, нисък доход, лоши жилищни условия, неадекватни  
здравни грижи и бариери пред образованието, културата, спорта и отдиха води  

-1-

Видове бедност, методология и методи на измерване

до   изключване   от   участие   в   дейности,   които   са   норма   за   другите   хора.  

Социалната   изолация

  е   частично   или   пълно   ограничаване   на   достъп   до  

икономически,   политически   и   социални   ресурси,   което   фактически   е   пълно 
прекъсване   на   връзката   между   индивида   и   обществото.   В   контекста   на 
бедността тя означава изолация от трудова заетост, от материални ресурси и 
социални услуги, липса или ниски доходи.

Дефиниции използвани в Европейския съюз:



“Приемаме хората за бедни, ако техните доходи и ресурси са толкова  

ограничени,   че   ги   изключват   от   стандарта   на   живот,   който   се   счита   за  
приемлив, в обществото, в което живеят. Поради тяхната бедност те могат да 
срещат   множество   пречки,   дължащи   се   на   безработица,   нисък   доход,   лоши  
жилищни   условия,   неадекватни   здравни   грижи   и   бариери   пред   образованието,  
културата,   спорта   и   отдиха.   Те   често   са   изключени   и   маргинализирани   от  
участие   в   дейности   (икономически,   социални   и   култури),   които   са   норма   за  
другите хора, а техният достъп до фундаментални права вероятно е ограничен.”



Социалното   изключване   разширява   понятието   бедност   с   такива  

характеристики   като:   неадекватно   социално   участие,   отсъствие   на   социална 
интеграция, невъзможност за упражняване на социални права и отсъствие на 
власт.



Най-краткото   определение   за   бедността   е   на   ООН:   “Бедността   е 

лишаване от основни човешки права”.

I. ВИДОВЕ БЕДНОСТ

Какво  всъщност   означава   да  си  беден  и  кой  е  беден?  Кой  се  нуждае  от 

обществена подкрепа поради това, че е изпаднал в състояние на бедност? Отговор 
на тези въпроси са търсили учените и политиците още през 19 век. Изследвания в 
това отношение прави Зеебом Раунтрий в гр. Йорк, Северна Англия. Изследванията 
му служат за дефинирането на т.нар. 

абсолютна бедност

. Абсолютната бедност от 

своя   страна   може   да   се   разглежда   като   първична   абсолютна   бедност,   когато 
доходът   на   едно   лице   или   семейство   не   достига   за   осигуряване   на   физическия 
екзистенц-минимум (т.е. за абсолютно необходимите за живот средства като храна, 
облекло, жилище и т.н.). “

Вторичната бедност

 е на лице тогава, когато доходът 

би бил достатъчен за поддържането на физическия екзистенц-минимум, но е бил 
изразходван за други жизнено необходими блага”. Днес абсолютната бедност не се 
дефинира с понятието социокултурен, респ. конвенционален екзистенц-минимум. 
В случая, като конвенционален минимум се означават минималните стредства за 
задоволяване   на   потребностите,   необходими   според   обществото   за   достойно 
човешко съществуване. Както се вижда, изменението в изискванията към живота 
води до това, че се включва нов критерий  за оценка  на жизнено  необходимите 
потребности,   а   именно:   достойното   човешко   съществуване,   а   не   простото 
физическо възпроизводство. Като обобщение, абсолютна бедност, икономическия 
смисъл   на   това   понятие   има   тогава,   когато   доходът   на   разглежданата 
потребителска единица не стига за поддържане на приемливо консумативно ниво 
на социокултурния екзистенц-минимум.

Характерно за квалификацията на бедността като абсолютна бедност е :

-2-

Видове бедност, методология и методи на измерване



Изхождането   само   от   дохода,   като   източник   за   задоволяване   на 
жизнено важните потребности;



Изхождането   от   ранжирането   на   потребностите,   съобразно 
значимостта им за поддържане на живота, нещо, което се оспорва от 
редица изследователи;



Бедността се определя без каквато и да било връзка с достигнатото 
равнище на благосъстоянието в обществото към определен период.

И досега квалификацията за абсолютна бедност, определена  на базата на 

социокултурния   менемум   служи   като   основа   за   формиране   на   помощите   от 
системата за социално подпомагане в много страни.

Относителната   бедност

  е   друга   квалификация   на   бедността,   която   е 

изградена въз основа на концепцията за социално неравенство. В поредицата от 
изследователи   на   относителната   бедност   се   нареждат   имената   на   Таундсенд, 
Хаузел, Кланберг и др.

Според Таундсенд относителната бедност означава ощетяване в различните 

области на живота, като последица от неравното разпределение на ресурсите, което 
се манифестира с липсата на задоволяване на потребностите. Въз основа на тази 
концепция   индивидите,   семействата   или   групите   са   бедни   тогава,   когато   “им 
липсват ресурси, за да получат онзи вид храна, да участват в онези дейности и да се 
наслаждават на онези жизнени условия и удоволствия, които са обичайни или поне 
желани и подкрепяни от онова общество, към което те принадлежат”.

Европейският   парламент   дава   следното   определение   за   обеднели   лица: 

“отделни лица или семейства, чиито доходи са толкова ниски, че живеят под онази 
минимална   граница,   която   в   държавата   членка   се   смята   за   приемлив   жизнен 
стандарт”.

Дефиницията на Хаузер е по-конкретна и цели да прокара по-ясна граница 

между бедните и останалите членове на обществото. Според него под относителна 
бедност следва да се разбира: “броят на лицата или домакинствата, чийто основен 
чист доход на глава от домакинството е под една граница на доходите, която е 
съизмерима с един среден разполагаем основен доход на глава във всички частни 
домакинства във Федералната република”.

От до тук изложените становища могат да се направят следните изводи:



Бедността е нещо повече от липсата на средства за задоволяване на 
потребностите,   свързани   с   поддържането   на   физически   или 
социокултурен екзистенц-минимум и които не се изменят с течение 
на времето;



Бедността   е   относителна   както   по   отношение   на   определено 
общество, така и по отношение на момента, в който се разглежда;



Бедността   е   свързана   с   относителната   депривация   (ощетяване)   на 
лицата,   които   поради   ниските   си   доходи   изостават   в   един   или 
няколко жизнени сектора зад типичния обществен стандарт;



Бедност по смисъла на горните дефиниции е имало през всички фази 
от развитието на човешкото общество и ще продължи да съществува 
на основание диференциацията на индивидите в него. Относителна 
бедност   има   в   най-богатите   страни   и   нарастването   на   брутния 

-3-

Видове бедност, методология и методи на измерване

обществен   продукт   не   е   основание   да   се   предполага,   че   тя   ще 
изчезне.

Съществуват и други квалификации за бедността, които малко или много се 

доближават   до   разбиранията   за   абсолютна   и   относителна   бедност.   Според 
френския професор Ги Менар, в едно общество могат да се различат категориите 
на:  

традиционно бедните

  (

остатъчна бедност

) и  

“новите бедни”

  (

инцидентно 

бедни

). Ако традиционно бедните могат с известно основание да се сравняват с 

абсолютно   бедните,   за   които   е   характерно,   че   имат   доходи   под   равнището   на 
социокултурния минимум, то т.нар. “нови” или “инцидентно” бедни са лица, които 
поради икономическия растеж могат за кратко или по-дълго време да се отлъчат от 
социалната група, към която са пренадлежали. Теоритично “новите бедни” могат 
да  произхождат  от  всички   групи   в  социалната   йерархия,  но  на  практика,   в  по-
високо състоятелните семейства, възникването на бедност е инцидент.

В   различни   литературни   източници   могат   да   се   срещнат   и   други 

квалификации   като  

“обективна”

  и  

“субективна”   бедност

.   Целта   на   това 

разделение е да се обърне внимание върху необходимостта от изучаване на всички 
измерения на бедността, включително и личното отношение към бедността.

II. ИЗМЕРВАНЕ НА БЕДНОСТТА

Въз основа възприетата квалификация на бедността се извършват оценките 

за броя и относителния дял на бедните в една страна. Тези оценки имат различна 
стойност.   Очевидно   е   обаче,че   това   се   дължи   на   различните   квалификации   и 
различните методи за определяне “прага” или границата на бедността. В следствие 
на това, по-правилно е да се говори за граници, а не за граница на бедността. Важно 
е да се отбележи,  че  

границата на бедността се идентифицира с минималния 

жизнен стандарт

, независимо от метода, чрез който е определен.

Ето   и   следните  

три

  по-известни  

методи   за   определяне   границите   на 

бедността:



Метод, основан на стандарта на изхранване;



Метод на “потребителската кошница”;



Относителна   граница   на   бедността   (основан   на   критериите   за 
разпределение на дохода).

Определянето   на   границите   на   бедността   въз   основа   на  

оценка   на 

минималните изисквания за хранене

 спада към най-старите методи за изследване 

на бедността. Въпреки това обаче той се прилага все още в САЩ. Характерно за 
този метод е следното: необходимите средства за изхранване се приемат като база 
за формиране на екзистенц-минимума; останалите потребности не се фиксират като 
отделни величини,  тъй като се приема, че няма общоприет  стандарт  за другите 
озласти на живота и се опредевят общо чрез коефициента на Енгел. Коефициентът 
на Енгел  осъществява  връзката  между дохода на домакинството  и разходите  за 
храна.   Разходите   за   храна   от   своя   страна   се   изчисляват   на   базата   на   набор   от 
продукти, чиито количества трябва да осигурят минимарно необходимите калории, 
витамини, минерални вещества и др. Връзката между сумата на разходите за храна 
и бюджета на домакинството се изразява чрез следната формула:

С = М*с,

-4-

Видове бедност, методология и методи на измерване

където

С

 – общи потребитерски разходи на едно домакинство;

М

 – разходи за храна;

с

 – коефициент на Енгел.

Официалната   граница   на   бедността   се   получава   като   се   умножи 

минималният разход за хранителни продуки по съответния коефициент на Енгел. 
Извеждането на коефициента на Енгел се основава върху т. нар. 

Закон на Енгел

, 

съгласно   който   процентът   на   разховите   за   храна   по   отношение   бюджета   на 
домакинствата намалява с увеличаване на дохода.

Метода на “потребителската кошница”

 е свързан с паричния еквивалент 

на  стоки  и услуги  необходими  за  задоволяването  на  жизнени  потребности  чрез 
предварително избран и остойностен набор от тези стоки и услуги чрез експертен 
подбор.   Този   е   известен   още   като  

абсолютен   метод.  

Абсолютният   метод   се 

свързва   и   с   определянето   на  

екзистенц-минимума

  –   той   е   оценка   на   паричния 

еквивалент на минимално необходимите стоки и услуги за биологичното оцеляване 
на   индивидите,   онова   равнище   на   доход,   което   осигурява   физиологичното 
оцеляване   на   индивидите   или   домакинството.  

Методът   на   потребителската 

кошница

,   при   който   линията   на   бедност   се   определя   чрез   остойностяване   на 

експертно определени количества от хранителни, нехранителни стоки и услуги със 
съответното   за   периода   равнище   на   цените,   се   прилага   от   Националния 
статистически институт и Института за социални и синдикални изследвания към 
КНСБ, като са определени различни формати за “малка” и “голяма” потребителска 
кошница. Структурата на потребителските кошници включва базисни потребности 
от   храна,   облекло,   жилище,   обзавеждане,   но   за   точното   им   съотнасяне   към 
определението   на   бедността   у   нас   методът   изисква   ползване   и   съпоставка   с 
допълнителни   данни   от   потреблението   и   доходите   на   лицата   и   домакинствата. 
Методът   на   “потребителската   кошница”,   който   за   нуждите   на   практиката   би 
изисквал   детайлно   разглеждане   обаче   има   и   своите   недостатъци.   Голямата 
техническа работа, която се изисква за неговото реализиране едва ли е оправдана, 
тъй като в крайна сметка решаването на въпроса за минималния жизнен стандарт, 
респ.   за   границата   на   бедността   е   социално-политически   акт.   Освен   това, 
определянето на минималните потребности на основата на знанията от частните 
науки (за хранене, бит и пр.) не позволява реално отчитане на измененията в тях, 
вследствие общото изменение в стандарта на обществото. Самият метод, стъпващ 
на ранжирането на потребностите от гледна точка на тяхната значимост за живота 
на част от населението, крие в себе си известна несправедливост.

Относителният метод

 е свързан с приемливия за обществото (социален) 

минимум   –   това   е   дял   от   средните   доходи   или   разходи   на   населението   по 
отношение на средния за дадена страна жизнен стандарт. Най-често използваните 
относителни линии или прагове на бедност се равняват на 50%, 60% или 2/3 от 
средния   (медианния)   общ   месечен   доход/разход   на   лице   в   страната.   С   оглед 
необходимостта   от   сравнения   между   отделните   страни   е   възприета 

“стандартизирана относителна граница на бедността”.

 Тя означава, че за всички 

страни еднакво важи сладното: един индивид се означава като беден тогава, когато 
неговият   доход   е   под   две   трети   от   средния   доход   на   глава   от   населението   в 
съответната страна.

-5-