I. 

   (1)

      Възникване на социологията

1. Същност на понятието социология

а) определение: социологията е частна, самостоятелна, не философска и 
хуманитарна наука за обществото като цялостна, динамична (променлива), 
органична   (саморегулираща   се   и   саморазвиваща   се),   хетерогенна 
(разнородна)   и   йерархически   подредена   –   социална   система,   както   и 
нейните   подсистеми   (социално-общностна,   организации,   институции, 
групи и личности), за социални взаимовръзки и взаимоотношения в тях, за 
техните социални явления, процеси и закономерности и за управлението 
им.
б) семантика (значение) на думата социология: 
- понятието “социология” е полу латинско от думата “социос” в буквален 
превод означава – сдружаване, съединяване, обединяване и интегриране на 
човешките   индивиди   съвместен   живот   и   дейност.   Има   и   полу   гръцки 
произход   “логос”,   което   означава   –   учение   или   наука.   Следователно 
социологията е наука за обществото като социална система
-   освен   хората   съществуват   и   други   социални   животни,   които   имат 
съвместен живот като: мравките, термитите, коралите, пчелите и др., но не 
са обект на изучаване.
2. Възникване на социологията.
а) Поява: социологията не се появява изведнъж в готов и завършен вид:
- фактически първите социологически знания се срещат още в митологията 
и   религиите   на   древността,   т.   е.   първите   социологически   знания   са 
вплетени в други учения
- като всяка обществена наука, така и социологията се създава и развива в 
рамките на философията, тъй като учените в древността са били философи, 
енциклопедисти 
-   най-старите   социологически   връзки   се   срещат   в   социологията,   която 
приема   обществото   като   част   от   природата,   от   това   следва   че 
социологическите   общности   трябва   да   се   подчиняват   на   природните 
закономерности и се изисква природо-съобразен начин на живот
- индийската социална мисъл приема за свещена, божествена природата на 
обществото
- Близкият Изток през древността   социалните идеи са събрани в т. нар. 
Стар Завет, в който се описват социалните норми, правила и изисквания 
към начина на живот и обществените отношения.

(2). Социологическите знания през античността: Хезоит, 

Херодот, Плутон, Аристотел, Тит Лукреции Кар

б) Античността – социологическите знания през античността са много по-
богати от тези на древността, въпреки че са на ниско практическо равнище. 
Правят   се   и   първите   опити   за   пренасяне   на   знанията   за   природните 
закономерности в обществото:
- за първи социолог се приема Хезоит – древногръцки поет от VIII век пр. 
Хр., който възпява славата на боговете като творци на човешкия живот и 
дейност
- Херодот се смята за баща на историята, но наред с историческите събития 
той описва и редица социални явления и процеси
-   Плутон   е   създател   на   първата   теория   за   обществото   като   социална 
организация.   Според   него   изпълнението   на   социалните   задължения   от 
всички   граждани   е   основата   на   всеки   социален   ред.   Той   доказва   че 
родовладетелският строй е необходим за усъвършенстване на обществото, 
защото е по-прогресивен в сравнение с родовообщинния строй. За него 
правилното   разделение   на   труда   е   основен   принцип   за   създаването   и 
съществуването на идеалната държава. 
- Аристотел е ученик на Плутон, за него държавната, частната собственост 
и робството съществуват, защото по природа са присъщи на обществото. 
Той   развива   идеите   за   създаването   и   функционирането   на   т.   нар. 
хармонична държава, в която основен проблем е постигането на социално 
равенство. Според него обаче, това че хората са равни в едно отношение 
(всички сме смъртни) не значи, че те не могат да бъдат неравни в друго 
отношение.   За   Аристотел   обществото   е   тъждествено   на   държавата   и   е 
първично по отношение на индивида, семейството и населеното място.
- Тит Лукреции Кар е римски философ, който първи развива идеята, че 
човешкия   живот   и   поведение   се   определят   от   стремежа   на   хората   към 
наслада   и   удоволствията.   Явява   се   основоположник   на   хедонизма 
(удоволствие).
в) Общи изводи за античната социология – през античността се появяват 
първите опити за:
- разкриване произхода на обществото: божествен и природен
- определяне движещите сили на общественото развитие – условно учените 
се делят на материалисти, които не приемат че обществото се развива и 
идеалисти,   за   които   движещи   са   нематериалните   сили,   т.   е.   инстинкти, 
страсти и др.

II

   . (3) Социологията през средновековието

Аврелии Августин, Тома Аквински и Ибн Халдунг

1. Обща характеристика на средновековието.

а) средновековието се характеризира с т. нар. гостоприемство, феодални 
(васални)   социални   отношения   и   доминирането   на   религията   и   на 
мистиката. Пример за изгарянето на Джордано Бруно на клада в Рим от 

инквизицията през 1600 година като последовател на Коперник. Въпреки 
че човечеството през IV век пр. Хр. е знаело за въртенето на Земята около 
Слънцето,   с   въвеждането   на   Юлианския   календар   според   който 
социологията има 365,25 дни. Затова на всеки 4 години едната е високосна 
366 дни. Въпреки това с този календар се изостава с 3 дни на 400 години, 
поради което е въведен т. нар. Григориански календар. През 1582 година 
който изпреварва Юлианския  през ХХ-ХХI век с 13 дни.
б) християнството като социално учение издига идеите за социологията 
равна на справедливост и взаимопомощ и ги приема за основни социални 
принципи.   Наред   с   това   Християнството   проповядва   и   изисква   от 
вярващите пълно подчинение над църквата и светската власт. Заедно с това 
се   появяват   много   опити,   много   явления   и   процеси,   включително   и 
социалните да бъдат обяснявани само с помощта на религиозните души. 
Пример   са   причините   за   всички   социални   кризи,   бедствия   и   нещастия 
трябва   да   се   търсят   в   правото   съгрешение   на   Адам   и   Ева,   т.   е.   че   по 
принцип човешкият род е греховен поради, което е обречен.
2. Основни представители на средновековието са:
а)   Аврелии   Августин,   който   като   теолог   доказва   и   проповядва,   че 
развитието   на   обществото   става   само   по   божия   воля.   Според   него 
съществуват   два   града   –   Божия   град,   в   който   има   хармония   и 
справедливост и Земен град, в който доминират алчността, пристойността 
и жестокостта. Това е порочно общество господарстваща обичта към себе 
си.

(4). Социологическите виждания на Тома Аквински 

и Ибн Халдунг

Изводи за средновековието:
б)   Тома   Аквински   е   изразител   на   антирелигиозните   и   анти-феодалните 
настроения.   Според   него   човекът   заема   междинно   положение   между 
животинския и небесния свят – поради това, че човекът не може сам да 
задоволява   потребностите   си,   той   е   принуден   според   Аквински   да   се 
обединява   в   социални   общности   за   съвместен   живот   и   дейности.   Той 
допуска че природата е обществото да се изучават от науките, но само 
подчинено на религията.
в) Ибн Халдунг е арабин (син арабски), който първи развива идеите за 
необходимостта   от   създаване   на   специална   наука   за   обществото,   но   я 
нарича социология:
-   Халдунг   до   голяма   степен   възпроизвежда   идеите   на   Аристотел   за 
обществената природа на човека. Тъй като човек се реализира в и чрез 
обществото, той може да съществува само като общува и взаимодейства с 
други   хора.   Всяка   човешка   дейност   е   обществено   предопределена   и 
целенасочена.