Свобода и робство в стихотворението Елегия на Христо 

Ботев

(интерпретативно съчинение)

      Жизненият подвиг и литературното творчество на  поетът и революционер Христо 

Ботев   бележат   върховната   точка   в   развитието   на   българската   предосвобожденска 
епоха.Именно той е онази личност, която вижда най­далеч във времето и посочва най­

верния   път   за   националното   ни   освобождение.В   произведенията   му   се   утвърждава 
идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба.

           Стихотворението "Елегия" на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и 

страдалческа   участ   на   поробения   народ.Чрез   тази   творба   той   най­добре   изразява 
чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара 

роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на 
общата кауза.

 В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това 

време думи ­ робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата, 
към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези 

думи   и   именно   чрез   това   стихотворение   ни   кара   да   се   замислим   колко   безучастно 
българите   са   стоели   цели   пет   века   и   просто   са   чакали   да   стане   чудо   и   да   се 

освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят 
неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането 

на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в "Елегия", а и в 
цялостното му творчество  ­ робството не е причинено от поробителите, а от самите 

поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност:

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той също така обвинява и хората, които са призовани да "отварят очите" на народа и да 
го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри 

и обидни думи:"рояк скотове","слепци с очи","сган избрана".Народът по никакъв начин 
няма да "прогледне" ако продължава да се ръководи от подобни "духовни водачи". В 

думите

"А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време

..." се усеща негативно 

отношение и към българите, които са потърсили по­лесния начин да са отърват от