Ревностен последовател на Крило-Методиевото дело, Черноризец Храбър 
е страстен негов бранител. Трезвата му преценка на учен, ангажиран със 
съдбините на своя славянски род го подтиква да напише безсмъртното си 
произведение “За буквите”. В тази творба с много страст старобългарският 
творец осъществява своята пламенна защита на славянската азбука, 
утвърждава и възвеличава славянската писменост.

   Своята защита Черноризец Храбър осъществява чрез композицията на 
съчинението. Условно то се дели на две части – историческа и полемична, 
които преливат една в друга и взаимно се обуславят. Мярата между тях, 
между спокойния, уравновесен и бурния, гневен тон определя 
съвършенството на творбата.

   Целенасочено и логично Храбър излага тезите, доводите и 
разсъжданията си в първата част на трактата. Прецизен фиолог, писателят 
доказва, че с гръцката азбука не може да се изрази фонетичното богатство 
на славянския език.

   “Но как може да се пише добре с гръцки букви...” и защитава убедително 
своята теза за необходимостта от писменост на роден език. Според учения 
и фиолога Черноризец Храбър възникването на всяко писмо, в това число и 
на славянското, е историческа необходимост, а не случайност.

   Обосновал в духа на славянската религия благосклонността на Бога към 
славяните – “човеколюбецът Бог ... смили се над човешкия род, изпрати му 
свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж”, 
писателят защитава и прогресивната идея за културното влияние между 
народите – “ И както гърците съставиха своите букви по образец на 
европейските, така и той – по гръцките” .

   Полемичната част на съчинението е страстна защита на славянската 
писменост. Използвайки композиционната схема “теза-антитеза”, авторът 
привидно приема обвиненията и аргументирано ги отрича, като 
същевременно ги градира.

   Първото обвинение според Храбър е абсолютно несъстоятелно и той 
лесно го отхвърля.

   По-сериозно в контекста на Средновековието е другото обвинение – 
“Защо са славянските книги? Тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито 
пък са изначални като европейските, римските и гръцките, които са още от 
началото и са приети от бога” . Богатата ерудиция на твореца му дава 
възможност да аргументира достойно защитната си теза и отново за улучи 
опонентите си в незнание и невежество – “Бог не е създал най-напред нито 
еврейския, нито елинския, а сирийския, на който говорил Адам” ...