ОСНОВНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОРТОМОЛЕКУЛЯРНАТА МЕДИЦИНА
Ортомолекулярната медицина – молекулярният подход в медицинската наука. Успешното
научнообосновано приложение на природните субстанции в профилактиката, лечението и
рехабилитацията на най-масовите и труднолечими заболявания. Пътят към постигане на оптимално
здраве.
Както е добре известно на всички запознати с материята, новостите трудно си пробиват път в науката. Това
правило важи с особена сила за медицинската наука, която освен, че стъпва на теоретичната основа на
практически всички фундаментални науки изучаващи живата материя, е призвана да използва най-новите
научни достижения и открития в реалната практика с цел предпазването на здравите и лекуването на болните
хора, както и възстановяването им след прекарани заболявания. Ето защо не са много новите направления и
школи в медицинската практика, които да предизвикват такъв интерес от страна на сериозни и утвърдени учени
и медицински професионалисти, какъвто напоследък предизвиква така наречената ортомолекулярна медицина.
Това е едно от най-младите, но и най-сериозно подкрепени с научни доказателства направления в огромното
семейство на медицинските науки, зародило се едва през втората половина на миналия век. За основоположник
на ортомолекулярната медицина се счита американският квантов химик и биохимик Линус Полинг (28.02. 1901 –
19.08. 1994). Независимо от тясната си специалност Полинг има изключителен принос в областта на
молекулярната биология и приложната биохимия в областта на медицината. Той е единственият учен в
историята досега, получил две самостоятелни Нобелови награди. Фундаменталните разработки на Линус Полинг
описващи природата на химичните връзки (теория за хибридизацията) отдавна са влезли в учебниците по
химия. Освен това Полинг е откривателят на причината за развитие на така наречената сърповидноклетъчна
анемия, поради което, той бива наречен „баща на молекулярната биология“ не от друг, а от самия Франсис Крик
– един от откривателите на двойноверижната структура на ДНК. Терминът „ортомолекулярна“ е използван за
пръв път от Линус Полинг в неговата фундаментална статия „Ортомолекулярна психиатрия“ публикувана в
списание „Science“ през 1968 година. В тази статия Линус Полинг определя ортомолекулярния подход в
медицината като "поддържането на добро здраве и лечението на болестите чрез вариране на концентрациите в
човешкото тяло, на вещества които нормално присъстват в организма и са необходими за доброто му
здравословно състояние. Самият термин „ортомолекулярна“ произхожда от старогръцката дума „ортос“ -
правилен, точен и латинската дума „молекула“ – най-малката частица, която притежава свойствата на дадено
химично съединение. Всъщност идеята, да се възстановява и поддържа оптимална хомеостаза в човешкия
организъм чрез внос на естествени и жизненонеобходими за него природни вещества най-вече с помоща на
храненето и хранителните добавки е много по-стара. Достатъчно е да си припомним крилатата мисъл на
Хипократ „Нека храната бъде вашето лекарство, а лекарството – да бъде ваша храна“.
Ролята на оптималната хомеостаза за поддържане доброто здраве на човешкия организъм е обоснована още от
френския учен Клод Бернар и се поддържа от многобройна плеяда изтъкнати учени от всички области на
биологичните и медицинските науки. Идеята за предпазване от болести и подобряване на състоянието при вече
развити заболявания, чрез внос на естествени за организма вещества и субстанции с природен произход, се
подкрепя от учени с утвърден принос в световната медицинска наука като Арчибалд Гарод – откривателя на
първото заболяване, за което е установено че се дължи на генетичен дефект – алкаптонурията, д-р Роджър
Уилиамс – автор на книгата „Биохимична индивидуалност“ и психиатъра Абрам Хофер, който установява, че
увеличеният внос на някои витамини от група В (ниацин и пиридоксин) повлиява благоприятно състоянието дори
при болни от шизофрения. Прозренията на тези гениални учени, които изцяло подкрепят тезата на Линус Полинг
за „ поддържане на добро здраве и лечение на болестите, чрез вариране концентрациите в човешкото тяло на
вещества които нормално присъстват в организма и са необходими за доброто му здравословно състояние“ са в
пълно съзвучие и с по-късните открития за важната роля на все по-нарастващ брой естествени природни
вещества – витамини, минерали, аминокиселини, мастни киселини, фитонутриенти и др. в жизненоважни за
организма метаболитни процеси. През последните 1-2 десетилетия е натрупан огромен брой клинични
проучвания, които подкрепят концепцията за подобряване и поддържане на доброто здравословно състояние на
човешкия организъм чрез внос на есенциални нутриенти и вещества с природен произход. Особено силни и
убедителни са доказателствата за предпазване на организма от заболявания чрез редовен внос на есенциални
вещества като омега-3 мастни киселини, ликопен, селен, фолиева киселина, витамини А, С, Е и много други.
Ключов момент в подхода на ортомолекулярните лекари е, че те поставят ударението върху превенцията и
предотвратяването на патологичните изменения в организма още на молекулярно ниво, преди те да са
еволюирали до патологични изяви на макро-ниво, когато процесите са вече доста напреднали и повлияването
им дори със средствата на конвенционалната медицина вече е доста по-трудно. Другите основополагащи идеи в
ортомолекулярната медицина са тези за биохимичната индивидуалност на всеки човешки организъм
(обуславяща индивидуално специфичен метаболизъм и реактивност), както и за възможността да се повлиява
фенотипната изява на различни гени (генната експресия) в организма чрез внос на естествени вещества в
адекватни дози. В последните години се натрупват все повече доказателства и научни факти, които подкрепят
идеите на ортомолекулярната медицина. Първоначалната идея на Линус Полинг и неговите съмишленици, вече
е намерила голям брой последователи, които произхождат от сериозни научни среди, свързани не само с
медицината. Макар и сравнително млада „ортомолекулярната медицина“ се развива в голям брой научни
центрове и специализирани клиники в най-напредналите държави в света. Безспорен лидер в тази област е
института по ортомолекулярна медицина, разположен в Университета на американския щат Орегон, който се
явява наследник на калифорнийският институт за Наука и Медицина и понастоящем носи името на самия Линус
Полинг. В тази водеща институция в областта на ортомолекулярната медицина са привлечени сериозни учени
от цял свят и са осигурени сериозни финансови ресурси, насочени към най-задълбочени и научнообосновани
изследвания в областта на естествените природни вещества и тяхното влияние върху човешкия организъм при
състояния на здраве и болести. Освен института „Линус Полинг“ в САЩ, съществуват и 16 национални