1

.Началото   на   психологията   е   свързано   със 

създаването на първата лаборатория по психология 
през 1879г.в Лайпцигският университет  от Вилхем 
Вунд.Той   решава   да   изучава   съдържанието   и 
структурата  на съзнанието  и то на научна  основа. 
Поставя се началото на структуралистичния подход 
за изучаване на съзнанието. Съзнанието се разбива 
на   психологически   елементи,   като   основен 
материал за съзнанието са усещанията, образите и 
чувствата.  

Ролята   на   психологията

  е   да   даде 

колкото   се   може   по   детайлно   описание   на   тези 
елементи.   За   постигането   на   тази   цел 
структуристите   прилагат   метода   експериментална 
интроспекция   т.е.   изследванията   разказва,   описва, 
чувства,   когато   се   намира   в   една   или   друга 
ситуация.   По-късно   се   обособява   през   1881   от 
Уилям   Джеймс   и   сътрудниците   му   идеята,че 
проблемът е не от какво е построено съзнанието, а 
да се разбере неговата функция, както и ролята му 
за   съществуването   на   индивидите.   Според   тях 
ролята  на съзнанието  се състои  в това  да се  даде 
възможност   на   индивида   да   се   приспособи   към 
различни   ситуации,   които   възникват   в   живота   на 
индивидите или да повтаря.

2.

Биохевиристичен   /поведенчески/   подход. 

Основната теза на бихевиоризма е,че поведението е 
непосредственоследствие  от  влиянието  на средата. 
Както твърдят Милър и Догард в своята най-проста 
форма тя проучва условията, при които се свързват 
ответната реакция и съответния стимул. След като е 
завършено   ученето,   реакцията   и   стимула   се 
свързват по такъв начин, че появата на стимула да 
предизвиква   съответната   реакция.   Резултатите   от 
научаването се свеждат единствено до изменението 
във външното поведение и се изследват ефектите на 
външните   събития   за   индивида.S-R/стимул   – 
реакция/ При тази теоритична ориентация усилията 
са   насочени   към   разкриване   особеностите   и 
закономерностите   на   класическото   и   оперантно 
кондициониране и социалното научаване.

3

.Необходимо   е   да   отбележим   и  

теорията   на 

социалното   научаване.

Основни   линии   на 

изследване.   Основни   линии   на   изследване   в 
рамките на социалното  научаване са по-посока:  1/ 
на социално научаване в процеса на възпитание на 
децата и подрастващите; 2/ социокултурен анализ – 
изследване на развитието на личността в различни 
култури;3/развитие на личността – Н.Милър и Дж. 
Донард   внасят   в   научните   изследвания   термина 
социално  научаване,  чиито  основен  проблем  става 
социализацията.   Същност   различни   виждания 
относно научаването. Двамата първи правят опит за 
хвърляне   на   мост   м/у   бихевиоризма   и 
психоаналистичната теория.  Те споделят мнението 
на Фройд за ролята на мотивацията в поведението 
като   трансформират   неговите   идеи   и   заместват 
принципа   на   удоволствието   с   принципа   на 
подкреплението.   От   тяхна   гледна   точка 
подкреплението   е   редукция   на   подбудата,   на 
драйва.Най- общо можем да кажем, че в основа на 
теорията   за   социалното   научаване   лежи   схемата 
стимул-реакция на З. Фроид. Социалното се разбира 
като   една   от   формите   на   стимулиране,   която 
предизвиква   поведението,   а  също   и   като   една   от 
формите на подкреплението, която го поддържа.

4

.В последните 20-на години  на 20век се очертава 

като   едно   от   най-влиятелните   направления   в 
съвременната   психология.   Неговите   корени   могат 
да се търсят в идеите на гецалтизма и разработките 
на Курб Левин. В днешно време съществува твърде 
голямо   многообразие   от   теории   и   изследвания, 
чиято пресечна точка са вътрешните познавателни 
процеси,   процесите   на   преработката   на 
информация. За  

когнитивния подход  

поведението 

не се свежда само до неговите външни наблюдаеми 
свойства,   но   предполага   обяснение   на   ниво 
умствени   репрезентации,   намерения,   убеждения   и 
т.н. КП се занимава с това как и защо хората правят 
избор   и   вземат   решения,   как   се   структурира   и 
съхранява информацията в паметта как се оперира с 
понятия   и   много   други.   Представителите   на   това 
направление разбират ученето като активен умствен 
процес,   чиито   основен   компонент   е   знанието. 
Хората   не   са   пасивни   получатели   на   влияния   от 
средата,   а   активно   преработват   информация   за 
света.   Така   се   получават   нови   преживявания, 
натрупва   се  нов  опит,  който  води  към  научаване. 
Учението   води   до   придобиване   на   знания,   а 
промените в знанията правят възможни промените в 
поведението.   Важен   компонент   на   процеса   е 
обратната   връзка,   която   дава   информация   за 
правилността   и   уместността   на   изпълненото 
действие.   Обратаната   връзка   намалява 
неопределеността   и   така   води   до   разбиране   и 
чувство   на  съвършенство.  Кп  към  учението  не  се 
центрира   около   една   унифицирана   теория. 
Обединяващо звено е понятния  апарат и предмета 
на изследванията.

5

.В най-общи  линии необходимо е да подчертаем, 

че  

адекватна   теория   за   личността

  още   не   е 

създадена.   Това   положение   се   потвърждава   и   от 
мнението на Олпорт,който в своето време е успял 
да   обособи   50   определения   за   личността,   която 
подчертава

тяхната

свързаност

с 

философията.Такова   разнообразие   от   определения 
за личността утвърждава и Рапопорт.  Някои  от по 
честите   определения   за   личността   се   свеждат   до 
следното  

под   личност   се   разбира  

съвкупност   от 

относително   устойчиви   свойства   и   склонности   на 
индивида,   които   го   отличават   от   другите.   В  този 
дух   може  да  се   направи   следното  заключение,   че 
личността   може   да   бъде   комплексна   хипотетична 
конструкция.  Барел изтъква, че личността може да 
бъде   определена   като   комбинация   от   всички 
относително   устойчиви   индивидуални   различия, 
които   могат   да   бъдат   измерени.  

Изучаването   на 

личността

,   това   е   изучаване   на   хората   и   как   те 

стават   това,   което   са.В   този   смисъл   могат   да   се 
определят четири основни подхода в изучаването на 
личността:1/   биологичен   подход   –   насочен   към 
изучаването на личността, което се осъществява от 
гледна   точка   на   ранно   придобития   опит, 
тенетическите   предпоставки   и   евулиционното 
развитие.   Взаимодействието  

на   поведенческите 

аспекти и  биологическата  основа   н

а развитието 

представляват   предмет   на   особено   внимание   от 
биологическия подход.2/ експериментален подход – 
изучаване на личността е изучаване на процесите на 
възприятието, научаване и висшата нервна дейност. 
Разбирането на тези процеси води към разбиране на 
това   как   конкретните   събития   влияат   на 
последващото   поведение   на   индивида   чрез 
въздействието   на   структурата   на   неговата 
личност.3/   социалният   подход   –   изучаването   на 
социалното   обкръжение   на   индивида   и   неговото 
въздействие   върху   развитието   на   личността   т.е 
изучаването на влиянието  на модели,  на социални 
роли и култури като цяло.4/ психометричен подход 
–   изучаването   на   личността   се   основава   на 
изучаването  на признаците,  които  се  отразяват  на 
вътрешната структура на свойствата на личността.

6.

Измерването   на   личностните   свойства

  и 

тяхното различаване се базира на наблюденията на 
поведението   на   индивида,   на   самоотчетите   на 
непреки   оценки   и   характеристики.   Освен   че   се 
използват   различни   подходи   има   и   критерии:-
изменчивост,   адаптация,   структурираност, 
организираност,   уникалност   и   др.   Основните 
подходи   по   отношение   на   описанието   на 
личността   :

1/   личностно   качество

  –   дълго 

съществуваща и стабилна черта, която се проявява в 
едно голямо разнообразие от ситуации. Свойствата 
на личността могат да се проявят на различни нива 
и  е нужно  да бъдат  различавани.

2/ типология  на 

личността  

–   в   съвременни   изследвания   типовете 

личностти   се   разглеждат   като   групи   индивиди 
обединени   по   силата   на   няколко   непрекъснато 
изменящи   се   пареметри.   Пълното   представяне   на 
човещната   личност   в   рамките   на   психологията   е 
възможно   само   в   рамките   на   един   подход   към 
личността.   В   продължение   на   дълги   години 
психолозите на характера на личността. Определено 
се   смята,   че   характера   на   човека   има   оженъчно 
значение.   Човек   с   характера   обособява   както 
устойчив в своето отношение към обкражаващите. 
В   психологията   характера   се   определя   като 
съвкупност от устойчиви индивидуални свойства на 
човека.   В   характера   се   разкрива   избирателна 
насоченост на човека. Водеща роля в структурата на 
характера   имат   чертите,   които   изразяват 
отношението на човека към другите хора. Основен 
въпрос   в   психиката   на   характера   е   това   как 
подбудите   и   мотивите   са   свързани   с 
обстоятелствата,   при   които   човек   попада   и   се 
превръщат в устойчиви свойства на характера. 

7.

Принос за анализиране на личността е теорията на 

Фройд, който подчертава че у човека има различни 

влечения, но основно и определящо е сексуалното 
влечение,   в   което   той   включва   и   това   за 
самосъхранението   и   обозначава   с   понятието 
либидо.   Друго   съществено   влечение   е   неговата 
противоположност-влечението   към   разрушение   и 
смърт.  

Влечението винаги преследва определена 

цел,

  а   това   е   постигане   на   удоволствие   чрез 

отстраняване на възникналото напрежение. Всичко 
е   насочено   към   това   да   се   получи   максимално 
удоволствие у човека, обаче има различно влечение, 
но основно и водещо това е сексуалното влечение. 
Фройд   определя   либидито   като   му   дава   твърде 
широко   разбиране-като   жизнен   нагон,   жизнена 
тенденция,   жизнен   покрив,   обикновенно 
сексуалното   влечение,   количествена   полова 
енергия,  полов  глад и любов. Фройд  разграничава 
два   основни   етапа   в   сексуалното   развитие   на 
човека:   предгенитален   и   следгенитален/същински 
полов   живот/.   Важен   период   за   развитието   на 
детето е м/у 3и 5 години. Това е периода през, който 
много   неща  са  разрешени,  но  и  много   забранени. 
Това е периода през, който се засилва влечението на 
детето,   към   противоположния   на   него   пол.   При 
травмени   ситуации   любовта   на   дететосе   засилва 
към   единия   и   мрази   другия.   Но   това   са   хора   с 
диагноза   на   невроза   и   др.-едипов   комплекс-
единство   на   противоположни   чувства   и   емоции, 
отношение към близки на детето хора. Всички тези 
желания,   които   се   отхвърлят   след   сблъсъка   на 
принципа  и удоволствието,  неизчезват,  а отиват  в 
сферата   на   несъзнаването.   Те   обаче   несе 
унищожават.   Тяхна   неудовлетвореност   ги   кара   да 
набират   енергия,   напрежение   в   психиката,   като 
търсят   пролуки   и   формули,   за   да   се   реализират. 
Силата,   която   извършва   подбора   и   осъществява 
изтласкването, Фройд нарича цензура. Допуснатите 
от цензурата влечения и желания не стигат веднага 
до съзнанието, а преминават в пред  съзнанието. В 
резултат  на  своите   изследвания  

Фроид   създава 2 

вида   структура:1/   Топична   структура:

* 

несъзнаването /област, в която бошуват либидните 
желания,   които   са   биологични   по   произход   и 
същност, независят нито от време, външни условия. 
Те   са   в   непрекъсната   борба   с   цензурата./   * 
предсъзнаването  –  е  промеждутачна  част,   в която 
влизат приемливите за цензурата психични актове. 
Тук  са   всички   психични   процеси,  които   идват   от 
вътрешния   или   външния   свят.   Предсъзнаването   е 
резервоар на съзнанието. * съзнаването – крайната 
възникнала съставка на човешката психика. Ролята 
му е да приема  или  да отбягва  дразненията.  То  е 
своеобразен  буфер  м/у принципа за удоволствие и 
този   за   реалност,   за   съдържанието   на 
несъзнаването, съзнаването не е уведомено. В хода 
на   своите   изследвания   Фройд   осъзнава,   че   тази 
структура  не разкрива достатъчно функционалните 
взаимоотношения   и   интегрирането   на   отделните 
психични слоеве и разработва друга структура.

8

.В хода  на своите изледвания  Фройд  осъзнава че 

тази   структура   не   разкрива   достатъчно 
функционалните взаимоотношения и интегрирането 
на отделните  психични  слоеве  и  разработва  втора 
т.н.функционалнна структура в която психиката се 
дели  на „ТО”(несъзнанието)  и  „АЗ”(съзнанието)  и 
„Свръх   Аз”.Между   ТО   и   АЗ   няма   рязка 
граница,доколкото   цензурата   действа   от 
изискванията на принципа за реалност,а също така 
и изтласкването е несъзнавано,от което следва ,че и 
част от АЗ-а е също несъзнавано.С термина Свръх 
АЗ   обозначава   субективираната   външна   социална 
действителност,която   е   закрепена   в   определени 
норми,изисквания,традиции,морал.То   е   нещо   като 
съвест   в   най-широк   смисъл.В   началото   на   своя 
съзнателен   живот   детето   се   ръководи   от   „ТО”.То 
действа   с   принципа   на   удоволствието.Всички 
негови желания,влечения трябва да намерят своята 
реалистична ф-ма на удовлетвореност и така от тото 
се отделя една нова структура,която Фройд нарича 
„АЗ”.Задачата   на   „АЗ”   е   да   намери   именно   тези 
реалистични  ф-ми на удовлетвореност.Затова  „АЗ” 
е ориентиран към принципа на реалността .Именно 
поради  тази  причина”АЗ”  се превръща в слуга  на 
„ТО”.Някъде към четвъртата година детето започва 
да се ориентира към системата на забраните,които 
обаче   противоречат   на   неговите   желания.Така   от 
„ТО” става „Свръх АЗ”.От този момент се появява 
осн.вътрешен   конфликт   на   човека   ,а   това   е 
конфликта   м/у   желанията   и   вътрешните 
забрани.”АЗ” се превръща в едно свообразно поле 
м/у „ТО” и „Свръх аз”,като нежеланията на детето и 
да се съобрази с забраните.В травмени ситуации на 
този   вътрешен   конфликт   „АЗ”   изработва 
психически   защити   с   особени   форми   на 
несъзнателна   психическа   активност   които 
позволяват временно да се облекчи този  конфликт 
да   се   снеме   напрежението.Фройд   разглежда 
няколко   психологически   защити:   -идентификация-
детето   не   може   да   провери   комплекс,то   решава 
проблема   като   се   идентифицира   с   родителя   от 
неговия   пол.;-проекция-приписване   на   другите, 
собствените   си   скрити   свойства   и   преживявания.-
регресия-това   е   временен   преход   на   по-ранно 
примитивно   ниво   на   психично   развитие.Тогава 
когато човек се е чуствал по сигурен и по-защитен.-
рационализация-приспиване на воето поведение на 
неправилни   но   удобни   и   вредящи   на 
съмооважението   на   човека   причини.Единствената 
психична   защита   която   снима   проблема   е 
сублимациата  т.е.  пренасянето  на нереализираната 
енергия в други области.Труд и творчество.

9

.

Алфред Аднер

-психологията която той разгръща 

се нарича

 индивидуална психология.

Осн. и идея е 

че залегнала по отн.несъзнателния строеж на човека 
към   съвършенство.Според   него   този   стремеж   за 
съвършенство   се   явява   изходно   и   неизбежно 
преживяване   на   чуството   за   собствена 
непълноценност.Преживяването   на   непълността   е 
до   толкова   че   всяко   дете   вижда   обкръжаващите 
като   по-силни,по-умни,по-конпетентнни.Тпй   смята 
че   на  всяко   дете   трябва   да  се   осигури   чуство   на 
безопасност.А в това осигуряване важна роля играе 
майката.Според Адлер пътищата за постигането на 
непълнодетност

са

2 

вида:конструктивен(саоотвърждаване),деструктиве
н(за   сметка   на   унижаване   и   експлатация   на 
другите).  

Карло   Густав   ЮНГ-аналитична   е 

неговата   психология

.Юнг   е   бил   много 

религиозен.Разгръща   учението   за   колективното 
несъзнателно   което   според   него   съществува   в 
душевния   живот   на   човека   наред   с   личното 
несъзнателно.Той смята че всеки един от нас носи в 
себе си както личното несъзнателно така и смята че 
преобл.част в личното несъзнателно и създадено от 
комлексите.Душата   според   Юнг   това   е   някаква 
нефизична   реалност  ,изпълнена   със енергия   която 
непрекъснато   се   размества   вмества   с   вътрешните 
конфликти.За   него   душата   е   безсмъртна.Вилхем 
Райх-разгръща   оргонната   енергия   или   така 
нар.всененска енергия на любовта.Ако тази енергия 
е   чиста   и   светла   и   се   блокира   от   забрани   и 
здържания,то   според   Райх   това   ще   доведе   до 
извръщения .Според него именно жестоката с-ма на 
норми и забрани са причина за извращенията които 
се налюдават .

Ерих Ериксън-психическото здраве 

на   личността

  .Ериксън   разглежда   личността   и 

нейното   развитие   от   гл.точка   на   засилването   на 
„АЗ”   и   придвижването   към   идентичност   .Някои 
изледователи   наричат   б”Его   психология”.Ерих 
Фром-теорията   на  

Ерих   Фром   се   нарича 

хуманистичен   психологически   анализ

.”Бягство 

от   свободата”казва   че   свободата   носи   доста 
трудности,зависимости и отговорностти.

10.

Тя е за личността която според него е вътрешно 

интегрирана   с   биологично   обусловени 
характеристики   и   придобити   социални 
свойства,които   винаги   си   взаимодействат   в 
реалното   поведение   на   човека.Подходът   му   се 
определя като биологичен и за основа на личността 
се   приемат   х-ки,типични   за   мозъчната 
дейност.Разработките   на  

Айзенк   са   свързани   с 

много   изледвания   проведени

в   строго 

контролирани   експериментални   условия.Айзенк 
предлага   за   базисни   два   параметъра   на 
индивидуалността:екстроверсия-
интроверсия;емоционална

неустойчивост-

стабилност.Историческото развитие на системата за 
описание   на   личността   от   древността   до 
изледванията   през   60-те   г.на   миналия   век   са 
обобщени

от

Айзенг.Екстровертът

е 

общителен,стреми   се   към  нови   знания,склонен   да 
рискува,обича   промените,готов   за   бърза 
реакция,оптимистично

настроен,весел 

,подвижен.Интроверт е най-успешен в условията на 
изолация

и

тишина.Той

е 

внимателен,сдържан,тих,жизнената   си   активност 
черпи   от   вътрешния   си   свят,обича   реда,избягва 
шумните компании,има малко приятели,на които е 
преден.Емоционалнна стабилност  се характеризира 
с

уравновесеност,студенина,липса

на 

гъвкавост,липса   на   съчуствие   към   другите.Тези 
свойства   рядко   са   представени     в   своите   крайни 
форми.Емоционалнна

неустойчивост

се 

характеризира   с   постоянно   емоционално 
напрежение ,съществуване,придружено  с чуство за 
страх,повишена чуствителност към грешки .Лицата 
от   този   тип     имат   висока   степен   на   тревожност  
.Въпросникът на Айзенк за личността има широка 
обяснителна и прогностична стойност. 

11

.К.Роджърс(представител   на   хуманистичната 

психология)разглежда   личността.Тук   ключово 
понятие   и   структура   е   самосъзнанието   и   то   от 
гледна точка  на развитието у човека на позитивно 
самовъзприятие.

Резултат от самосъзнанието е

  не 

само   приемане   на   себе   си   но   и   вяра   в   себе   си,в 
способността   да   се   направи   правилен   избор   по 
отношение  на  самия   себе  си.Един  от  начините  за 
оказване на помощ на личността е в решаването на 
психическия   проблем     с   изменението   на   „АЗ”-
концепция в позитивна посока.Водеща методика за 
консултиране,която   се   отнася   до   измененията   на 
„АЗ”-концепцията е тази на К.Роджърс.Според него 
съществуват три необходими и достатъчни условия 
за   личностни   изменения:емпатия,безусловно 
позитивно   отношение   към   личността,искреност   и 
неподправеност  в общуването.

Характеристики за 

емпатия

-проява   на   търпимост   по   отношение   на 

изразяването на емоциите от страна на нуждаещите 
индивиди;способност   дълбоко   да   вникне   в 
субективния   вътрешен   свят   на  лиността   като   при 
това  не разкрива своя  вътрешен  свят;готовност  да 
адаптира   своето   възприятие   към   възприятието   на 
другия човек с цел постигане по-голямо разбиране 
на   този   човек.Безусловно   позитивно   отношение 
.Едно   от   най-важните   условия   за   развитието   на 
личността   с   изграждането   на   позитивна   „АЗ”-
концепция,която   се   отнася   до   безусловното 
приемане   на   самата   нея   с   всички   достойнства   и 
недостатъци.Приемането на личността съдейства за 
формирането у нея на позитивно приемане у нея се 
разкрива  висока   самооценка   от   действието   на два 
механизма

.Искреност

-това   е   проява   на 

неподправеност   при   изразяване   на   реакциите   по 
отношение на чуствата към индивида от страна на 
психолога.Тази   искреност   предполага   естествени 
реакции и то към нуждаещите се от повод лица.

12

.В   психологията   с  

понятието   мотивация  

се 

описва

доста

широк

кръг

от