ПОВЪРХНОСТНО ПОДОБРЯВАНЕ НА ЛИВАДИ И ПАСИЩА

              Тема №15 от конспекта за теоритичен държавен изпит /фуражно производство/

                    При   тази   система   чрез   комплекс   от   мероприятие   се   цели   да   се   елиминира 
неблагоприятното въздействие на някои условия на околната среда и да се създаде възможност 
за по-добро развитие на ценните видове без да се разрушава тревостоят. Цели се също да се 
подобри   хранителният   и   водният   режим   на   растенията   и   да   бъде   коригиран   ботаническият 
състав.   Много   често   в   тревостоят   участват   ценни   треви,   но   тяхното   развитие   е   потиснато. 
Затова чрез създаване на по-добри условия се цели да се засили развитието им.
                  Мероприятията,  които  се прилагат при  повърхностно  подобряване , могат  да бъдат 
обединени в две групи: промяна на елементите, участващи във фитоценозата /унищожаване на 
ненужните елементи/; промяна на условията за развитието на фитоценозата.

1. Промяна на елементите, участващи във фитоценозата.

Премахване на нежеланата дървесна, храстовидна и тревиста растителност.

          В естествените ливади и пасища, особено в планинските и предпланинските райони, освен 
тревна растителност се срещат и много дървета, храсти и полухрасти. Около 38% от площта на 
ливадите   и   пасищата   е   покрита   с   дървесна   и   храстоловидна   растителност.   В   тревостоите, 
разположени до 1000-1200 м н.в. се срещат дървесните видове габър, дива круша, джанка, дъб, 
цер, клен и др., а от храстите – глог, шипка, трънка, драка, елша и др. В по-високите райони над 
1200 м н.в. широко разпространени са  видовете смърч, бял бор, бяла и черна мура, клен, ела, 
хвойна, иглолистка, боровинки и др. В крайречните райони се развиват елшата и върбата. В 
равнинните   и   хълмистите   райони   на   страната   силно   е   развита   драката   /Paliurus   aculeatus/, 
трънката   /Prunus   spinosa/,   глогът   /Crataegus   monogina/.   В   естествените   тревостои   в   Южна 
България   –   Хасковски,   Ямболски,   Старозагорски,   Сливенски   и   Бургаски   райони   –   понякога 
драката   заема   да   80   %   от   вегетационното   пространство   и   силно   подтиска   развитието   на 
тревната   растителност.   Драката   и   хвойната   непрекъснато   заемат   все   по-големи   размери. 
Дървесната и храстовидната растителност пречат на механизираното извършване на много от 
процесите – косене, прибиране на сеното, торене и др. Освен това около дърветата и храстите 
се създават условия за развитие на плевели. Често те са зони, където се приютяват паразити – 
преносители   на   заразни   болести   по   животните,   с   което   стават   огнища   на   инфекциозни 
заболявания.   Някои   от   храстите   –   драка,   шипка   –   предизвикват   външнш     наранявания   или 
оскубват вълната на овцете.
              За борба с дървесната и плевелната растителност се използват механични и химични 
средства. По-широко прилаган и за предпочитане е механичният начин, тъй като чрез него се 
отстраняват изцяло дърветата или храстите. При механичният начин почистването се извършва 
с   изкоренителни   машини   или   специални   тракторни   храсторези.   Най-добре   е   дърветата   и 
храстите да се изкореняват дълбоко. Когато това е невъзможно, при силно наклонени терени те 
се изрязват ниско. По-добре е изрязването или изкореняването да се извършва през лятото, 
когато кореновата система не е запасена с хранителни вещества. У нас обаче поради това, че 
техниката и работната ръка са ангажирани през летният период, почистването се извършва през 
есента или рано напролет. Тогава кореновата система е добре запасена и при благоприятни 
условия след това се развиват нови стъбла. На по-малки площи почистването на дървесна и 
храстовидна растителност се извършва ръчно, а при големи площи се използват булдозери. При 
наклонени терени / 18-30 градуса/  могат да се използват храсторези към трактор Мургаш 45. На 
по-силно   наклонени   терени   могат   да   се   използват   храсторези     -  Rr   -1.5    и  DER   –   2.5, 
агрегатирани към трактор Мургаш-45 или Т-54 ВНУ. Дърветата и храстите се прибират след 
товас гребло. Освен чрез механично изкореняване или изрязване, добри резултати се получават 
и при комбинирана химична и механична борба. След изрязването на стъблата от коренищата 
на много от храстите се развиват нови стъбла. Още докато са млади, трябва да се третират с 
хербициди, за да се унищожат напълно.
                    За  борба с хвойната,  драката, иглолистката  и други   храсти могат  да се  използват 
препаратите 2.4-Д;2.4.5-Т /естери/, Пиклорам, Ерботан и др. в количество 2-2.5 кг/дка. Първите 

1