Социалната  политика  на България се променя динамично и във все по- 

висока степен е съобразена със законодателството на Европейския съюз в 

областта на социалната закрила и социалната изолация.

       Новият подход в управлението на системата за социални услуги следва 

възприетия   в   държавите   членки   на   Европейския   съюз   модел   и   гарантира 

правото на достатъчни средства за покриване на основните потребности на 

различните социални групи в обществото. 

             Реформата в областта на социалните услуги стартира с направените 

промени в Закона за социално подпомагане през 2003 година.

Закона за социално подпомагане

 отразява новата концепция за социална 

политика   в   страната.   Той   урежда   обществените   отношения,   свързани   със 

социалното подпомагане на българските граждани.  В социалната стратегия 

на   Правителството   са   набелязани   конкретните   действия,   които 

Министерството на труда и социалната политика предприема с цел създаване 

на   справедлив   социален   ред.   Конкретните   приоритети   са   насочването   на 

социалните   услуги   към   най   -уязвимите   групи-   възрастни,   самотни   хора, 

възрастни с увреждания и др.               

            Темата   за   начина   и   условията,   в   които   живеят   възрастните   хора   в 

България през 21 век е тема, повече от всякога важна и актуална. Всеки един 

човек   има   право   на   закрила   за   нормалното   си   физическо,   умствено, 

нравствено и социално развитие, както и на защита на неговите интереси. 

Възрастните   родители   и   близки   понякога   имат   нужда   от   грижи,   които   е 

трудно   да   им   бъдат   осигурени   от   най-   близките   им   хора. 

Социалният ангажимент към старите хора и тяхната безопасност в днешно 

време налага изграждането на повече домове за стари хора, които с уютни 

битови   условия   да   допринесат   за   удобството   и   спокойствието   на   техните 

обитатели.   Общественото   отношение   към   домовете   за   възрастни   хора   е 

променено и не се счита за срамно и жестоко да изпратиш родителите си на 

такова място, не защото не желаеш да се грижиш за тях, а защото нямаш 

1

възможност. Напротив, все повече се налага мнението, че това е по- добрата 

грижа. Напълно променена е представата за „старческия дом”, като мизерен 

приют, с помощта на който отпада ангажимента към  възрастните. 

           Социалните услуги се основават   на разбирането за социална работа и 

представляват комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане 

на   по-   добро   качество   на   живот.   Те   са   дейности,   които   подпомагат   и 

разширяват   възможностите   на   лицата   да   водят   самостоятелен   начин   на 

живот.   Те   могат   да   се   предоставят   в   специализирани   институции   и   в 

общността.[1, чл.16,ал.1,т.4]

      Специализираните институции са домове пансионен тип, в който хората 

са отделени от своята домашна среда. Социалните услуги се предоставят по 

избор на лицето. Те   се предоставят след изчерпване на възможностите за 

извършване   на   услуги   в   общността,   като   това   не   цели   ограничаване   на 

личния избор на потребителите.[ 1, ал.1,т.5] 

           Според   чл.2 на  Наредба  №4  от 16.03.1999г.  за  условията  и  реда  за 

извършване на социални услуги, специализираните институции за възрастни 

хора се делят на: държавни, общински, частни и със смесено участие.

            В   българското   законодателство,   настаняването   в   институция   е 

регламентирано с ППЗСП, където е казано, че „ до представяне на услуги в 

специализирани   институции   се   прибягва   едва   след   изчерпване   на 

възможностите за извършване на услуги в общността”. Оттук е видно, че 

макар   и   да   са   форма   на   социални   услуги,   специализираните   институции 

следва да бъдат крайна възможност, която да се предлага на ползвателите. 

Въпреки   това   специализираните   институции   в   България   са   традиционна 

форма за предоставяне на социални услуги.

           Основните цели за реализиране, които си поставят специализираните 

институции за възрастни хора са:

- подобряване на условията на живот на хората от тази възраст;

- осигуряване   на   психологическа   и   мотивационна   подкрепа   за 

преодоляване на социалната изолация на възрастните хора;

2

-    повишаване качеството и вида на услугите.

      Съгласно разпоредбата  на чл.36 от Правилника за прилагане на Закона за 

социално   подпомагане   специализирани   институции   за   предоставяне   на 

социални услуги за възрастни хора са:

•

Домове за стари хора

•

Домове за възрастни хора с увреждания:

o

домове за възрастни хора с умствена изостаналост;

o

домове за възрастни хора с психични разстройства;

o

домове за възрастни хора с физически увреждания;

o

домове за възрастни хора със сетивни нарушения;

o

домове за възрастни хора с деменция.

         По данни на Агенцията за социална помощ към края на 2007 год. на 

територията   на   страната   действат   96   домове   за   възрастни   хора,   28   за 

възрастни хора с физически увреждания, 55 за възрастни хора с умствени 

увреждания / в т.ч. са домовете за възрастни хора с деменция и психически 

разстройства/ и 5 дома за възрастни хора със сетивни нарушения. [ 5]

            Веднъж   направили   избор   за   живот   в   институционални   условия, 

независимо от причините, възрастните хора поемат по нов път. Ежедневието 

на хората в домовете е подчинено на режима, регулиран от Правилника на 

дома. То е структурирано около основни, фиксирани във времето дейности. 

Лицето се приема след подписване на  договор за социални услуги.

       В специализираната институция се изготвя индивидуален план за работа, 

след оценка на нуждите на възрастния човек и формулиране на целите, които 

трябва   да   бъдат   постигнати.   В   него   са   описани     основните   насоки   по 

задоволяване   на   ежедневни,   здравни,   рехабилитационни,   образователни 

потребности,   както   и   потребности   в   свободното   време.   В   индивидуалния 

план се  включват и препоръки за терапия от страна на различни специалисти 

, като под внимание се вземат специфичните, индивидуалните потребности и 

очаквани трудности при работа  с възрастния  човек. В него се посочват и 

3

мерки   за   извеждане   от   специализираната   институция   и   за   социално 

включване. 

       С промените в Закона за социално подпомагане са въведени 

стандарти 

и  

критерии

,   на   които   трябва   да   отговарят   услугите,   предоставяни   в 

специализираните   институции   за   възрастни   хора.  Проверка   по   спазване   и 

изпълнение на стандартите  и критериите се осъществява  от  

Агенцията за 

социално подпомагане

. Основните стандарти и критерии, за които се следи, 

са   за:   местоположение,   материална   база,   хранене-   как   се   спазват 

изискванията   на   Закона   за   народното   здраве   и   нормативните   актове   по 

прилагането   му;     здравни   грижи-   относно   получаване   на   медицинска   и 

стоматологична   помощ,   както   и   други   съобразно   действащото   здравно 

законодателство;   образователни   услуги   и   информация;   организация   на 

свободното   време   и   личните   контакти;   обслужващ   персонал.   Те   са 

нормативно   уредени   в

  Правилника   за   прилагане

на   Закона   за   социално 

подпомагане 

(чл.40 е ). 

       Домовете за стари хора

 са специализирани институции, предоставящи 

комплекс от социални услуги на лица, навършили възраст за придобиване 

право   на   пенсия   за   осигурителен   стаж   и   възраст   съгласно   кодекса   за 

социално осигуряване, включително и на онези от тях, които имат процент 

намалена трудоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

      Основните дейности в домовете за стари хора са съобразени с изпълнение 

на стандартите и критериите за предоставяне на социални услуги , които са 

регламентирани   в   Правилника   за   прилагане   на   Закона   за   социално 

подпомагане и са насочени към подпомагане и разширяване възможностите 

на   настанените   лица   да   водят   самостоятелен   начин   на   живот.   Целта   е 

задоволяване  на ежедневните потребности  на потребителите,  създаване  на 

условия   за   социални   контакти   и   възможности   възрастните   хора   да   се 

чувстват   неразделна   част   от   обществото,   подкрепа   за   пенсионираните   и 

напуснали   активния   живот   хора   да   преодолеят   психологическата   бариера, 

4