ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЕТСКАТА 

ГРАДИНА И СЕМЕЙСТВОТО

В семейството родителите са първоучители на своето дете. Те имат 

безспорна роля за социализацията му и спомагат за приобщаването му към 
общочовешките ценности. 

За да съхрани своята цялост, днес българското семейство инвестира 

икономическите си и духовни дадености в разнообразни по своя характер 
дейности.   Изграждането   на   нова   „гледна   точка”,   съобразно   новите 
условия,   се   оказва   труден   и   бавен   процес,   който   поставя   на   сериозни 
изпитания   ценностната   система   на   семейството.   Загрижени   повече   за 
икономическото   оцеляване   и   благополучие,   родителите   оставят   на   по-
заден   план   възпитанието   на   детето   си   или   оставят   това   задължение 
основно   на   педагозите   в   детската   градина.   Поради   тази   причина   на 
детската градина, като първата социална единица, в която попада детето 
извън семейството, се пада отговорността да положи основите на реално, 
ефективно,   научно   обосновано   сътрудничество   с   родителите.   Това 
означава, че едно от водещите й направления трябва да бъде своевременно, 
целенасочено, технологично организиране на процеса на взаимодействие в 
системата детска градина – семейство.

Това   взаимодействие   е   организиране   и   провеждане   от   детската 

градина   система   от   дейности,   насочени   към   обогатяване   и 
усъвършенстване на психолого-педагогическата култура на родителите и 
хуманизиране на възпитателните нагласи към детето.

Познаването   от   педагогическия   екип   на   проблемите,   с   които   се 

сблъскват родителите от различни модели семейства при възпитанието на 
децата,   е  основата,  върху  която   могат   да  се   разработват  индивидуални, 
диференцирани   и   комплексни   подходи   за   подкрепа   и   облекчаване   на 
родителите   при   решаването   на   специфични   задачи   във   възпитателния 
процес.