Човешката словесност — възникване,

развитие и роля при формирането

на човешките общности

1.

Словесно изкуство- определение- широко понятие с исторически характер, 
оформянето и развитието му зави си от:

a.

разбирания за смисъла и функциите на словесността през различните 
културни епохи- период от около 28 века;

b.

приемат се за отправна точка в Европейския културен регион първите 
литературни образци — „Илиада" и „Одисея", чието предполагаемо 
създаване е около VIII в. пр. Хр.;

c.

зародишът на словесността би могъл да се потърси още в първобитните 
общества към „неолитната революция", към появата на членоразделната 
реч и първите хора, там, където митът и ритуалът са основни форми на 
изразяване;

d.

Не всяка човешка реч може да бъде наречена словесно изкуство. Една 
латинска сентенция гласи: „За да има море, трябва първо вода.";

2. За възникването на словесното изкуство е необходим не просто език, а в 

достатъчна степен развит език.

a. Богатство от словоформи, сложни синтактични конструкции, 

вариативност на изказа, различни методи за предаване на метафоричното 
мислене — това са все възможности, които човешкият език трябва да 
овладее, за да се превърне в „инструмент" и материал на словесността.

b. така се достига до функционалността на езика – стилово многообразие;

3.

Поява на видове словесност и неговите възможности.

a.

Библейският разказ за Сътворението започва със Словото, посредством 
което Бог създава света;

b.

в древноегипетските представи Птах, богът — творец на света и на 
боговете, поражда съществуващото само „със сърцето и с езика си".

c.

Скандинавският бог на бурите, гръмотевиците и плодородието, Тор, е 
създател и пазител на писмената;

d. В древногръцките представи писмеността е дело на хората (според 

митовете Кадъм я пренася от Финикия), но на по-късен етап 
изобретяването й се приписва на Хермес. Аполон, Атина и Дионис пък са 
създатели и покровители на изкуствата, а музите са богини на музиката, 
поезията, науката и на всички форми на човешката духовна дейност.

e.

На речта и писмото се приписват магически функции - „Думата е страшно 
нещо”-Йовков;

f.

форми на племенни табу (забрани), които регламентират запазването на 
родовия космос - Съществена част от тези табу се разпростира върху 
произнасянето на определени думи - изричането им може да призове 
демонични същества, да разгневи боговете, да заплаши със смърт 
престъпилия забраната ;

g.

Дивакът е мислел името си за неотменна част от своята същност;

h. Египтяните например получавали две имена — истинското и доброто име, 

1