ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Р Е Ф Е Р А Т

на Галина Александрова Иванова

Магистърска програма “Социална администрация в публичния сектор”

Фак. № 181 МКС, Неспециалист

Дисциплина: 

Управление на конфликти

Тема: 

Политическият конфликт и неговото отражение в дейността на 

масмедиите

Проверяващ:

/ доц. д-р Богдана Георгиева /

ШУМЕН

2008

Темата предлага широко поле за авторска изява. Затова именно тази тема 

от конспекта  избрах  за разработка.  В  общественото  пространство е  пълно с 
примери   за   доказателственото   остойностяване   на   теоретичната   част   на 
реферата. Мисля, че това “бягство” от стандартния изказ ще бъде далеч по-
полезен   отколкото   боравенето   с   терминологичния   апарат   на   направлението 
“Управление на конфликти”. 

Първо   се   запознах   с   понятийния   апарат   на   “Политическият   конфликт   и 
неговото отражение в дейността на масмедиите”. Какво имам предвид:

Политически конфликт – 

1.  Конфликтът

 е сблъсък на интереси, действия, наставления, разногласия. В 

зависимост   от   нивата   и   областите,   където   протичат,   конфликтите   могат   да 
бъдат: междуличностен конфликт, вътрешноличностен конфликт, емоционален 
конфликт,   групов   конфликт,   организационен   конфликт,   конфликт   вътре   в 
общността,   вътрешен   конфликт   (примери:   гражданска   война,   политически 
конфликт),   международен   конфликт,   уличен   конфликт,   конфликт   между 
общности, конфликт вътре в общността - обществен конфликт, идеологически 
конфликт,   дипломатически   конфликт,   икономически   конфликт,   военен 
конфликт, религиозен конфликт. 

2. Политиката

 представлява в най-общ смисъл процесът, при който група хора 

взимат решения. Този процес може да се изразява в начина на получаване или 
поддържане   на   подкрепа   за   общи   или   обществени   действия.   Макар   че 
обикновено терминът се прилага за правителствата, политиката се наблюдава 
при   всички   човешки   групови   взаимодействия,   включително   корпоративни, 
академични или религиозни.

Политическото поведение се изучава от науката политология. 

Политиката   предполага   разнообразие   от   възгледи,   ако   не   относно   крайните 
цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. 

"Политика" има и по-тясно значение и да изразява конкретен план или основни 
принципи   за   действие,   към   които   дадена   организация   се   придържа   в 
изпълнението на някакаво начинание. 

3.   Масмедии   или  средствата   за   масова   информация

  е   термин,   който   се 

използва за означаване на частта от медията, която е специфично обърната към 
широката   аудитория.   Терминът  

масмедия

  е   въведен   в   употреба   през   20-те 

години на XX-ти век с откриването на националните радиомрежи и излизането 
на многотиражните вестници и списания.

2

Средствата   за   масова   информация   –   печат   –   вестници   и   списания,   радио   и 
телевизия,   информационните   агенции   и   Интернет   –   изданията,   имат   една 
основна   цел   –   осведомителна.   Т.   е.   да   дадат   онази   информация   на   своята 
аудитория, която ще им бъде полезна. Но най-важното сега е да установим: 
“Как и къде става преплитането на тези термини и с каква цел?”

3.1. Събиране на информацията

В зависимост от това какви са потребностите на политическите ръководители и 
важността   на   проблема,   могат   да   се   прилагат   от   най-прости   до   много 
усъвършенствани   (и   скъпи)   стратегии   за   събиране   на   информация   за 
заинтересованите. Както е и при всеки друг аналитичен инструмент, стойността 
на   анализа   на   заинтересованите   страни   зависи   от   качеството   на   данните, 
използвани   при   неговото   изготвяне.   Отправна   точка   в   събирането   на 
информация   са   писмените   източници   за   политическото,   икономическо   и 
институционално   положение   в   страната.   Тези   източници   могат   да   дадат 
огромно   количество   предварителна   информация,   която   ще   помогне   да   се 
установят ключовите източници на информация и ще ориентира анализа към 
основните   динамични   фактори   от   социално-политическата   среда.   Тази 
информация може да бъде допълнена от експерти от университети и мозъчни 
тръстове.   Първоначално   събираната   информация   трябва   да   позволи   на 
анализаторите  да формулират някои предварителни хипотези за спектъра  на 
заинтересованите   и   тяхната   относителна   важност   за   въпросния   политически 
проблем.

Когато   работят   „на   терен"   анализаторите   трябва   да   търсят   източници   от 
колкото се може по-широка гама, тъй като много от тези лица ще имат собствен 
дневен ред, който ще се опитват да лансират. Ключовите източници може да 
включват журналисти и други представители на медиите, религиозни водачи, 
бизнес  групи, законодатели, служители на изпълнителни ведомства, членове на 
политически партии, персонала на агенции-донори, профсъюзни лидери, хора 
от академичните кръгове, консултанти, Неправителствени организации и групи 
от гражданското общество, военни шефове и т.н. Широкият кръг източници ще 
позволи на анализаторите да правят кръстосани проверки на информацията и да 
набелязват общите виждания, което би подобрило надеждността и точността на 
събраната информация.

Стандартният метод за получаване на информация са личните интервюта, но 
могат да се използват и други техники. Използват се и неформални фокус групи 
и семинари, както за събиране на информация, така и за тестване на различни 
хипотези.   Добре   може   да   работи   и   събирането   на   екипи   за   анализа   на 
заинтересованите, които обединяват външни експерти с квалифицирани местни 
хора.

3

3.2.  Анализ на събраната информация. Влиза ли в “матрица” анализът на 
заинтересованите страни?

Анализът   на   заинтересованите   страни   не   трябва   да   се   разглежда   като 
еднократен инструмент, който да се приложи в началото на осъществяването на 
някаква   политика   и   никога   след   това   да   не   се   използва   отново. 
Осъществяването   на   политиката   е   дългосрочен   процес.   Дори   в   относително 
стабилните общества коалициите на заинтересованите се изменят в течение на 
времето; подкрепата и опозицията ту се разрастват, ту спадат като функция на 
променящите се интереси, на относителната промяна в правомощията и властта 
на различните социални групи, в увеличаването на капацитета, в усещането на 
политически успех и т.н. Неразумно би било политическите ръководители да 
проверяват финансовото здраве на своите агенции веднъж на три или четири 
години.   И   също   толкова   неразумно   би   било   да   проверяват   вижданията   на 
основните поддръжници или противниците на промените в политиката в същия 
срок.   Малко   или   много,   периодичното   прилагане   на   анализа   прилича   на 
използването на счетоводните инструменти, които имат за цел да позволят на 
мениджърите   да   проследяват   финансовото   състояние   на   организациите   си. 
Такова   използване   на   анализа   на   заинтересованите   страни   ще   помогне   на 
ръководителите да проследяват промените в техните интереси и коалиции и да 
адаптират   стратегиите   си   за   осъществяване   на   политиката,   за   да   увеличат 
шансовете за изграждане на подкрепа за реформата.

Но защо се стига до конфликти? Има ли предпоставки, които от рано да насочат 
аналитичния поглед в проблемната посока и съответно да се вземат мерки за 
предотвратяването им? Какво става в нашия свят? Ето един типичен пример със 
съответната обосновка: 

Игри на разума в безумния свят 

Преди 30 години един млад немски философ публикувал своята научна статия 
"Антикомуникативните   намерения   да   се   заблуждава".   В   нея   той   анализирал 
възможните стратегии на страните в един конфликт за измама на противника. И 
какво било удивлението на немеца, когато получил от САЩ писмо с много 
съблазнително предложение. На д-р Мегле (така се казвал немския философ) 
богата и влиятелна американска организация предлагала да оглави специална 
лаборатория с внушителен бюджет и право да си подбере персонал по свой 
избор. И въпреки много примамливото предложение, немецът не само отказал 
да   ходи   да   прави   лаборатория   отвъд   океана,   но   и   спрял   изследванията   си. 
Причината   била   името   на   организацията.   А   името   било   Пентагон.  
Както впоследствие е споделял лично пред автора на тези редове самият немски 
професор-аналитик   Георг   Мегле,   за   него,   както   и   за   много   европейски 
интелектуалци е изобщо неприемлива идеята философската мисъл да служи не 

4

за благото на човечеството, за военните и за техният стремеж към световно 
господство.
Между другото, в тази история е показателен още един важен момент, който у 
нас не е широко известен и оценяван, а  именно фактът на съществуването на 
Запад на цяла интелектуална култура за стратегическо мислене, аналог на която 
у нас просто няма. Също впечатлява и трудно представимия в нашите условия 
анализ на ситуацията с конфликта от страна на американските мениджъри на 
студената война - генералите и чиновниците на Пентагона. Трудно е даже да се 
предположи,   че   съветските   партийни   бонзи   или   днешните   стратези   на 
суверенната демокрация подозират и оценяват сериозната научна традиция за 
изследване на логиката на участниците в конфликта. А тя се явява  неотделна 
част от  интелектуалния инструментариум на хората, консултиращи и вземащи 
външнополитически   решения   в   "ЦРУ,   САЩ   и   техните   съюзници",   както 
веднъж бил казал Борис Елцин. У нас както и преди отсъства разбирането, че 
някои   елементарни   теории   от   границата   между   философията,   социологията, 
икономиката   и   антропологията,   могат   да   бъдат   полезни   не   само   на 
абстрактните   теоретици,   но   и   на   хората,   занимаващи   се   непосредствено   с 
външна

политика.

Исторически изследванията на стратегията на конфликта са започнали на Запад 
още от момента на установяването на ядрен паритет между САЩ и СССР. В 
основата   на   тези   изследвания   са   били   съчетания   на   теорията   на   игрите, 
теорията на избора, теорията за организацията и теорията на действието. Една 
от най-важните работи по проблема е станала "Стратегия на конфликта" (1960) 
от Томас Шелинг, който се явява и един от разработчиците на доктрината на 
ядреното   сдържане.   Тази   и   други   негови   работи   впоследствие   донасят   на 
професора   от   университета   на   щата   Мериленд   Нобеловата   награда   за 
икономика.
Ето   някои   от   основните   въпроси,   които   се   разглеждат   в   тази   "теория   на 
взаимозависимите

решения":

-   каква   е   ролята   на   доверието   в   случай   на   конфликт;
-

кое

прави

опасността

правдоподобна;

-какво   е   взаимоотношението   между   противоречията   и   общите   интереси   на 
страните

в

конфликта;

-   как   въздейства   ситуацията   на   трети   участници   и   т.н.
Според   Шелинг,  съвременните  хора наблягат  на  отъждествяването  на  света, 
стабилността   и   безконфликтността   с   такива   понятия   като   доверие, 
добросъвестност и взаимно уважение. Това само за себе си е добре, защото 
укрепва   доверието   и   уважението.   А   там,   където   "добросъвестността   и 
доверието отсъстват и не могат да възникнат в резултат на нашите действия, 
може само да се помоли за съвет престъпния свят или древните деспоти, за това 
как   да   се   застави   съглашението   да   работи   при   отсъствие   на   доверие   и 
добросъвестност,   а   също   така   и   при   отсъствие   на   правно   обезпечение   на 
договорите".

В този смисъл съвременната ситуация не се отличава много от положението на 
древните, които са пили вино от една чаша и даже преднамерено си обменяли 

5

шпиони,   за   да   опростят   предаването   на   достоверна   информация. 
Стратегическите   теории   се   опитват   да   анализират   действеността   на   тези   и 
някои други стари похвати, да уточни условията на тяхната приложимост днес 
и   да   определи   съвременните   еквиваленти,   които   едва   ли   ще   се   харесат   на 
повечето   хора,   но   които   могат   да   бъдат   крайно   необходими   при 
предотвратяване

или

регулиране

на

конфликтите.

Трябва веднага да се отбележи, че независимо от значителните изменения в 
света   през   последните   20   години,   съществува   някаква   константа,   директно 
свързана с нашата страна. Русия е както и преди единствената страна, която все 
още може да унищожи САЩ или поне да им нанесе непоправими вреди. А 
САЩ открито заявяват своята мисия за световен лидер. И докато това е така, 
няма никакъв смисъл да се хранят илюзии, че американците ще забравят на 
какво е способна Русия. И днешните "отбранителни" авантюри на Белия дом, 
свързани с ПРО в Чехия и Полша само доказват, че става дума не за опити на 
разширяване   на   системата   за   сдържане,   а   за   опит   за   нейния   демонтаж.
При това е особено важно всяка заинтересована страна да се убеди не само със 
собствените си очи, че не се готви нападение над нея, но и да се убеди със 
собствени очи, че не се подготвя никаква враждебна акция. В противен случай 
се   нарушава   устойчивия   баланс,   който   в   крайна   сметка   е   удържал   света   от 
реална война по времето на студената война. Все пак има разлика в ситуация, 
при   която   всяка   страна   в   конфликта   може   да   изтрие   другата   от   Земята   и 
ситуация,   при   която   това   може   да   извърши   която   и   да   е   от   страните   в 
конфликта,   независимо   кой   е   нанесъл   първия   удар.   Т.е.   едното   е   баланс, 
обуславящ взаимното сдържане, а другото е устойчивост на този баланс.

 А в България?!?

През   целият   период   на   преход   структурите   за   сигурност   бяха   сред   най- 
атакуваните   институции.   Няма   политическа   сила   или   правителство   преди  и 
след 1989 г., които да не са пренасяли своите проблеми върху тях и да не са 
предприемани законодателни, кадрови и структурни промени. Към социалните 
източници на политическия конфликт спадат и процесите на идентификация, 
изразяващи   се   в   осъзнаване   на   принадлежност.   Няколко   десетки   хиляди 
служители   са   изведени   принудително   от   тези   институции.   На   критика, 
съмнение и отричане е подложен целият им труд и принос към сигурността на 
страната.   Пазени   в   най-   строга   тайна   техники   и   практики   бяха   публично 
огласени, наруши се цикълът на подбор, подготовка и приемственост, поощрява 
се   вътрешния   конфликт   между   поколенията,   ревността   между   отделните 
служби.   Посредством   политически   техники   беше   ограничена   социалната   и 
политическа   мобилност   на   свързаните   с   тази   система   служители   почти   до 
практическо лустриране. 

По този начин сякаш някой умело цели формиране на отделна социална група с 
негативно отношение към политическите субекти и държавната власт. Такава 
група може да потърси свое ново политическо представителство. По този начин 

6

се   очерта   непредсказуем   по   дълбочина   и   продължителност   конфликт.   За   да 
увековечи   себе   си,   политическият   елит   прилага   механизми,   които   всъщност 
задълбочават конфликта. Всяка ситуация на криза, разпад на социалните връзки 
поражда потребността от намиране на враг. Колкото по- остра е социалната 
криза, толкова по- активно е търсенето на враг, като се цели   образуване на 
единна   общност.   Социалното   разслоение   се   задълбочи   през   годините.   Със 
законодателна   дейност   политическия   елит   осигуряваше   безнаказаност   за 
нарушителите   на   законите,   а   управленските   му   практики   затвърждаваха 
скритото преразпределение на национални ценности и ресурси.

Привидно   скандалът,   превърнал   МВР   в   център   на   обществено   внимание   в 
последните дни е случаен. Ставащото обаче не е от вчера и това е ясно на 
всеки.   Намиращите   се   в   острието   на   политическата   атака   са   не   по-   малко 
виновни   от   упрекваните.   Предходните   управления   са   преситени   с   подобни 
практики и скандали и е сигурно, че формално ново участие на същите субекти 
в   политиката   и   управлението   няма   да   доведе   до   нищо   различно.   Подобни 
конфликти възникват в различни сфери, на различно равнище на обществените 
отношения   и   са   свързани   с   възможни   или   реални   стълкновения   между 
субектите, основаващи се на противоречия на техните интереси и ценности. 
Досегашните   сменящи   се   по   взаимно   добронамерен   сценарий   политически 
играчи и формираните от тях институции губят доверие. Отмират стари и се 
утвърждават   нови   идентичности.   Индивиди,   които   не   намират   идентичност, 
стават   агресивни.   Това   състояние   се   обуславя   от   несигурност,   загуба   на 
социални   позиции   и   стремеж   за   формиране   на   нови   такива.Те   се   се  
утвърждават   на   базата   на   непрекъснато   сравнение   и   противопоставяне   с 
другите,   които   очакват   и   настояват   да   се   възприемат   като   виновници.   С 
наближаване   на   изборите,   в   търсене   на   политически   перспективи   и 
идентичност,   с   посочване   на   външна   опасност   е   възможно   политическите 
субекти   да   целят  

консолидиране   и  

активно   противопоставяне. 

Задълбочаващата   се   нееднородност   на   обществото   умножава 
неудовлетворените   от   своето   положение   хора.   Промените   в   поведението   на 
индивиди   или   групи   води   до   трансформации   във   властовите   структури   и 
политическите   процеси.   Конфликтите   предотвратяват   закостеняването   на 
социалните   системи   като   откриват   други,   подпомагат   осъзнаването   на 
противоречията.   С   тях   страните   съобщават   за   несъвместимост   на   позиции, 
състояния  и стремеж за овладяване на нови позиции. В скандала в МВР не 
може да се говори за конфликт на нивото на индивиди. Картината е доста по- 
сложна   и   от   конфликти,   наблюдавани   нормално   между   партии.   В 
политическите   субекти   отдавна   не   се   наблюдава   идейна   хомогенност   и 
идентичност. 

Има анализатори - социални, има и медийни анализатори, които толкова умело 
вникват в тази атмосфера. Именно те будят обществото ни от “летаргичното 
заспиване”, обхванало ги през последните десетилетия. Но това е или нашият 

7