ТЕМА   :   Стопанското   развитие   на   гр.Дупница   през 

античната епоха и след Освобождението

Изготвил:
Диана Христова
Спец. СК,Фак.№3533
Задочно обучение

Проверил:

Доц. Д-р Снежана 
Любенова

ВЪВЕДЕНИЕ – География, История и Общи 

сведения за града

География 

Дупница е град в Западна България. Той се намира в 
Област Кюстендил в полите на Рила планина. Градът 
е втори по големина в областта след  Кюстендил  и е 
административен център на община Дупница.

Град Дупница се намира в полите на планината Рила 
северозападно от нея, главен път Е-79 на около 60 км 
южно   от   гр.София.   През   града   преминават   реките 
Джерман,  Бистрица,   Отовица   (Саморанска   река)   и 
Джубрена.

Рила планина - изглед 
от града

История 

Градът   съществува 
още   от   дълбока 
древност. 
Първоначално

се 

споменава

под 

имената   Тобиница, 

Доупла,   Дъбница.   С   последното   име   е   известен   до 
Освобождението.   След   това   официалното   му   име   е 
Дупница.   През   1948   е   преименуван   на   Станке 
Димитров на едноименния комунистически деец, през 
1949   на   Марек,   а   през   1950   отново   става   Станке 
Димитров.   След   демократичните   промени   си   връща 
старото   име.   Близо   до   града   се   намира   местноста 
Разметаница, където, според легендата, цар Самуил 
убива   брат   си   Аарон.   Съществувал   е   мост,   който 
започвал от Драгойната крепост (в местноста Кръста), 
и   завършвал   от   другата   страна   на   река   Джерман   в 
планината   (близо   до   Ловния   дом).   Мостът   е   бил 
силата   на   града.   След   освобождението,   Дупнишка 

околия   е   гранична   зона   с   Турция,   като   пункта   за 
преминаване е бил на моста в с. Бараково. През 1904 
г.   в   града   е   създадена   и   е   дислоциран   щаба   на 
покритата   със   слава   7-ма   Рилска   дивизия,   като   е 
построена   и   една   от   най-старите   военни   болници   в 
България, просъществувала над 100 години.

Религии 

Като   забележителност   на   града   се   смята  джамията, 
сега "Дом на изкуствата", построена върху основите 
на черква по турско време. Тя е една от най-старите в 
България.   Минарето   е   разрушено   след 
освобождението,   за   да   не   внася   дискомфорт   в 
православното   население,   което   е   около   99%   от 
цялото   население   в   околията.   Важна   част   от 
религиозното   наследство   на   дупнишкият   регион   е 
Рилкият   манастир,   чийто   главен   вход   носи   името 
"Дупнишката   порта".   В   града   има   три   православни 
храма - Свети Георги Победоносец , Свети Никола и 
църквата Покров Богородичен. Над града се намира 
параклиса Свети Спас.

Политика 

Градът е известен като "синя крепост" от началото на 
промените   до   последните   избори,   където   БСП 
печелят   първо   местните,   а   след   това   и 
парламентарните   избори.   В   най-новата   история   на 
България   Дупница   се   прочува   като   Градът   на 
барикадите   -   израз   на   народното   недоволство   от 
управлението на Жан Виденов.

Културни и природни забележителности 

В града започват много туристически маршрути (Рила 
планина - Седемте езера и много други).

Театри 

Градът   е   известен   със   своите   културни   традиции. 
През 1950-те и 1960-те са съществували любителски 
формации. Имало е оперетен театър, който представя 
„

Хубавата   Елена

“   на   Офенбах.   Ръководител   на 

трупата   е   Венета   Вичева,   която   е   диригент   на 
ученически хор в град  Шумен.  Тук е изиграл първите 
си   роли   оперетният   певец  Арон   Аронов.   Театърът 
днес носи името на една от най-големите звезди на 
българското кино  Невена Коканова, която е родом от 
града.   От   тук   е   и  Лео   Конфорти.   Всяка   година   се 
провеждат празници на културата.

Личности родени в Дупница 

•

o

Арон Аронов , оперетен певец 

o

Диман Панчев, световноизвестен оперен 
певец 

o

Любомир Дяковски, оперен певец, баща на 
Люси от Ноу Ейнджълс 

o

Георги Китов (р. 1943), археолог 

o

Невена Коканова (1938-2000), актриса 

o

Леа Иванова (1923-1986), певица 

o

Васил Акьов (1924-1989), сценарист 

o

Димитър Исаков (р. 1923), футболист 

o

Стойчо Кацаров (р. 1964), политик, бивш 
зам.-министър 

o

Еньо Кръстовчев (р. 1984), футболист 

o

Иван Кючуков (р. 1946), футболист 

o

Георги Наджаков (1896-1981), физик 

o

Ивайло Паргов (р. 1974), футболист 

o

Аверкий Попстоянов (1803-1881), 
просветен деец