1. Характер и структура на текстилното 
производство   (ТП)   и   текстилните 
материали 

П   от   влакно   до   облекло   е 

изключително   обемно   и   прекъснато 
дискретно.   То   е   обемнно,   защото   се 
преработват   разнообразни   по   свойства 
суровини,   а   една   и   съща   суровина   се 
преработва   с   различни   технологични 
процеси.   ТП   има   над   1200   различни 
машини някои, от които са най-сложните 
произ.съвременни   машини.   Процесите, 
през които преминава преработването на 
материалите   са   с   различни   скорости, 
което   налага   пресъздаването   на 
производството   и   много   транспорни 
операции.   ТП   е   изключително   сложно. 
Сложността   се   опр.от   слабите   физико-
механични   показатели   и   неустойчивата 
форма

на

суровините

и 

полуфабрикатите.   Технолог.параметри 
при някои процеси не се подчиняват на 
теорията   на   вероятностите   и   на 
матем.статистика,   която   осигурява 
контролиране   и   регулиране   на 
параметрите.   Особено   трудно   е 
роботизацията   на   някои   процеси   в 
предачното и тъкачното пр-во, каквито са 
напр.връзване   на   скъсана   нишка.   ТП   е 
най-старото в България и на Балканския 
п-ов.   Първата   фабрика   е   открита   в 
Сливен 1834г от Добри Желязков.В ТП се 
обособяват   следните   производства:   1 
Предачно; 2 Тъкачно; 3 Плетачно; 4 НТМ; 
5   Шевно.   Суровините   за   текстилната 
промишленост   са   влакната   и 
елементарните

коприни.

Малко 

приложение   имат   и   ленените.   Влакната 
са естествени и химични. Те са с малка 
дължина. От няколко см до 100см с много 
малко напречно сечение от порядъка на 
микрометри   или   микрон.   Естествените 
влакна  биват  растителни  (памук,   лен)  и 
животински

(вълна,

коприна). 

Елементарните   нишки   представляват 
влакна   с   много   голяма   дължина   от 
порядъка   на   километри.   Те   се 
произвеждат   в   хим.заводи   и   имат   2 
приложения.   Големи   снопове   от 
хим.влакна се нарязват с опр.дължина и 
се   получават   щампелни   влакна. 
Отрязъците са от 40 до 200мм. Втората 
част се скрепяват и пресукват, с което се 
получават   много   нишкови   коприни. 
Влакното   ч/з   предене   се   превръща   в 
прежда.   Преждите   са   многонишковите 
коприни   и   се   нар.нишки.   Нишките   са   с 
голяма   дължина,   малко   напречно 
сечение,   което   се   приема   за   кръг. 
екстилни   суровини-   От   нишките   ч/з 
произ.процеси-тъкане,   плетене,   НТМ   се 
получават   тъкани,   плетива   и   ТТМ. 
Тъканите   и   плетивата   се   нар.още 
платове. Платовете и ТТМ се нар.площни 
текстилни изделия. Площните изделия са 
с   голяма   дължина   и   ширина   и   малка 
дебелина. Платовете, които се получават 
при   тъкане   и   плетене   се   нар.сурови 
платове, те се подлагат на апаратура и 
облагородяване,

гладене. 

Облагородяване-

третиране

с 

подобрители

с

апреурата

и 

облагородяването   се   получават   готови 
площни   изделия.   От   тях   ч/з   шевни 
процеси се получават облекла.

2. Влакна. Видове.  Основни свойства 

текстила е възприета класификацията на 
влакната   според   произхода   и 
получаването   им.   Те   се   разделят   на   2 
големи   групи:   Естествени   и   Химични. 
Естествените   биват:   растителни, 

животински   и   минерални.   От 
растителните   най-голямо   приложение 
намират   памука,   лена,   конопа,   а   от 
животинските   най-голямо   приложение 
намират   вълнените,   които   се   получават 
ч/з   стригане   на   космената   покривка   на 
животните.   Осн.приложения   у   нас   има 
овчата   вълна   и   естествената   коприна. 
Хим.влакна се получават в заводите ч/з 
формуване   на   стопилка   от   природни 
продукти   или   синтезирани   от 
преработването   на   нефта.   1гр   Влакна 
нар.изкуствени-получават

се

ч/з 

обработване на дървесина и растителна 
целулоза. По хим.състав те наподобяват 
на   растителните   влакна.   2гр   Химичните 
влакна,   като   осн.приложение   намират 
полиестерните. Осн.св-ва на влакната: 1 
Дебелина-за   измерване   на   дебелината 
се използува линейната плътност. Те се 
изразяват в единици-текс.  Tt=gгр/1000m. 
Тъй като влакната са много тънки, те се 
изразяват

в 

„децитекс”.dTt=Tt/10=gгр/10

4

m.   Някои   от 

полуфабрикатите   като   лентите   се 
изобразяват с килотекс. kTt=gгр/1m. Най-
ниските прежди, които се изработват са 
8Т. 2 Дължина-получените влакна се нар 
още   къси,   те   до   28мм   се   нар 
късовлакнести,   от   28   до   32мм 
средновлакнести,

и

над

32 

дълговлакнести.   Вълната   под   55мм   е 
късовлакнеста   и   се   преработва   по 
щрайхгарната   с-ма,   а   над   55мм   е 
дълговлакнеста   и   се   преработва   па 
кандерната   с-ма.   Памучните   влакна 
обвиват  семето  на  памучното  растение. 
Растението е едногодишно и след около 
150дни при наши условия от посяването 
му   влакната   узряват   и   кутийките   се 
разтварят.   Памучното   влакно   първо 
ръсте   на   дължина   и   след   това   при 
зреенето   започва   да   се   пълни   с 
целулоза. Назрелите влакна имат малък 
слой   и   са   с   много   малка   здравина. 
Памукът   заедно   със   семената   се 
нар.неомагамен.

Отделянето

на 

семената от влакната се нар маганене и 
се извършва на спец.машини нар.магани. 
Памукът се бере ръчно няколко пъти. В/у 
памука   остават   множество   люспи   от 
семената на растенията. Важно св-во на 
памука   е   неговата   хигроскопичност,   т.е 
поглъща влага. Поради, което то попива 
подта от тялото и се използува основно 
за долно и бебешко облекло. Вълнените 
влакна се получават от кожата на овцете. 
Вълненото  влакно  се  състои  от  3 слоя-
външен,   вътрешен   и   канал.   Външният 
слой   се   състои   от   рогови   образования 
подредени   керемидообразно.   Приличат 
на   люспи   на   риба.   Поради   това   при 
многократно биене на влакната, люспите 
влезат една в друга, зацепват се здраво 
и   се   получава   здрава   повърхност.   Този 
процес се нар.тепане. Вътрешният слой 
се   нар.кърпач.   В   тънките   влакна   той 
обхваща   изцяло   сечение,   т.е   липсва 
сърцевина,   кух   слой.   Осн.св-во   на 
вълната  е  неината  къдравост.  Влакната 
са   много   накъдрени,   т.е   извити   и 
нагънати. По правило тънките влакна са 
по-дълги,   по-качествени.   Именно 
къдравостта   на   влакната   задържа 
въздуха м/у тях поради което вълнените 
платове задържат отделената от тялото 
топлина.   Естествената   коприна   се 
получава   от   червичената   буба.   Тя   се 
излюпва   от   семето,   храни   се   от 
черничеви листи и след това се развива 
пашкул.   В   един   пашкул   има   от   600   до 
1600м. След това коприната се точи като 
пашкулите са поставени във вряла вода, 
съединяват   се   от   6   до   10   пашкула. 
Хим.влакна   биват   изкуствени   и 
синтетични.   Изкуствените   влакна   се 
добиват от дървесина, целулоза и слама. 
Най-голямо

приложение

намира 

вискозата.   У   нас   има   завод   в   Свищов. 
Българската се нар.свилоза. Използва се 
осн.за   хастар.   От   синтетичните 
осн.приложение   намират   3вида:   1 
Полиестерните-произвежда   се   както 
памучен,   така   и   вълнен   и   се   прилагат 
както   в   чист   така   и   в   смесен.   Унас   се 
произвежда   в   Ямбол   (ямболен).   2 
Полиамидна-те са най-здравите влакна и 
се   използват   за   чорпогащи,   за 
технически тъкани, автомобилни гуми. У 
нас се произвеждат във Видин-Видахим. 
3 Поли     -те са предимно вълнен тип и 
се използват за пуловери, блузи а също 
и   за   тъкани.   Осн.предимство   на 
синтетичните   влакна   са   гъстотата   им, 
здравината   и   устойчивостта   им   но 
протриване. Те имат висока еластичност, 
поради   което   малко   се   мачкат. 
Недостатъци-ниска   хидроскопичност, 
поради което е забранено да се ползват 
за   долно   бельо.   Създават   статично 
електричество   и   пилинг   ефект.   Пилинг 
образуването   е   създаване   на   топчици 
преплетени   крайща   на   влакна   по 
повърхността   на   плата.   С-ми:   В 
зависимост   от   дължината   и   качеството 
на   влакната   и   желаните   св-ва   на 
преждата  се  прилагат различни  с-ми  на 
предене не едни и същи влакна. 4 с-ми в 
памучното предачество: 1 Дарачна-тя е с 
най-голямо  приложение, преработват  се 
едновлакнести   памуци.   Преждите   се 
прилагат   за   изработване   на   масови 
артикули: хасе, американа. Тази с-ма не 
включва процеси 5 и 6. 2 Безвретенна-не 
включва   процеси   5,6   и   7.   Тази   с-ма 
използва безвретенни предачни машини, 
които са около 5 пъти по-производителни 
от   вретенната.   Преждите   са   с 
предназначение   като   при   дарачната   с-

ма.   3   Гребени-те   включват   всички 
процеси, преработват се дълговлакнести 
памуци,   преждите   са   с   най-високо 
качество   с   текс   от   5-15   докато   при 
дарачност   15-100текса.   4   Бигонна-
съдържа  1,2,3, и 8 процес. Преработват 
се късовлакнести памуци и отпадъци от 
др.с-ми. Те са нездрави, пухкави и меки. 

3. Предачество. Технологични процеси 
и полуфабрикати.  С-ми  на преденето. 

ъществуват   3   вида  с-ми   във   вълненото 
предачество:   1   Щрайхгарна-включва 
процеси   1,2,3,8.   Преработват   се   влакна 
под   55   текса.   Преждите   се   прилагат   за 
връхно   облекло,   битови   и   технически 
цели. Тъканите най-често се тепат (бине 
по повърхността в резултат, от което се 
получава   здрави   повърхности   от 
зацепени   влакна).   2   Камберна-включва 
всички   процеси.   Обработват   се   влакна 
над   55   текс.   Преждите   са   здрави, 
лъскави   и   еластични.   Прилагат   се   за 
връхно   облекло.   3........Предачество-
техн.процеси   и   полуфабрикати   в 
системите на предането. Предачеството 
е   процес   на   получаване   на   прежди, 
влакната

преминават

през 

последователни техн.процеси след всеки 
от   които   се   получава   полуфабрикат   с 
опр.св-ва.   Полуфабрикат:   1.   Влакнеста 
маса   (съдържа   мн.примеси   главно   от 
чашките   на   памуч.р-е);   2.   Разтворена, 
очистена   и   влакнеста   маса;   3.   Смесена 
влакнеста   маса;   4   Дарачна   лента 
(неравномерна

по

дебелина);5 

Изравнена лента (дългите влакна, които 
са   най-качествени   се   подлагат   на 
допълнителна   операция   решене);   6 
Решена   лента;   7   Изравнена   решена 
лента;   8   Предпрежда;   9   Прежда. 
Технологичен   процес:   1   Разтваряне   и 
очистване-целта   е   да   се   намали 
големината на снопчетата памук и да се 
отделят   голяма   част   от   примесите;   2 
Смесване-целта   е   да   се   получи 
еднородна   смес   от   влакната   с   еднаква 
зрялост,   дължина   и   състав.   За   да   се 
получи   по-евтина   се   смесват   няколко 
качествени памучни влакна с химични. 3. 
Развлачване-настъпват

съществени 

изменения   във   влакнестата   маса.   При 
него   снопчетата   влакна   се   разделят   на 
единични,   които   се   подреждат 
успоредно. Отделят се чуждите примеси 
и   къси   влакна.   Получава   се   нов 
полуфабрикат-дарачна  лента.  Извършва 
се   от   машини   нар.дараци,   които   в 
памучното   предачество   са   с   лентово 
платно,   а   във   вълненото   дарачни 
съставки.4.   Доблиране   и   изтегляне-
доблират   се   от   6   до   12   ленти   и   се 
изтеглят, за да се изравни дебелината. 5. 
Подготовка   за   решене   и   решене-тук   се 
отделят   всички   примеси   и   къси   влакна. 
Остават   най-дългите   и   качествени. 
Влакната   се   паралеризират   и   се 
изправят. Отделя се 30%отпадък. Това е 
скъп  процес,  но пък  излизат качествени 
ленти.   6.   Доблиране   и   изтегляне.   7 
Предпредене-целта   е   да   се   опъне 
лентата и заздрави, така че да може да 
се   изтъче   прежда.   8.   Предене-
получаване на преждата от предпрежда 
осн.ч/з   усукване.   9.   Дообработване-
представлява доблиране и пресукване на 
единични   прежди,   запарване,   за   да   се 
уравновеси.   След   това   преждата 
постъпва   в   тъкачните   цехове.   Всеки 
процес   се   извършва   на   определен   вид 
машини.   Полукамберната   с-ма   не 
включва   процеси   5   и   6.Преждите   се 
прилагат за масово произведени тъкани. 
Процесите   се   подлагат   на   законите   на 
матем.статистика   и   теория   на 
вероятностите.

4. Разтваряне, учистване и смесване 

. 

На памучни влакна-целта е: намаляване 
платността   на   ситно   пресованите 
снопчета   и   намаляване   масата   на 
снопчетата   (разделяне   на   по-малки 
снопчета); очистване на чужди примеси и 
обезпрашаване;   смесване   на   различни 
компоненти.   Съществуват   различни 
машини за тези процеси. Съвременните 
технологии   включват   3   машини:   роботи 
за   разтваряне   на   бали;   разтварящи 
машини;  

смесители.  

Най-голямо 

приложение   намират   роботите   с   горно 
отнемане. Роботът се движи по релси и 
от двете му страни се нареждат до 180 
бали една до друга. Една бала тежи 150-
200кг.   При   движението   си   по   релсите, 

въртящите   се   барабани   с   дискове 
отнемат   снопчетата   памук,   които   се 
засукват   и   ч/з   иневнотранспорт   се 
придвижват   до   разтварящата   машина. 
Осн.преимущество

на

тези 

балоразтворители   е,   че   осигуряват 
напълно   еднородна   смес.   Разбиваща 
машина-при

разбиването

се 

осъществява   и  очистване.  Извършва  се 
от   барабани   с   ножове,   които   нанасят 
удари в/у влакнестата маса. Най-голямо 
приложение намират наклонените биещи 
машини.Състоят се от няколко барабана 
всеки,   от   които   има   ножове.   Всеки 
следващ се движи по-бързо от предния. 
Затова той отнема и влакнестата маса и 
продължава   да   я   бие   в   скарата. 
Отделните   отпадъци   падат   от   скарата. 
Следващия   процес   е   смесване. 
Осъществява се в смесителни камери, в 
които влакната постъпват едновременно 
в   6   бункера,   а   се   отнемат   в   различно 
време. В резултат на това се осъщестява 
смесването.   След   смесването   имаме 
разтворена и смесена влакнеста маса. 2. 
Разтваряне,   пране,   омекотяване   във 
влакнестото   предачество.   Вълната   на 
влакна   постъпва   във   фирмите   за 
предане   и   багрене   на   вълната. 
Операции:   1   Сортиране-сортира   се   по 
дължина   и   по   качество,   като   най-
качествените   влакна   са   от   гърба   на 
овцата.   2   Пране-има   за   задача   да 
премахне   всички   растителни   и 
минерални   отпадъци   и   най-важното 
вълнената   мазнина,   ако   тя   не   се 
премахне   след   известно   време   вълната 
започва   да   издава   много   неприятна 
миризма.   Извършва   се   на   машини 
нар.левиятелни.Те   съдържат   няколко 
корита,   в   които   перилните   препарати   и 
чистата   вода   се   движат   в   противоток. 
Придвижването на материала в коритата 
се   извършва   по   механичен   начин   ч/з 
гребла.Чистия   препарат   се   пуска   в 
последното   корито,   а   материала   се 
придвижва   от   1то   до   последното.3 
Сушене-извършва   се   в   сушилни, 
багренето   на   вълната   най-често   се 
извършва   на   влакна.   След   сушенето 
следва   4   багрилет   агрегат,  влакната   се 
багрят   в   желания   цвят.   5.Сушене   6. 
Провежда се със замърсените вълни и се 
нар.обезбутрачване. Чистите мериносани 
вълни   не   се   обезбутроч.   Бутрачите   за 
твърди растителни примеси, които не се 
отделят   при   прането.   Тези   примеси 
повреждат работните органи на дараците 
и   влошават   процеса   на   развлачване. 
Осъществява се по 2 начина химичен  и 
механичен.   Осн.приложение   намира 
химичния   начин.   Влакнестата   маса   се 
третира с разтвор от киселина, която се 
загрява, увеличава се концентрацията на 
киселината,

която

разгражда 

растителните   примеси.   Целулозата   се 
разяжда,   става   много   трошлива   и   се 
отделя   влакнеста   маса.   След   това 
киселината се неутрализира. 7 Смесване 
и омасляване на вълната-смесването се 
извършва   в   смесителни   камери,   които 
представляват   зали   с   гоям   обем.   На 
едната   страна   на   камерата   има 
отнемащи   валяци   и   са   разположени 
вертикално.   Смесването   се   прави, 
защото   отнема   материя,   влакна 
нанесени   по   различно   време.   По   този 
начин   се   получава   смесена   влакнеста 
маса, готова за развлачване.

5.   Развлачване 

ри   развлачването 

настъпват   големи   изменения   във 
формата   и   св-вата   на   преработения 
материал.   Целта   е   да   се   учистят 
окончателно   чуждите   примеси   от 
разтворените влакна. В тях се съдържат 
около   30%   чужди   примеси.   Снопбетата 
влакна да се разделят до единични и да 
се подредят успоредно едно до друго. Да 
се продължи смесването на влакната; да 
се  получи  полуфабрикат-дарачна лента, 
която да се навие на цилиндрични тела 
нар.кани  

с

голям  

диаметър. 

Развлачването   се   извършва   на   машини 
дараци. Памучните влакна се развлачват 
на дараци с ленено платно, а вълнените-
валячни.   Раб.органи   на   дараците   са 
обвити   с   дарачни   гарнитури.   Те 
биват:телени (съставени от телчета) или 
трионни.   Трионните   са   съставени   от 
метална  лента  с  трионна  форма.   Тя   се 
разлага   на   2   сили:  Fp-развлачваща, 

която   разделя   снопчето   на   2;  Ft-се 
стреми да вмъкне памука в гарнитурата. 
Дарак   с   лентово   платно-състои   се   от 
няколко   възела:   за   съхраняване;   за 
предварително

развлачване;

за 

същинско   развлачване;   за   отнемане   на 
ризицата   и   образуване   на   лента;   за 
навиване   на   лента.   Осн.развачване   се 
осъществява   м/у   работен   барабан 
(нар.тамбур)   и   летвено   платно.   То 
съдържа   104   летви,   които   43   летви 
взаимно   действат   с   барабана.   След 
последната   летва   влакната   са 
разположени   в   тънък   слой   нар.ризица 
(флор).   Съвремените   дараци   са   високо 
производствени,   обработват   до   80кг   на 
час, снабдени са с маниполатор за смяна 
на кани, захранват се с пневнотранспорт. 
В   сурайгарното   предачество   при 
развлачване на късовлакнести влакна се 
използват дарачни състави. Те включват 
с-ма   за   автоматично   захранване   на 
дараците и няколко валячни дараци. Те 
са   свързани   с   транспортни   с-ми. 
Дарачните   състави   са   най-големите 
машини   или   линии   в   предачеството. 
Автоматичното

захранване

се 

осъществява   от   везна,   която   захранва 
дарака   с   равни   порции   материали. 
Дарака   се   състои   от:  за   предварително 
развлачване;   за   същинско   развлачване; 
за отнемане на ризицата и образуване на 
вътака.   Тамбурът   е   чугунен   барабан 
стабилно   укрепен   с   диаметър 
1500ммвисочината

и

ширината 

съответно   2.2   и   2.6м.   Центроването   на 
разтоянието  м/у   него   и  разработващите 
валяци е 1 десета от мин.0.4-0.6мм. Това 
изисква изключително висока точност и в 
процеса   на   работа   да   не   си   променя 
размерите. След 1я дарак от ризицата се 
образува вътака, който е дебел слой от 
успоредни влакна. Тя се транспортира ч/з 
вертикални и хоризонтални платна до 2я 
дарак,

където

развлачването 

продължава. След 2я отново се образува 
вътака който се пренася до 3я. След 3я 
дарак  от  ризицата   се  разделя  на  тесни 
ивици.  Всички  ивици  се  заздравяват  ч/з 
усукване   и   се   навиват   на   бобина.   Тези 
ивици са предпрежда, от тях се изплита 
щрайхгарна прежда. Тя е дебела и служи 
за   горно   облекло.   Нужни   са   много 
дараци,   защото   се   образува   направо 
преждата.   В   каигарното   предачество   се 
прилага   1   или   2   валячни   дарака   като 
лента, както при памучното предачество.

6.   Дублиране   и   изтегляне,   решене   и 
предпрдене 

сн.   цел   на   процеса   е 

намаляване   неравномерността   на 
лентата по дебелина (да няма тънки или 
дебели   места).   Освен   подобряване   на 
неравномерността   при   този   процес   се 
подобрява

смесването

и 

паралелизирането

на

влакната. 

Дублирането   е   събиране   на   няколко 
еднотипни   продукта,   в   случая   дарачни 
ленти.  Изтеглянето  е преразпределение 
на влакната на по-голяма дължина като 
изходния продукт е по-тънък и по-дълъг. 
Обикновено,   колкото   продукта   се 
дублират,   толкова   пъти   се   изтеглят. 
Н=Н

0

/√n,   където   Н

0

-неравномерност,   n-

ленти.   Изтеглянето   се   извършва   на 
машини   наречени   изтеглители.   Всяка 
машина съдържа, изтеглителен апарат с 
3   или   4   двойки   за   изтегляне.   Всяка 
следваща   двойка   се   върти   по-бързо   от 
предишната   в   резултат,   на   което 
влакната   се   преместват   едно   спрямо 
друго,   изравняват   се   и   лентата   се 
изтънява.

По

дефиниция 

i=vизходящо/vвходящо.   Ако   имаме   и 
изтеглителни   двойки   наредени   една   до 
друга

общото

изтегляне