Социалната психология е дял от психологията, който изучава психичните явления, възникващи при взаимодействието 
между хората и групите.
Изучава  промяната в поведението на хората под въздействието на реално или имагинерно/въображаемо/ присъствие 
на други хора.
Социална перцепция. Изучава начините по които формираме мнение за другите.
Понятието перцепция се отнася до възприятието, до непосредственото отражение на действителността от чувствените 
органи. Тя стартира от непосредственото възприятие на външно наблюдаеми признаци и обекти. Следователно тя е 
процес на избирателно отражение, което обяснява субективността на индивида в този процес. Социалната перцепция 
е процес на интерпретация, защото мислещият човек не само възприема обектите, но и ги осмисля на базата на своя 
опит и знания.
Социални нагласи. Това са трайни оценки за хората и обектите, като всяка нагласа има три компонента  когнитивен, 
афективен/оценъчен/,  попведенчески /готовността да реагираме по определен начин/.
Нагласата е термин, който се смята за основополагащ в социалната психология. Налице са много определения за 
нагласи.Най-често срещаният подход сред социалните психолози към определянето на нагласите подчертава техните 
оценъчни аспекти. Някои наричат нагласата “заучена предразположеност да се реагира консистентно по благоприятен 
или неблагоприятен начин по отношение на даден обект”. Според това становище нагласите са оценка на определен 
човек, група, действие или предмет.Други теоретици смятат, че нагласите трябва да се разглеждат от гледна точка на 
техните компоненти – приема се, че нагласите имат три основни компонента: когнитивен, афективен и поведенчески. 
Когнитивният компонент се отнася до системата от убеждения на човека по отношение на обекта на нагласата. 
Афективният компонент обхваща посоката и интензивността на оценката на човека или типа преживяна емоция към 
обекта на нагласата. Поведенческият компонент е предразположение за действие по определен начин към обекта на 
нагласата.
Социално учене. Въведен термин от Алферед Бандура. Учене, чрез наблюдение, подражание или моделиране.
В психологията ученето се дефинира като „процес, който се появява, когато опитът причинява относително 
постоянна промяна в познанията или поведението на човека”. Социалното учене, от своя страна, е „всяко учене, 
осъществяващо се във връзка със социалните елементи в средата: другите хора, групи или културни продукти и 
институции”. Ролята на ученето и обучението е универсална навсякъде по света. Човешкото същество може да бъде 
социализирано само и единствено като му бъдат преподавани постоянно социалните маркери /език, ценности, роли, 
норми/. Това е процес, който се случва постоянно, през целия живот.
Социално поведение. Общо третиране на индивид или общност, начин на действие или поведение спрямо други 
индивиди или членове на различно определени групи.
Социална дейност. Дейност, която се извършва в полза на обществото. Дейност, свързани със задоволяване на 
определени жизнени потребности на лица и семейства.
Аз – образ. Моята представа за мен самия. Понятие в психологията, което изразява единството и целостта на 
вътрешния свят на човека. То обединява в себе си съзнанието и самосъзнанието, представата за собствената ни 
индивидуалност и самооценка, включва нашия социален опит и идентификацията със значимите други /приятели, 
семейство/.
Аз – концепция. Динамично осъзната система от представи и възгледи на човека за себе си. Моята представа за мен 
самия. Един от особено важните аспекти в човешката психика е представата за себе си или казано с други думи Аз-
концепцията. Аз-концепция като психичен конструкт изцяло се формира под въздействие на средата, тя е уникална и 
е достъпна единствено на субекта в процеса на самонаблюдение и представлява цялата съхранена в паметта 
информация за собствената личност и свързаните с нея оценки, очаквания и поведенчески тенденции.
Социални роли. Понятието роля е заимствано в социалните науки от театъра. В социалната психология ролята влиза 
със значението си на предварително предписано поведение на отделния човек в среда на взаимодействащи си 
индивиди по повод на конкретна дейност.
Социално – приемливо поведение. Поведение по посока на социалните норми. Хората оценяват приемливостта на 
определен тип поведение въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин 
социален контрол.
Етикет. Под термина етикет може да се разбира утвърдени основни правила на поведение. Всяка страна внася свои 
поправки в нормите на поведение съобразени, с морала, бита и специфичните за обществото ценности и разбирания. 
Всъщност етикетът е сбор от правила и норми за коректно и учтиво поведение.
Девиантно поведение. Отклоняващо се от социалните норми. Човек нарушава онези социални норми или елементи от 
тях, които той не възприема. Девиантното поведение се разглежда, като биологичната предразположеност 
детерминираща социалната активност. Според тази теория нарушенията в поведението се свързват със силното 
желание на отделния човек да реализира своите желания, да удовлетвори своите очаквания, да се себедокаже, както и 
себеутвърди сред останалите хора. Това направление свързва девиантното поведение с насочеността на личността и 
очакванията на положителен ефект от собствените действия. В зависимост от своята биологична предразположеност 
човек отреагирва спрямо социалните норми по онзи начин, който е най-достъпен за него.
Деликвентно поведение.  Попада под закона. Поведение, което се свързва с нарушаването на правовата норма и е 
краен вариант на девиантност, свързва с  „престъпно поведение”,  което се санкционира не от обществената норма на 
взаимодействие, а от законите.
Социализация. Процес на учене на социалните норми, усвояване на социално приемливо и социално желателно 
поведение.

1