Югозападен университет „Неофит Рилски”

Правно-Исторически факултет

КУРСОВА РАБОТА

по дисциплината:

ИКОНОМИКА НА ОТБРАНАТА И 

СИГУРНОСТТА

На тема:

 “ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА НАЦИОНАЛНАТА 

СИГУРНОСТ И ОТБРАНА”

Изготвил:
инж. Иво Петелов

Спец: Публична администрация
ОКС  Магистър
Фак. № 120471

     Проверил:
     проф. д-р Тилчо Иванов

Благоевград, 2008

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Въведение.

2. Общи   положения:   определение,   основни   фактори   и   източници   на 

заплаха.

3. Система от мерки за национална сигурност.

4.

Критерии за оценка на икономическите аспекти на сигурността.

5. Приоритети и фактори на националната сигурност.

6. Заключение.

2

1. Въведение

В   света   намаля   заплахата   от   глобален   ядрен   конфликт,   причинен   от 

идеологическо   противопоставяне.   Има   тенденция   за   укрепване   ролята   на 
правото при регулиране на спорни междудържавни проблеми. Подобряват се 
механизмите за управление на кризисни ситуации на Съвета за сигурност на 
ООН. Намаля значително опасността от пряка военна агресия срещу България. 
Въпреки   това   се   запазва   значението   на   военните   и   силовите   фактори   в 
международните отношения.

Нарастващо   значение   за   сигурността   на   България   имат   световните 

икономически, политически, научно-технически, екологични, информационни 
процеси,   както   и   изострящата   се   конкуренция   за   достъп   до   ресурси   и 
инфраструктури,   за   пазари   и   най-модерни   технологии.   Възниква   глобално 
информационно общество, извършва се световна икономическа интеграция, 
което създава нови предизвикателства за Р България.

Присъединяването   на   България   към   международните   финансови   и 

търговско-стопански структури открива нови перспективи за гарантиране на 
нашата сигурност. Изолирането на страната ни от световните интеграционни 
процеси   само   по   себе   си   е   заплаха   за   българските   граждани,   общество   и 
държава.

В   Европа   нарасна   респектът   към   европейските   политически   и 

икономически   и   към   евроатлантическите   военнополитически   организации. 
Това прави малко вероятно налагането на едностранни, включително военни 
решения при регионални и двустранни конфликти.

След   разпускането   на   организацията   на   Варшавския   договор   и 

преодоляването   на   блоковото   противопоставяне   се   утвърди   тенденция   на 
укрепване на доверието и сътрудничеството. Започна да нараства значението 
на европейската архитектура за сигурност.

Задълбочиха се икономическите и социалните различия на континента, а 

заедно   с   тях   се   появиха   нова   несигурност   и   нови   рискове.   Породиха   се 
конфликти   на   етническа,   религиозна   и   социална   основа.   Противоречивият 
преход   в   страните   от   Централна   и   Източна   Европа   представлява   голямо 
предизвикателство   към   техните   демократични   институции   и   към 
европейските структури. 

Балканите са зона на конфликти и напрежение в Европа. Това създава 

сериозни   рискове   за   националната   сигурност   на   Република   България. 
Страната   ни   не   е   в   състояние   сама   да   опазва   своята   сигурност   или   да   се 
стреми към сигурност чрез неутралитет поради недостатъчния си финансов, 
икономически и военен потенциал. 

Новите реалности предпоставят необходимостта тя да се приобщи към 

ефективни   колективни   системи   за   сигурност   и   икономическо   развитие.   В 
същото   време   се   появяват   нови   възможности   и   се   засилва   значението   на 

3

собствената политика за неутрализиране на неблагоприятни за сигурността на 
страната   фактори.   България   има   потенциал   да   бъде   значим   фактор   за 
сигурност и стабилност в Югоизточна Европа.

В динамичния обществен живот, който отличава нашата съвременност, 

печелившата   стратегия   изисква   да   се   разбере   новото   като   универсален 
феномен.   Не   само   като   бойна   техника   и   военна   подготовка,   като   военно-
стратегически   подходи   и   оперативно-тактически   схеми,   но   и   като   нови 
обществени реалности, нови взаимоотношения между армията и обществото, 
между вътрешната и външната политика, нови ценностни и психологически 
нагласи.   Подобно   заключение   само   по   себе   си   едва   ли   ще   предизвика 
съмнения и възражения. Въпросът е в това, че новата действителност често 
остава полускрита в съдържанието на понятия, които са традиционни. Това се 
отнася и до такива фундаментални определения като „отбрана” и „сигурност”.

Концепцията   за   националната   сигурност   на   Република   България 

представлява   официално   приети   политически   виждания   за   защита   на 
българските граждани, общество и държава от външни и вътрешни заплахи от 
всякакво   естество,   при   отчитане   на   наличните   ресурси   и   съобразяване   с 
нивото   на   гаранциите,   които   дават   световната,   евроатлантическата   и 
европейската   система   за   сигурност   и   стабилно   развитие.   Концепцията 
определя целите и задачите в периода на присъединяването на България към 
ефективна колективна система за евроатлантическа и европейска сигурност и 
с   оглед   на   рисковите   фактори,   които   заплашват   по   сегашния   начин 
сигурността   на   страната.   Основа   на   системата   за   евроатлантическа   и 
европейска   сигурност   са   Организацията   на   Северноатлантическия   договор 
(НАТО),   Европейският   съюз   (ЕС),   Западноевропейският   съюз   (ЗЕС)   и 
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

2. Общи положения.

"Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата, при 

което   са   защитени   основните   права   и   свободи   на   българските   граждани, 
държавните  граници, териториалната  цялост  и независимостта на  страната, 
когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна 
на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за 
държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и 
гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват 
и увеличават своето благосъстояние и се развиват.

Сигурността   е   гарантирана,   когато   страната   успешно   реализира 

националните интереси, цели и приоритети и при необходимост е в състояние 
ефективно   да   ги   защити   от   външна   и   вътрешна   заплаха.   Равнището   на 
сигурност се определя от степените на защита и на ефективно реализиране на 
интересите на българските граждани, общество и държава, които в съвкупност 
съставляват националните интереси.

4