1
background image

1. Етапи в развитието на организационното поведение

Първия е свързан с Шумерската цивилизация–има запазени плочки с надписи.Втория се свързва с Египет тъй като там за първи 
път   се   създава   стройна   организация   на   трудовата   дейност.Обръщат   внимание   на   човешкия   фактор   в   производството,на 
отношенията.Въвеждат минимална работна надница,форми на планиране.Третия етап свързваме с християнското учение за 
морални   норми   и   перспективи.Те   от   организационна   гледна   точка   регулират   поведението   и   взаимодействието   между 
хората.Четвъртия етап е свързан с Венецианската република–качествени промени в управлението.Възприема се модела на 
взаимозменяемост,въвеждат се първите елементарни поточни линии.1.Първи донаучен:от праисторическо време до началото 
на   20в.Качествените   промени   в   ОП   зависят   от   разделението   на   труда   и   от   различните   подходи   на   управление   в 
древността.2.Втори   етап  е   свързан   с   името   на   английски   инженер-Тейлър–на   когото   възлагат   да   въведе   нов   метод   за 
организация на  труда.Той  смята,че  за да  се подобри  организацията  на труда трябва  да бъде ефикасно  самото оръдие на 
труд(ергономичност).Въвежда стандарти и норми съгласно които за всяка производствена дейност се определя точно време за 
изпълнението  й.Този  подход на Тейлър довежда до висока  производителност на труда,но  и  до сериозни  недостатъци като 
монотонност,чувство   на   отчужденост   от   трудовия   процес   и   др.3.Третият   етап  

 

 е  

   хуманистичният   период

 

 

 

от   развитието   на 

управлението   на  организацията/периодът  на  човешките  отношения/от  1927 до  1945г.Свързан  е с   името  на  Елтън Мейо/ам 
психолог/ и с т.н. 

хоторнови изследвания и хоторнов ефект

.Това става по времето на Голямата депресия в САЩ.На Мейо се 

възлага   да   започне   изследвания   на   организацията   и   управлението   на   западната   икономика.Върху   производителността   и 
ефективността на труда освен икономически фактори влияят и фактори от психологическо естество.Организацията на трудовата 
дейност се влияе от външни условия,величина на възнаграждението,от определени психологични фактори.Демонстрирането на 
внимание   към   личността   на   работещите   е   достатъчен   фактор   за   повишаване   на   производителността.Именно   този 
психологически   механизъм,който   детерминира   активното   включване   на   работниците   в   производствения   процес,се   нарича 

хоторнов ефект

.4.Четвъртият етап 

 

 е 

   вероятностният период

 

 .Това е съвременният период,който включва периода от 1945г. до 

наши дни.Не се отхвърля нито научния,нито хуманистичния период-възприема рационалното от тях.Съгласно вероятностния 
период всяка организация е детерминирана,както от вътрешни,така и от външни фактори и съществува вероятност нейната 
структура  да бъде повлияна от тези фактори във всеки отделен момент.При вероятностния подход към организацииите се 
подхожда многостранно:отчитат се всички ситуационни фактори за всеки един момент от дейността;освен това се държи сметка 
за взаимната обусловеност на поведението и дейностите вътре в организацията;не се пренебрегва културната обусловеност на 
взаимодействието както във външен,така и във вътрешен план.

2. Предмет на организационното поведение-сходство и разлики с други научни дисциплини

Дисциплината се формира на 

база   много   и   сравнително   самостоятелни   научни   направления.На   лице   е   опит   за   синтез   на   знания   от   поведенческите   и 
организационно-управленски   науки.Поведението   се   описва   чрез   категории   като   дейност,интереси,цели,обект,субект   и 
т.н.Поведението е външната обективна страна на човешката активност.Структура на човешката дейност:потребности->мотив-
>цел  (начин/средства)->поведение->резултат

.

Орг.  поведение  е   онова  поведение,което   хората  демонстрират  в   условията   на 

дадена организация(във всички нейни аспекти).Към организационните научки се причисляват следните науки:Организационна 
теория: изучава структурата и строежа на организацията.Дава предписания за оптимизация на структурата за да може да бъде 
ефективна.Не   се   интересува   от   личността   като   единица   за   анализ.Организационна   психология–изучава   два 
аспекта:взаимодействието   м/у   личността   и   групата   в   рамките   на   организацията(нагласи,   мотиви,ценности,отношение   м/у 
ръководители   и   подчинени-микронивото   на   организацията)и   м/у   груповите   психични   процеси   и   явления   и   социалните 
общности.Управление на персонала–свежда се до проучване поведението на работното място.Организационното поведение се 
занимава с поведението на хората(отделния индивид) в рамките на организацията.Промяната на нагласите в ролите,ролевото 
поведение и как тези промени могат да бъдат повлияни от организацията.Социална активност на индивида–има възможност да 
бъде управляван.Човешкото поведение е свързано с интерпретацията  и изучаването на реица други понятия.  

3. Организацията-същност и особености

Има няколко дефиниции за организация, които акцентират върху няколко различни 

аспекта:1.Група хора обединени от обща цел,чиято дейност е подчинена на система от правила.2.Като процес на   определяне и 
разпределение   на   необходимите   дейности   на   структуриране   на   взаимоотношенията   м/у   отделните   роли;на   планиране   и 
координиране на действията.Обръща се внимание на функциите на организацията като специфична управленска дейност.3.Като 
система-обособена цялост с вход и изход-на входа постъпват материали,които вече преработени се връщат във външната 
среда като продукти(стоки/услуги)удовлетворяващи потребностите.4.Като социотехническа система-съвкупност от технологии и 
хора с присъщите им отношения.5.Като съвкупност или мрежа от подсистеми-целева, технологична,човешки ресурси,вътрешна 
структура,неформални   отношения,   взаимоотношения   със   средата   на   организацията.6.Като   съвкупност   от   роли-
организационните роли се изпълняват от хора,но имат надличностен характер-организацията може да продължи да съществува 
независимо   от   смяната   на   хората.7.Културна   реалност-ценности   и   ценностни   отношения   на   организационните   агенти-
хора,групи,лидери,органи.Системата   от   определени   ценности   и   норми   регулира   управлението   на   хората   и   групите   в 
организацията.Тези ценности и норми са критериите,чрез които се измерва собствената и чуждата дейност.

4. Етапи в развитието  и възгледите на организацията.

Етап на научното управление-създава се научният мениджмънт на 

управление-Тейлър.Етап   на   бюрокрацията-акцент   се   постава   на   администрацията,която   е   основана   на   експертност   и 
дисциплина.Абсолютизира   се   специализацията,точното   разпределение   на   ролите,йерархията.При   тези   системи   се   очаква 
служителя   да   бъде   обезличен   да   се   проявява   като   функционален   изпълнител,не   като   личност.Да   бъде   съвкупност   от 
задачи,роли и изпълнения(ефект на деперсонализация).Критиките към бюрократичните системи са насочени към бюрократична 
дисфункция-фиксирането   на   строги   правила   може   да   доведе   до   липса   на   адаптивност.Правилата   стават   по-важни   от 
действителните   цели   на   организацията.Затова   в   бюрократичните   организации   значение   имат   характера   и   начина   на 
възприемане   на   правилата-да   бъдат   общоприети   и   общосподелени.Доктрината   „човешки   отношения”-Мейо:вниманието   се 
поставя   в/у   социалните   фактори   в   предприятието,поведението   на   работниците   и   човешките   взаимоотношения.Системен 
подход:организациите са отворени системи,влияят се от външната среда.За успешното постигане на целите  си организацията 
трябва   да   се   съобразява   с   взаимодействието   м/у   външната   и   вътрешната   среда.Ситуационен   подход:според   него   най-
подходящата   структура   на   управление   е   онази,която   се   съобразява   с   конкретната   ситуация   на   конкретната 
организация.Управленците имат свобода да установяват конкретна форма на управление в зависимост от ситуацията в която се 
намира организацията.Последните два подхода обединени оформят съвременния подход към организацията.

Класически подход

Съвременен подход

Детерминизъм,
релативизъм

Организацията

 

се

 

разглежда

 

като 

самостоятелна   и   независеща   от   средата 
(детерминизъм).

Средата   е   важна   за   организацията   за 
постигане на целите си.

Добра организация е:

Ефективна   и   стабилна-устоява   на   проблемите 
без това да й оказва влияние и да се промени.

Оцелява като се променя и адаптира.

1

Това е само предварителен преглед!

Организационно поведение

Първият е свързан с Шумерската цивилизация – има запазени плочки с надписи. Вторият се свързва с Египет тъй като там за първи път се създава стройна организация на трудовата дейност...

Организационно поведение

Предмет: Организационно поведение
Тип: Лекции
Брой страници: 6
Брой думи: 3840
Брой символи: 34432
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм