Модул 

 9  .      

   НЕЛЕГАЛНА ИМИГРАЦИЯ И ТРАФИК НА ХОРА

І.

   Н

   e  легална имиграция

В Европейския съюз живеят все повече хора, дошли отвъд неговите 

граници.   Част   от   тях   търсят   по-добро   бъдеще.   Други   са   подгонени   от 

военни действия, политически преследвания или природни бедствия. Това 

превръща темата „имигранти” във водеща за политическия дневен ред на 

много държави-членки.  Въпреки рестриктивните имиграционни политики, 

които са в   действие в повечето от държавите членки от 1970-те години 

насам, голям брой емигранти продължават да пристигат в ЕС в търсене на 

работа, наред с търсещите убежище и нелегални имигранти. Възполвайки 

се от хората, което се стремят към по-добър живот, мрежите за контрабанда 

и трафик на хора са завладели ЕС. Тази  ситуация означава, че трябва да се 

мобилизират значителни ресурси за борба с нелегалната миграция.

Незаконната имиграция е обективно обуслован процес на движение 

на хора от държави, намиращи се в тежко икономическо положение или в 

състояние  на граждански  конфликти, към държави  с развита  икономика, 

утвърдена демокрация и висок жизнен стандарт.

Гражданите   на   трети   страни   пребивават   нелегално,   когато   са 

нарушили   правилата   за   допускане   или   престой   в   държавата,   например 

нямат виза, простоят им продължава след като визата им е изтекла, влезли 

са   използвайки   нередовни   документи   или   незаконни   средства,   нямат 

валидни документи или са с фалшиви или подправени такива.

Успешното управление и регулиране на миграционните процеси  е 

важен инструмент за  развитие на икономика на национално, регионално и 

глобално равнище.

Формирането   и   провеждането   на   миграционната   политика  на 

Република България  е  обвързано с националния интерес на страната и е 

съобразено   както   с   произтичащите   от  пълноправното   членство   в   ЕС 

ангажименти   в   тази   област,   така   и   с   новите   тенденции   в   глобален  и 

регионален план и установените международни стандарти. Обвързаността й 

с политиката и практиката на ЕС произтича от задълженията на Република 

България,   поети   с   Договора   за  присъединяване   на   страната   към   ЕС,   от 

регламентите и директивите, практиката и инициативите в тази област.

България   отчита   многоаспектната   същност   на   миграцията   и 

интеграцията на имигранти.

Приемът   на   икономически   имигранти   е   неразделна   част   от 

комплекса   интеграционни   мерки,   от  една   страна,   както   и   от   мерките   за 

борба с нелегалната имиграция и заетост, от друга.

Миграционната политика на Р България, се основава на принципите 

на демокрацията и защитата на човешките права на мигрантите. Отнася се с 

уважение,   толерантност   и   оценяване   на   положителния   принос   на 

мигрантите като част от българското общество.

Нарастването   на   броя   на   имигрантите   е   предизвикателство   за 

Европейския съюз, което кара правителствата да търсят общи решения.

Важна   стъпка   в   развитието   на   политиката   на   ЕС   в   областта   на 

убежището и имиграцията  отбелязва  влизането в сила на 1 май 1999 на 

Договорът он Амстердам, когато европейските държавни и правителствени 

ръководители   обединяват   позициите   си   за   създаването   на   т.нар.   зона   на 

“Свобода, сигурност и справедливост”. Това решение дава на Европейския 

съюз правомощия за законодателни мерки в нови области по отношение на:

•

имигрантите;

•

политическите бежанци;

•

граничния контрол.

Фундаменталната   идея   на   Шенгенското   споразумение   и 

Конвенцията за неговото прилагане е да бъде осигурена възможността за 

свободно   пресичане   на   границите   между   Шенгенските   държави,   като   в 

същото време се гарантира необходимото ниво на сигурност на държавите-

членки, чрез въвеждане на серия от мерки, компенсиращи „дефицита на 

2

сигурност”, който е неминуемо следствие от премахването на контрола на 

вътрешните граници. Тези мерки включват общите стандарти за граничен 

контрол   на   външна   граница,   хармонизираната   визова   политика, 

трансграничното   полицейско   и   съдебно   сътрудничество,   въвеждането   на 

обща   информационна   система   –   ШИС,   хармонизиране   на   националното 

законодателство.

Прилагането   на   нормите   на   Шенгенското  acquis  допринася   за 

развитието   на   Европейския   съюз   като   зона   на   свобода,   сигурност   и 

правосъдие.

Договорът   от   Амстердам   (в   сила   от   01.05.1999   г.)   интегрира 

Шенгенското acquis в правната и институционална рамка на ЕС.

ДИРЕКТИВА   2004/81/ЕО   на   СЪВЕТА   от   29   април   2004   година 

относно издаване на разрешително за пребиваване на граждани на трети 

страни, които са жертви на трафик на хора или се били обект на помощ за 

незаконна имиграция, и които сътрудничат с компетентните органи.

Имиграция

Близо   4%   от   населението   на   Европа   са   имигранти,   дошли   от 

държави извън границите на Съюза. Легалните имигранти избират ЕС по 

различни   причини:   работа,   обучение,събиране   с   други   членове   на 

семейството, хуманитарна закрила.

През   1999   г.   държавите-членки   се   договарят   да   координират 

националните   мерки   в   областта   на   имиграцията,   като   крайната   цел   е 

създаването   на   единна   система   от   мерки   по   отношение   на   всички 

имигранти, които искат да се установят в ЕС.

Някои   правителства   в   ЕС   взеха   в   последните   години   решения   за 

узаконяване   на  голяма   част   от   нелегалните   си   имигранти.   Това   даде 

възможност на много нелегални имигранти да придобият законови права за 

живот и работа в съответната страна "домакин", но предизвика и опасения

От 2004 г. насам Европейската комисия има право на законодателна 

инициатива по миграционните въпроси.

3

Приемането   на   законодателни   мерки   във   връзка   с  

нелегалната 

имиграция  

става   въз   основа   на   квалифицирано   мнозинство   в   Съвета   на 

министрите   и   в   Европейския  Парламент   (в   тази   сфера   Съветът   и 

Европейският   парламент   упражняват   съвместно  правото   за   взимане   на 

решения).

Политическо убежище

Правото на политическо убежище се регламентира от международен 

договор,подписан   преди   повече   от   50   години   (т.нар.   Женевска 

конвенция).Право на политическо убежище имат имигранти, които търсят 

защита от преследване в собствената си страна, като основанията могат да 

бъдат   различни:   расова  принадлежност,   религиозни   или   политически 

убеждения.

Граничен контрол

Правото   на   гражданите   на   свободно   придвижване   из   целия   ЕС   е 

една   от  “фундаменталните   свободи”,   предвидени   още   в   Договора   за 

създаване   на  Европейската   икономическа   общност   (Римския   договор)   от 

1957   г.   Това   право   не   води  автоматично   до   премахване   на   граничния 

контрол по границите на държавите-членки.

Премахване на граничните проверки по границите между отделните 

държави се предвижда от Шенгенската конвенция, влязла в сила през 1995 

г. Ограничения за свободно движение в рамките на Европейския съюз има 

за   някои  имигранти,   получили   законово   право   да   живеят   в   определена 

държава-членка на ЕС.

Законовите   разпоредби   на   ЕС   предвиждат   право   на   свободно 

придвижване   в   Европейския   съюз   само   за   онези   имигранти,   които   са 

пребивавали   законно   в   дадена  държава-членка   в   продължение   на   не   по-

малко от пет години. 

Охраняването   на   националните   граници   продължава   да   е   под 

контрола   на   държавите-членки,   но   се   подчинява   на   общи   правила   и 

стандарти. Общите правила и стандарти включват между другото:

4

•

процедурите по издаването на визи

•

осъществяването на гранични проверки

•

общи списъци на страните, за които се изискват визи

•

координирано наблюдение на границите.

Във   връзка   с   функционирането   на   Шенген   са   разработени 

“подкрепящи мерки”. Те включват Шенгенската информационна система и 

програми, финансиращи обучението  и сътрудничеството на националните 

гранични служби. Шенгенската информационна система служи за обмен на 

информация между националните служби за граничен контрол.

През   последните   години   държавите-членки   на   ЕС   обръщат 

специално   внимание   на  интеграцията   на   имигрантите   в   обществото. 

Предвид многобройните общи  предизвикателства, все по-голямо значение 

се отдава на необходимостта от засилено  сътрудничество между страните 

от ЕС в областта на политиките за интеграция.

През 2000 г.  ЕС прие два анти-дискриминационни законодателни 

акта: Директива за равноправието на расите и Директива за равни шансове 

при намиране на работа. Двете  директиви са насочени към премахване на 

дискриминацията   по   различни   признаци  като   раса   или   етническа 

принадлежност.

МЕРКИ   ЗА   ВРЪЩАНЕ   И   ОБРАТНО   ПРИЕМАНЕ   ЗА   БОРБА   С 

НЕЗАКОННАТА  МИГРАЦИЯ

Гражданите на трети държави влизат на териториите на държавите-

членки,   като   преминават   незаконно   сухопътни,   морски   или   въздушни 

граници.   Те   често   използват   фалшиви   документи   или   се   подпомагат   от 

лица, занимаващи се с улесняване на незаконната миграция.

Съществува обаче и друга категория граждани на трети държави, 

които влизат законно в Шенгенското пространство, като използват валидни 

визи или чрез граничен трафик, при който не се изискват визи, след което 

удължават незаконно своя престой или променят целта на пребиваването си 

без   знанието   и   разрешението   на   съответните   органи.   Третата   категория 

5

незаконни   мигранти   е   съставена   от   граждани   на   трети   държави,   които 

кандидатстват   за   статут   на   бежанец   в   шенгенска   държава   и   които 

впоследствие остават на нейна територия незаконно, дори когато молбите 

им са били отхвърлени окончателно от компетентен национален орган.

Надеждността   на   общата   миграционна   политика   следва   да   се 

поддържа   чрез   предприемането   на   все   по-ефективни   мерки   срещу 

горепосочените   категории   мигранти,   що   се   отнася   до   постоянното   им 

връщане   в   държавите   им   на   произход   или   пребиваване,   до   изтичане   на 

срока на забраната за влизане, установена със закон.

Разширяването на Шенгенското пространство води до ситуации, при 

които тежестта на борбата с незаконната миграция, т.е. всички дейности, 

свързани   с   процедурите   за   връщане   и   обратно   приемане,   се   понася   от 

държавите,   които   поддържат   външните   граници.   Това   означава,   че 

ефективната борба с незаконната миграция в такова голямо пространство 

без   контрол   по   вътрешните   граници   следва   да   се   гради   на   основата   на 

солидарност,   взаимно   доверие   и   ефективно   сътрудничество   между 

съответните органи на държавите-членки.

Общата имиграционна политика  се изготвя в партньорство между 

държавите-членки и институциите на ЕС и ще бъде редовно наблюдавана 

чрез нов механизъм за мониторинг и оценка, включващ годишна оценка и 

препоръки   на   Европейския   съвет,   въз   основа   на   доклад   на   Комисията 

относно състоянието на имиграцията на европейско и национално равнище.

Противодействието   на   нелегалната   миграция   е   приоритет   за 

Министерството на вътрешните работи.. За реализиране на посочената цел е 

необходимо:

•

анализиране   на   нормативните   актове,   регламентиращи 

миграционните процеси в международен и национален мащаб; 

•

проучване   опита   на   други   държави   по   организацията   на 

контрола на миграцията;

6

•

взаимодействие   с   други   държавни   органи,   правителствени   и 

неправителствени организации, компетентни по миграционните процеси;

•

предложения   за   промяна   на   правната   регламентация   за 

подобряване на контрола на миграцията в Р България.

Осъществяването на административен контрол върху пребиваването 

на   чужденците   в   Р   България,   се   извършва   съобразно   правилата   и 

практиките на ЕС. 

Компетентен   национален   орган   по   осъществяване   на 

административен контрол върху пребиваването на чужденците е дирекция 

„Миграция” – МВР.

Разпоредбата   на   чл.   39а   от   Закона   за   чужденците   в   Република 

България /ЗЧРБ/ посочва принудителните административни мерки /ПАМ/, 

които   се   налагат   на   чужденците   по   силата   на   същия   закон:   отнемане 

правото на пребиваване в Република България; принудително отвеждане до 

границата   на   Република   България;   експулсиране;   забрана   за   влизане   в 

Република   България;   забрана   за   напускане   на   Република   България.   В 

следващите текстове от закона са дадени дефинициите на тези ПАМ, както 

и законовите основания за тяхното налагане.

В   рамките   на   функционалната   си   компетентност   Дирекция 

“Миграция”   осъществява   дейности   за   предотвратяване   на   нелегалната 

имиграция в страните от ЕС, в т.ч. налагане и изпълнение на принудителни 

административни   мерки   „експулсиране”   и   „принудително   отвеждане   до 

границата   на   Република   България”   и   настаняване   в   Специален   дом   за 

временно настаняване на чужденци (СДВНЧ).

Спрямо   чужденци   с   изтекъл   разрешен   срок   на   пребиваване   в 

България   и   такива,   влезли   в   страната   не   по   законоустановения   ред   се 

прилагат следните мерки: 

-

Справки в автоматизираните информационни системи на МВР;

-

Изготвяне   на   предложение   и   заповед   за   налагане   на 

принудителна административна мярка /”експулсиране” или „принудително 

7

отвеждане до границата на Република България”/ и заповед за настаняване в 

СДВНЧ;

-

При   възможност   за   изпълнение,   наложената   принудителна 

административна мярка се изпълнява незабавно от служители на дирекция 

“Миграция”-МВР.

До   изпълнение   на   принудителна   административна   мярка 

„експулсиране” чужденецът се настанява в СДВНЧ.

Основни нормативни актове във връзка с миграционните процеси 

са:   Законът   за   чужденците   в   Република   България,  както   и   Законът   за 

влизането,   пребиваването   и   напускането   на   Република   България   на 

гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Тези 

закони определят условията и реда, при който чужденците могат да влязат, 

пребивават   и   напускат   Република   България,   както   и   техните   права   и 

задължения.Правилникът   за   прилагане   на   ЗЧРБ   доразвива   нормите   на 

закона, регламентирайки реда за пребиваване.

Приети   редица   документи   и   инициативи,   очертаващи   политиката   за 

интеграция на имигрантите на ниво Европейски съюз и национално ниво:

1. Приемане   на   принципи   и   рамка   за   интеграция   на 

имигрантите  в   ЕС  

19.11.2004   г.   -Съветът   по   правосъдие   и   вътрешни 

работи на ЕК приема 11 – те Общи основни принципа на политиката за 

интеграция  на имигрантите в Европейския съюз

•

01.09.2005 г. -Европейската комисия приема “Общ дневен ред за 

интеграция: рамка за интеграцията на гражданите на трети страни в ЕС”

2. Издаване   на   Наръчник   по   интеграция,   предназначен   за 

хора, които формират политиката и професионалисти, които работят 

по въпросите  на интеграцията  на имигрантите в Европа 

8

•

2004 г. - Наръчник по интеграция (1-во издание) с фокус върху 

темите за въвеждащи курсове за новопристигнали имигранти и индикатори 

за интеграция 

•

2007 г. - Наръчник по интеграция (2-ро издание) с фокус върху 

жилищното настаняване, достъпа до здравеопазване, социални услуги, роля 

на местните власти и структурите  на гражданското обществ 

3. Национална стратегия на Република България по миграция 

и интеграция (2008 – 2015)

•

Приета на заседание на Министерския съвет с Протокол № 22 от 

05.06.2008

Целеви групи, към които е насочена стратегията

Спрямо   непосредствените   си   съседи   Европейският   съюз   е 

разработил т.нар.  Европейската политика на добросъседство. Тя включва 

възможности   за   въвеждане   на  облекчен   визов   режим   за   страните,   които 

подпишат споразумения за обратно приемане на нелегалните имигранти.

За решаване на проблемите с миграционния натиск се прилагат и 

«Споразумения за регионално партньорство» по отношение на определени 

групи страни. Тези споразумения предвиждат финансова помощ за страни, 

през които потенциалните имигранти минават «транзит».

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 16 март 2005 година за създаване на 

информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност, 

свързана   към   Интернет,   на   отделните   служби   на   държавите-членки, 

отговарящи   за   управление   на   миграционните   потоци

(2005/267/ЕО) 

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Член 1

С   настоящото   решение   се   създава   информационна   и 

координационна   мрежа   с   високо   ниво   на   сигурност,   включена   към 

Интернет   за   обмен   на   информация   за   незаконния   миграционен   поток, 

9

влизането   и   нелегалната   имиграция   и   завръщането   на   лицата   с 

неправомерен престой. 

Член 2

1. Комисията отговаря за изпълнението и управлението на 

мрежата,   по-специално   на   нейната   структура   и   съдържание,   както   и   на 

елементите, предназначени за обмен на информация.

2. Елементите, предназначени за обмен на информация се отнасят 

най-малко   за   следните   аспекти:   а)   система   за   бързо   предупреждение 

относно   нелегалната   имиграция   и   канали;   б)   мрежата   на   офицерите   за 

свръзка,   отговарящи   за   имиграцията;   в)   информацията   за   използване   на 

визи, гранични и пътни документи, свързани с нелегалната имиграция; г) 

проблеми, свързани със завръщането.

3. Мрежата   обхваща   всички   подходящи   средства,   чиято 

конфиденциалност се определя в съответствие с процедурата, посочена в 

член 6, параграф 2.

4. Комисията използва съществуващата техническа база в рамките 

на Общността на трансевропейска телематична система за обмен на данни 

между администрациите.

Европейските граждани имат правото да живеят свободно навсякъде 

в Европейския съюз, без страх от гонения или насилие.

Настоящата   миграционна   обстановка   в   Република   България   е   с 

типичните параметри, характерни за присъединилите се към ЕС държави-

членки   от   Южна   Европа,   които   от   държави   на   емиграция  (страни   на 

произход   и   транзитни   страни),   през   последните   години   се   превърнаха   в 

държави, привличащи имигранти (приемащи страни).

Характерът на миграционната обстановка в Република България се 

промени   вследствие   на   демократичните   промени,   на   източното 

разширяване   на   Европейския   съюз,   на   икономическата   и   културната 

глобализация на световно ниво. За разлика от периода преди 1989 г., когато 

Република   България   бе   със   силно   ограничен   миграционен   профил,   след 

демократичните   промени   тя   е   пълноправен   участник   в   миграционните 

10

процеси на европейско и световно равнище. България не прави изключение 

от   световните   тенденции   на   нарастване   мобилността   на   населението 

благодарение на бързото развитие на технологиите, достъпния транспорт и 

комуникации.  При вземането на решения и подбора на мерки за борба с 

незаконната   миграция   не   бива   да   се   забравя,   че   незаконните   мигранти 

трябва   да   се   третират   по   хуманен   и   зачитащ   достойнството   им   начин, 

особено когато става дума за жертви на трафик на хора, които впоследствие 

са   били   малтретирани   от   своите   „работодатели“.   Ето   защо   въпросът   за 

зачитането на основните права и на принципа за забрана за връщане е един 

от приоритетите на общата миграционна политика.

В   Закона   за   чужденците   в   Република   България   се   съдържат 

административнонаказателни   разпоредби   спрямо   чужденците,   които   без 

разрешение или регистрация извършват трудова, търговска и друга дейност 

или   пребивават   в   страната   след   изтичането   на   срока   за   пребиваване. 

Наказват се и лицата, които са приели на работа чужденци без съответното 

разрешение   или   ретистрация.   В   изпълнение   на   мерките   по   Плана   за 

действие за 2009г., произтичащи от членството на България в ЕС, ще бъде 

извършен   анализ   на   законодателството   за   подготовка   на   нормативни 

проекти за въвеждане на Директива 2009/52/ЕО на ЕП и на Съвета от 18 

юни   2009г.   за   предвиждане   на   минимални   стандарти   за   санкциите   и 

мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета 

страна.

При осъществяването  на връщания  е особено важно да  се спазва 

правилото   за   приоритет   на   доброволното   връщане,   особено   в   случаите, 

които се подпомагат по линия на различни програми, създадени специално 

за тази цел, спрямо връщания, които следва да се предприемат като крайно 

средство.   Ето   защо   е   толкова   важно   на   всички   засегнати   страни   да   се 

предостави   възможно   най-много   информация   относно   възможностите   за 

подкрепа   на  лицата,   които   са   решили   да   се   завърнат,   относно 

организациите,   които   работят   специално   в   тази   област,   напр. 

11