Курсова работа

На
Xxxxxxx  Xxxxxxxxx

Гръцкият характер и душевност в романа на Мелина 
Меркури ”Родена съм гъркиня”

От древността до наши дни в Гърция се е запазил духът на 
демокрацията и любовта към свободата. В съвременния 

роман на Мелина Меркури “Родена съм гъркиня” през 
погледа на една забележителна актриса, певица и жена е 
разкрит образа на гърците с техните положителни и 
отрицателни черти. На преден план в творбата са изведени 
чувството за национална принадлежност, любовта към 
свободата, силната обвързаност с изкуствата. Творбата е 
неповторимо докосване до една страна с богата култура и 
традиции, каквато е Гърция. С помощта на авторката това 
докосване е съвсем естествено, защото както споделя 
проф. Марко Семов в предговора към книгата “Мелина-това 
е Гърция, Гърция-това е Мелина”. Всеки народ има творци, 
които въплътяват неговия дух. “Точно така, както запее ли 
Едит Пиаф ти чуваш Франция. Както ако разтвориш 
“Записките” на Захари Стоянов - виждаш България. Както 
Лев Толстой и Пушкин са Русия...” (М.Семов, предговор,). 
Така и Мелина Меркури въплътява всичко гръцко и го 
разкрива на страниците на своята автобиографична творба.
Поводът за нейното написване е невъзможността на 
актрисата да се завърне в родината си заради режима на 
полковниците, прогонил много гърци от родната земя. 
Носталгията по родината е много силна и това личи от 
страданието, което актрисата изпитва при невъзможността 
да се завърне в родината и да види “морето й, хълмовете й, 
слънцето й, отблясъците на слънцето по хълмовете й”. 
Стремежът към завръщане е дълбоко заложен в гръцката 
душевност. В книгата си “Гърците.Страната и народът след 
Втората Световна война” Дж. Петифър пише: “Гърците са в 
истинския смисъл на думата потомци на Одисей - морски 
скиталци, които се завръщат у дома, макар и само, за да 
бъдат погребани тук”. Така постъпва и бащата на Мелина - 
Стаматис. Въпреки режима, той се завръща в родината си и 
скоро след това умира. Независимо от по-добрия живот, 
който би могъл да води в чужбина, един грък не може да 
запълни празнотата и да притъпи носталгията по 
отечеството. Това кара Стаматис да се завърне, да изживее 
последните си дни в Гърция, въпреки тягостната сянка на 
политическия режим. Невъзможността за завръщане е 
проклятие, което актрисата чувства и изразява на 
страниците на своята лична изповед.

Гърците изпитват силно национално чувство. Както 

споделя авторката, повечето от тях смятат, че да си грък 

2

означава “че ти лично си построил Акропола, че си създал 
Делфи, театъра и от теб се е родила идеята за 
демокрацията”. Въпреки, че повечето гърци са бедни и 
неграмотни и рядко наистина са вкусвали от демокрацията, 
те се гордеят с историческото си минало и с 
принадлежността си към гръцкия народ.

Според авторката обаче, национализмът като гръцка 

черта клони към шовинизъм. Гърците нямат склонност да 
се възхищават от чуждите народи. Като причина за 
шовинизъм им е изтъкнат техния “комплекс за 
малоценност”. Това не позволява на гърците да се 
възхищават на всичко, което “не е гръцко”. Тяхното 
типично отношение към чуждите народи и постиженията им 
се променя, когато става въпрос за Франция. Дори в този 
случай обаче, понякога надделява гръцкият национализъм. 
Това е причината, когато разглеждат “Лувъра”, приятелката 
на М. Меркури Рена да се ядоса, че Самотракийската Нике 
(Победа) се намира във Франция, а не в Гърция. Но 
възхищението към френската култура, традиции и велики 
личности е достатъчно силно и определя гърците като 
франкофили. Доказателство за това е отношението на 
актрисата към Франция. Тя признава, че обожава Бодлер и 
Рембо, възхищава се от преуспяващия драматург Марсел 
Ашар и се прекланя пред таланта на художника Жан Кокто, 
който с две драсвания успява да нарисува Акропола 
.Посветената именно на нея пиеса на Ашар “За Мелина” я 
трогва дълбоко.

Освен с миналото си, с традициите и културата си, 

гърците се гордеят изключително много със своята 
природа и най-вече с факта, че тя предизвиква възхищение 
в чужденците. Любовта към природата е изразена в 
творбата чрез личното отношение на авторката. 
Разказвайки за любимия семеен остров Спецес, тя изпада в 
опиянение. Дори най-простичките неща, като магаретата на 
острова, са представени като уникални животни с 
изключително красиви очи. В цялата творба на актрисата 
изпъкват предимствата на гръцката природа, които 
предоставят големи възможности за развитие на туризма, а 
по този начин за подпомагане на икономиката и подсилване 
на националното съзнание. 

3