Международный  славянский институт – Москва

Дистанционно - задочно обучение в Р. България

по

КУЛТУРОЛОГИЯ

на тема:

ШАМАНИ И ШАМАНСКА КУЛТУРА

Изготвил:

Проверил:

Александър Васев                                                      Иван Коларов
І курс
Специалност „Икономика”
Факултетен № 511987

2009 г.

16

Кюстендил

16

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД ....................................................................................................................4

ГЛАВА І

 ШАМАН И ШАМАНСКА КУЛТУРА

..............................................5

ГЛАВА ІІ

 ШАМАНИТЕ В СИБИР

....................................................................6

ГЛАВА ІІІ

 ВИДОВЕ ШАМАНИ 

......................................................................8

ГЛАВА ІV

 КАК СЕ СТАВА ШАМАН?

............................................................9

ГЛАВА V

 АРТРИБУТИ НА ШАМАНИТЕ

.....................................................11

ГЛАВА VІ

 КАКВО ПРАВЯТ ШАМАНИТЕ? 

................................................12

ГЛАВА VІІ

 ШАМАНИЗМЪТ У БЪЛГАРИТЕ 

.............................................13

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ...............................................................................................15

ИЗТОЧНИЦИ

...................................................................................................16

16

УВОД

Шаман. Самата дума звучи загадъчно, дори леко страшничко. В представите ни първо 
изниква мистериозната фигура на полусмахнат мистик от друго време и друго място, 
фигура на лечител или предсказател, билкар или разказвач на митове, мъдрец или 
епилептик с помътен от халюциногени мозък. Шаманът е всичко това, но тези роли не 
изчерпват същността му…

Имало е време, когато хората са живеели в непрекъснат страх от природните стихии. 
Те се прекланяли пред по-силните от тях животни – боговете-тотеми на първобитната 
вяра. Езикът и оръдията,  „инструментите” на разумния стремеж към оцеляване, са 
били   в   началния   етап   от   еволюцията   си.   Въпреки   незрелостта   си,   съзнанието   на 
прачовеците навярно е пораждало безброй въпроси. Въпроси за света и мястото в него 
на страхливото мислещо животинче, въпроси за произхода и целта на съществуването, 
въпроси   за   достъпните   и   недостъпните   за   управление   космични   сили.   Днес 
праправнуците им не изпитват нужда да си задават тези въпроси – родителстващите 
институции услужливо поднасят отговорите в лесносмилаем, полуфабрикатен формат. 
Но   в   онези   времена   от   задоволителните   отговори   са   зависели   психическото   и 
физическото оцеляване на младия вид. Племето изпитало нужда от водач на душите - 
и се появил шаманът.

Шаманизмът   е   най-древният   опит   на   човека   да   се   свърже   пряко   с   „отвъдните” 
космични сили. Незнайно как – дали надарени със свръхспособности по рождение, 
дали   облагодетелствани   от   случайни   прозрения,   дали   чрез   експериментирането   с 
отровни гъби и треви, но някои членове на племето се отличавали от другите. Те 
можели да говорят с животните, общували с душите на мъртвите, сприятелявали се с 
духовете на болестите. Научили се да използват глада, недоспиването, сексуалния и 
емоционалния   аскезис   или   ритмичния   танц,   за   да   влизат   в   особени   състояния   на 
екстаз.   „Оттам”   лекували   своите   съплеменници,   връщали   изгубените   им   души, 
вклинявали   магически   предмети   в   телата   на   враговете   си.   „Там”   те   се   срещали   с 
предците и тотема покровител на племето, за да се учат от силата и мъдростта им и за 
да се съветват в трудни времена.

Шаманът,   наравно   с   вожда,   бил   обект   на   особено   социално   уважение   и 
страхопочитание.  Защо? Освен с отвъдните  дела, шаманите се занимавали с нещо, 
което днес можем да наречем „психична хигиена на общността”. Те били пазители на 
мита за сътворението – ДНК-то на племенното съзнание. Без никакво знание откъде 
идват и накъде отиват, кое е табу и кое – задължение, прачовеците никога не биха 
могли   да   направят   крачката   от   примитивното   към   рационалното   и   организирано 
същество.

16

ГЛАВА І

ШАМАН И ШАМАНСКА КУЛТУРА

Думата Shaman 

първоначално се използва 

за   назоваване   на   народните   лечители   от 
тюрко-монголските   области   като   Северна 
Азия   (Сибир)   и   Монголия,   a   "shaman"   е 
тюрко-тунгуска   дума,   която   значи   "този, 
който   знае."   В   тюркските   езици   думата, 
която означава шаман е kam или baksı.

Шаманът

  е   религиозна   институция   в 

някои   традиционни   култури.   Вярва   се,   че 
той   има   способността   да   вижда   и 

преминава в отвъдното, заради което е смятан за посредник между световете, водач на 
душите към отвъдното. Той е народен лечител и магьосник, жрец, мистик, мъдрец, 
поет, предполагаем пазител на древни, природни методи за придобиване и поддържане 
на   добро   здраве   и   благоденствие   както   за   самия   него,   така   и   за   членовете   на 
общността, към която принадлежи. Контактува с духове-помощници (описвани най-
често като фантастични животни), без да е “обладан” от тях. Смята се за избраник, 
причастен   към   сферата   на   свещеното,   недостъпна   за   останалите.   Смята   се,   че 
шаманите се отличават от останалите членове на общността си по интензивността на 
религиозните  си  преживявания.   Шаман  обикновено  се   става  по  наследство  или  по 
призвание.   Указанията   за   нечия   годност   за   влизане   в   такава   роля   са   екстатични 
(сънища,   трансове,   др.)   и   традиционни   (митология,   родословие,   таен   език   и   др.). 
Средствата, чрез които шаманите изпадат в състояния на транс, са халюциногенни 
растения, ударни инструменти, напеви, танци, талисмани, амулети и други.