Миямото Мусаши

 ( 1584 - 1645) e японски майстор на меча, 

превърнал се в легенда. Миямото Мусаши е роден в тежка 
епоха, когато Япония е разкъсвана от непрестанни вътрешни 
войни. Архипелагът е разделен на региони, оградени с истински 
граници, охранявани от войници. Обществото още няма 
съзнание за своята цялост и идентичност. Трябвало е да се 
оцелява във времена на постоянни граждански войни и 
съпътстващите ги жестокости (кланета на цели семейства, 
екзекуции без съд и присъда, разбойничество и т.н.). В центъра 
на всички тези събития с помощта на Пътя на меча Миямото 
Мусаши съумява да се изгради като една пълноценна личност. 
Построили своята хилядолетна култура на принципа на 
сливането на тяло и дух, японците са силно привлечени и 
възхитени от делата на Мусаши. Западният човек има съвсем 
различна представа за хуманност, вероятно защото истинска 
прозорливост за човешката природа му липсва.

ОСНОВНИ ДАТИ:

1584: Ражда се Мусаши в Миямото-Мура, провинция Харима 
(съвременна префектура Миаге), намираща се в центъра на 
Хоншу, основния остров на Япония. До началото на следващия 
век страната е опустошавана от гражданската война, това е 
атмосферата, в която расте Мусаши. Неговият баща Мунисай 
умира, когато Такедзо (първото име на Мусаши. Йероглифите 
могат да се прочетат и като "Мусаши") е на седем години. Детето 
проявява див и сприхав характер. 1596: Мусаши е на тринадесет 
години и води първия си дуел - срещу Арима Кихей. Арима е 
майстор на оръжията и особено на копието и меча. Има 
различни версии за този двубой. Едната привлича вниманието 
върху ранно развитата ловкост на Мусаши и уменията му с 
"бокен". Според другата версия, Мусаши сграбчил противника си 
и го съборил на земята, за да го довърши с един удар на тоягата. 
1600: Токугава Иеясу решава да заграби властта. Следва 
ужасната битка при Секигахара, когато нашият герой, въпреки 
смелостта и силата си е откъм губещата страна. 1603: Мусаши 
става един Мушашу Гиоша т.е. скитащ самурай, искащ да се 
усъвършенства в Пътя на меча. 1604: Започват епичните му 
битки срещу клана Йошиока. 
След това, Мусаши се сражава срещу "Ямабуши" - войнствените 
монаси от Нара, майстори на тоягата. В провинция Ига той се 
сблъсква с Шишидо Байкен, майстор на "кусаригама", когото 

безмилостно побеждава. Всеки път победата е пълна, понеже 
Мусаши притежава изключителни способности да се 
приспособява. В Едо той среща Мусо Гоносуке, майстор на 
тоягата. Мусаши е победител, но пощадява противника си. По-
късно Мусо Гоносуке, оттеглил се в планината да размишлява 
над загубата си, отново го предизвиква. Той е скъсил леко 
тоягата си, за да я направи по-удобна, но запазва предимството 
на дължината й. Мусаши е победен и това ще бъде 
единствената му загуба. Гоносуке поставя началото на джодо 
(Пътят на тоягата "джо"). 1612: На двадесет и девет години, на 
13 април, Мусаши среща Сасаки Коджиро, също млад (на 18 
години), но много опасен противник. Прочутата битка се 
провежда на остров Фунашимае. 1614: Мусаши вероятно участва 
в защитата на замъка в Осака, за да помогне на Тойтоми. 1636: 
Участвайки в потушаването на бунта на християните в 
Шимабара, Мусаши се прославя със своята храброст. Проявява 
се и неговият осиновен (през 1612 г.) син Йори . 1640: Мусаши е 
на петдесет и седем години. Получава титлата майстор на 
оръжията в Кумамото от Мосокава Тадоши (тогава първи 
министър, пряк потомък на този знаменит род). 1641: Мусаши 
връчва на владетеля Мосокава "35 урока по тактика" - 
произведение, което последният му поръчва да напише. 
Неговият покровител умира същата година и Мусаши, сломен от 
смъртта му, се оттегля в будисткият манастир - пещера Рейган-
До и се отдава на калиграфия и на скулптура. 1643: Мусаши 
пише прочутото си произведение "Го Рин Но Шо" ("Ръкописът на 
петте пръстена"). 1645: На 12 май той съставя деветнадесетте 
правила на "Пътят, който трябва сам да следваш", същината на 
учението му. Умира на 19 май , на 62 години и по негово желание 
е кремиран прав, в снаряжение на самурай генерал на пътя 
Токайдо към Едо. Погребан е на шест километра североизточно 
от град Кумамото.

Го рин но шо

(Ръкописът на петте пръстена)

:

Произведението бобщава практиката за боравене с меч - 
самостоятелно или в група, но вникването в него позволява 
успех във всякакъв тактически план. При първи прочит 
"Ръкописът на петте пръстена" е произведение за войнския дух и 
битката. Разбира се, това засяга двубоите с меч, но и всяка една 
ситуация в пространството и времето срещу един противник или 
срещу цяла армия. Накратко, произведението дава универсален 
облик на "войната" в нашето ежедневие. Написан през XVII в., 
той е много информационно наситено и засяга японската култура 
в един вече доста отдалечен от нас исторически контекст, но 
въпреки това, посланията на Мусаши за постигането на победа 
са повече от актуални и високо ценени в различни области на 
живота и познанието. Днес книгата дори минава за библия на 
японските икономисти. Последното й издание на съвременен 
японски е публикувано от дружеството за проучване на 
управлението в Токио. "…Когато Мусаши говори, "Уол Стрийт" 
слуша!" - това твърди издание на "Тайм" от 1981 год., 
разяснявайки, че американските бизнесмени са открили тайната 
на изключителния японски успех на световния пазар.
Като основна тактика, на която изключително държи, Мусаши 
посочва повлияването върху противника. Нужно е да се овладее 
в битката феноменът на огледалото: "ако противникът има 
навика да напада бясно, по брутален начин, и това не съвпада с 
нашия стил, никога не трябва да го следваме, да го имитираме и 
да влизаме в неговата игра. Тъкмо обратното - нужно е на първо 
време да запазим самообладание, а след това да успокоим и 
самата битка, като наложим друг ритъм и объркаме противника. 
Накрая той ще приеме нашите правила и ще може да бъде 
победен. Да въведеш другия на собствен терен, да пречупиш 
неговата стандартна и позната настройка, да създадеш 
впечатление на изчакване, да го направиш свой съюзник против 
волята му - ето идеалната ситуация за постигането на победа."
Мусаши твърди: "…различни неща се предават и могат да 
заразят противника: вялост, дори прозявка. По време на дуел 
можете да победите, като се престорите на небрежни, и 
възползвайки се от момента, когато и противникът се отпусне, да 
нападнете внезапно и енергично преди да се е съвзел.
 Този метод е едно своеобразно "напиване" на врага. Помислете 
върху него." Няколко думи за "Ръкописът на петте пръстена":