Политологията като академична дисциплина

І.Определение и историческа ретроспекция – занимава се с уменията как 

да се управлява държавата. Политическите взаимоотношения възприемани 

като   обществени   отношения   поради   развиващи   се   в   упражняването   от 

държавната власт, са обект на политическите изследвания и представляват 

онзи клон от политическата  наука и икономика се нарича  политология. 

Политологията   е   наука   за   властта   и   държавното   управление.   На   запад 

политологията се нарича политическа наука.

ІІ.Историческа ретроспекция – като значение за политическа практика е 

стара,   но   като   наука   е   сравнително   нова.   Произведение   на   Аристотел 

“Политология” изследва се държавното устройство на 157града. Целта му 

е да докаже как функционират те. “Държавата” – трактат на Платон. По-

късно Древен Рим възприема държавното устройство на Древна Гърция. 

Никола Макиавели е родоначалник на тази политическа наука.

Просвещението е период, през който философите обясняват традициите 

с   тяхната   рационалност.   Утвърждава   се   значението   на   разума   като 

отправна точка и критерии на всички неща, които протичат в света. Чрез 

Ренесанса и Просвещението настъпва разума, който измества каноните.

ІІІ.Представители – Хобс, Спиноза, Пок, Монтескьо, Русо, Кант, Хил и 

др.   Те   утвърждават   националната   школа   и   развиват   политически 

концепции и доктрини. Това води до първите практически действия. Русо 

– за него е важна тезата  за обществения договор.  Държавата трябва  да 

прави нещо за хората, но и те трябва да допринасят за нея. Монтескьо - 

свързва се с разделение на властите. Това води до гарантиране правата на 

гражданите. Политологията е едновременно и история на политическата 

мисъл, но и анализира политическото развитие и устройство.

Развитието   на   Политологията   минава   през   3   етапа:   1)Исторически 

аспект; 2)Еволюционен аспект; 3)Сравнителен подход. Вторият подход е